Относно житейски проблеми, достигнали до мен през пощата ми. Поради съображение за сигурност и моралност, съм отстранил имена и адреси. Видът на информацията е запазена, автентична, както е била.
Всяко припознаване с реалността, не е случайно.
Към началната страница, цъкни на символа => ஜ
Публикувани са определени писма с по-интересно съдържание.
Общ брой писма => 24 <=
Категории:
1]- Той/тя се харесваме, притеснителност, страхове и срамежливост -
2]- Ниско самочувствие -
3]- Раздори и проблеми във връзката -
4]- На кръстопът в живота, решения и избори -
Списък от писма:
===[1]=== Харесване, притеснителност, страхове и срамежливост ===[1]===
"Дългата история за притеснението от това да си признаем че обичаме. Момичето крие от дълго чувствата си, а той не можещ да ги почувства напълно, ту се отдръпва, ту приближава към нея. Цялата история е пропита от несигурността породени от страха да признаеш чувствата си."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_9946.html
"Запознахме се виртуално, но не разбирам дали той просто си запълва времето с мен или наистина ме чувства близка?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_9055.html
"Той
е много предпазлив и несигурен. Изпитвам силни чувства към него, но не
знам как да го уверя че няма да го нараня както други са правили."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_9507.html
"Приключих една връзка наскоро, същевременно има едно момче към което имам симпатии. Той се държи странно, веднъж показва желание за близост, а друг път е студен. Как да разбера какъв е и дали има чувства към мен?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_6376.html
"Изпитвам трудност да общувам, а същевременно наскоро се запознах с едно момче."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_4347.html
"Запознах се с него в един сайт, дълго си писахме, но изведнъж си промени отношението си спря за известно време да общува с мен."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_7918.html
"Запознах се с едно момче в интернет, изглеждаше свестен, но изведнъж си промени държанието и всичко се обърка. Сега не знам какво да си мисля."
winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_7879.html
"Влюбих се в момиче с което си пишем, живеем далеко. Какво да правя от тук нанатък? Дали тя има също чувства."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_4202.html
"Харесваме се, но спряхме да си пишем покрай различните клюки които ни възпрепятстват."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_9400.html
"Дали ме харесва. Приятелките ми все ни се месят и не мога да определя какво чувства той."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_2032.html
"Изпитвам нещо към момче с което сме се виждали няколко пъти, но не знам как да се сближа с него. Страх ме е да не ме разкара, игнорира или да ме помисли за глупачка."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_7757.html
"Ние сме три приятелки, чувстваме се като сестри, а харесваме едно и също момче."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_174.html
===[2]=== Ниско самочувствие ===[2]===
"Как да успокоя една приятелка. Казва че е загубила щастието си. Живеем далеко един от друг."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_3910.html
"Как да покажа истинското си аз пред хората? Струва ми се че не ме разбират. Каква да бъда с различните хора."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_3814.html
"Момчетата не ми обръщат особено внимание, за разлика от на приятелките ми. Притеснявам се от вида си. Чувствам се пренебрегната. Как да си повиша самочувствието?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_2857.html
===[3]=== Раздори и проблеми във връзката ===[3]===
"Семейна съм, а от известно време в мислите ми се върти друг мъж."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_2619.html
"С едно момче съм, а не спирам да мисля за друг който сънувам. Въпросът ми е - къде стига моралната граница? Мога ли да имам нещо с него без да имам угризения после?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_6400.html
"Какво се случва с връзката ми, някак не се разбираме."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_7959.html
"Той се промени, занемари и нехае за нищо. Няма го същото желание за любов. Не проявява романтичност."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_4661.html
"Сестра ми е изневерила на приятеля си. Ще те помоля за съвет, ако може опитай се да се поставиш на нейно място и да ми обясних как да я успокоя, така че да не съсипе брака си."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_5213.html
"Бащата на детето ми се държи лошо и ми посяга. Същевременно срещнах коренно различен мъж който се държи добре с мен и ми предложи брак. Какво да правя?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/2012-10-133354-eest.html
===[4]=== На кръстопът в живота, решения и избори ===[4]===
"Преместих се да живея другаде, трудно ми е да свикна с новата атмосфера. Липсват ми много неща, а изпитвам и някой недоразбирателства. Как да се справя?"
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_26.html
"Когато си изпълнен с омраза, или ниското самочувствие на човек борещ се със собствените си демони."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post_28.html
"Задънена улица или какво да правим когато усещаме как живота ни се изплъзва като пясък от ръцете."
http://winterdefireletters.blogspot.com/2013/04/blog-post.html
понеделник, 30 септември 2013 г.
неделя, 28 април 2013 г.
Запознахме се виртуално, но не разбирам дали той просто си запълва времето с мен или наистина ме чувства близка?
Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Декември 29 01:12:35 EET
Здрасти :)) Не съм сигурна точно как да започна :D Пиша ти, защото сметнах, че като момче ще ми помогнеш да разбера какво се опитва да направи един приятел. Ти си единственият на когото мога да разчитам, никой друг не го приема насериозно, а мен ме разяжда отвътре. Нека започна от най-важното, може би - годините. Тийнчета сме и двамата - аз на 15, той- 16г. И имаме толкова много общи черти и възгледи, което ме кара да си мисля, че ни е било писано да се запознаем. ;Д Звучи малко налудничаво, знам. :д
Нека ти разкажа малко историята ни (ако искаш можеш да прескочиш тази част, голямо разтягане на локуми е ;д), как се запознахме и пр. Случи се съвсем случайно. В една онлайн игра си написах скайпа, за да може, ако и другите играчи искат, да си пишем. Той и още няколко други ме добавиха. Играта беше по-подходяща за момчета и всички освен това момче започнаха да си чешат езиците като ме обиждат. Казах му за това и той се застъпи за мен с думите ' Що не ми дадеш скайповете им? Едва ли после ще могат да те тормозят пак. ' (което естествено нямаше никакво значение за него, но на мен ми стана някак си приятно ;д) След това от дума на дума развихме едни ужасяващо дълги разговори, където, за да се прочете едното от началото до края бяха нужни няколко дни. ;D Минавали са празници, честити ли сме ги, шегували сме се, естествено се и карахме за разни дреболии, но всичко беше перфектно. Ако някой не знаеше историята ни и прочетеше разговорите щеше да си помисли, че сме били приятели цял живот. ;Д Знаехме неща не само лично за нас, а и за нашите семейства, приятели и така нататък. Дори може би майките ни са работили заедно преди. Те са живеели в нашия град, но когато той е бил на 4 или 5 годинки са се преместили и повече не са идвали, доколкото разбрах - няма и да дойдат. Май тук е момента да вметна, че не сме се срещали лице в лице, но ти може би си го разбрал. :) По това време разбира се ние продължавахме да си чатим. ;д Но един ден той реши, че не му се занимава с мен... (тайничко се надявах да не е това причината, а че просто е имал проблем и иска да си говорим ;д както аз умирах от желание да си' побъбрим ') Аз му пишех, а той не показваше никакви признаци на живот. ;д Минаха дни, после седмици, та накрая и месеци станаха. Никаква новина от него. Когато виждах, че е на линия все му пишех, но ефект никакъв. Май доста го раздразних по този начин, чак ме премахна накрая от листата си. Чувствах се като мъртвец, честно казано. ;д Не ми пукаше за доста неща, започнах да се чудя защо по дяволите дори живея, което сега осъзнавам колко драматично е било и в какви филми съм се вкарала. :D Преодолях го в крайна сметка. Покрай училището и уроците нямах достатъчно време да прекарвам на компютъра, което от своя страна ми помогна. Мислех си, че нещата се оправят. Но нали никога не е късно животът да те прецака? ;D
И стигнахме до ' проблемната ' част. ;д Излязохме на ваканция на 21ви (радвам се, че не беше краят на света ;д) и естествено имах и имам повечко свободно време. Логнах се в скайп и реших да си го оставя отворен за по-дълго време. Излязох от стаята за час, час и половина и когато пристигнах имах заявка от него да го добавя (това стана на 24ти) Боже, как се зарадвах само. :D Не пропуснах шанса си да го добавя естествено ;д, но се държах малко студено. Когато го питах защо ме е добавил и изтрил, най-спокойно отговаряше, че не е. Уж нямал интернет и пр. Което още повече ме изнервяше. ;д Написа и няколко неща, които да ме накарат да се замисля дали пък не казва истината (напр: ' :D sega znam te che se pravish i nqma da mi pishesh ama na istina shte te blokiram ' но не ме блокира ;дд; ' ti samo preigravash da se surdish i da ne si pishem i si izmislqsh nqkakvi raboti i ti kazah 100 puti che ne sum te iztril '; ' abe povtarqi go tova che sum te iztril vseki put kogato ti pisha nishto nqma da postignesh ' от това изречение поне разбрах, че има желание да ми пише занапред ;д) Но все пак му нямам доверие колкото преди. Причината е може би в това, че се държи много спокойно. Представи си, че някой ти каже, че си го изтрил от скайп, а ти всъщност не си. Няма да си толкова спокоен, нали? А и имаше също изречения, които още повече ме накараха да повярвам, че ме лъже (и те са:' ko ve? ' много криво ми стана като ми отговори така; ' ne sum te iztril nali sega si dobavena kakvo '; ' ti sqkash mn mudra si stanala prez tova vreme :D ' от това също се обидих, почувствах се като най-тъпото същество на Земята, ако трябва да съм точна) От една страна сякаш не иска да се занимава с мен, но пък от друга вчера писа ' dobree nqma da si pishem poveche ' и ' nqma da ti pisha poveche chao ' а днес ' hi kp? ' Което за мен беше приятна изненада. :DD Ти как мислиш? Дали просто си убива времето с мен или пък наистина ме чувства близка (няма значение дали само като приятелка или нещо повече)... А и как смяташ, че трябва да постъпя аз? Той е едно от най-странните и хубави неща, които ми са се случвали. Не искам да го загубя. Много е различен и го чувствам много близък. А най-лошото в случая е че се привързах страшно много към него, а това е нещо което рядко ми се случва. Моля те когато имаш време ми отговори. И ще те помоля още едно нещо ;д Ако ми отговориш кажи всичко както изглежда според теб, а не се влияй от моите разсъждения. ;Д Когато става въпрос за това момче аз съм като пияна и... ;д
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Събота, 2012, Декември 29 15:15:56 EET
МИЛИЧКА, ТОЯ ПРОБЛЕМ Е ТИПИЧНИЯ МОМИЧЕШКИ ПРОБЛЕМ, ИСКАШ ГО, НО И СЕ СТРАХУВАШ ДА МУ ГО ПРИЗНАЕШ, ЗАЩОТО ТЕ Е СТРАХ ДА НЕ ТЕ ОТБЛЪСНЕ. Откровено се уморих да обяснявам, че мъж щом те търси, няма да откаже да се види с теб, реагира остро защото ти е малко обиден за нещо. Но ако бъдеш по-топла с него, сърцето му отново ще се размекне и ще те приеме топло :) Просто ние мъжете не обичаме да си играят с нас. Тъжно е по празници в душата ти да има само студ и лед, защото никой не те обича. Колкото и да ти се сърди за нещо, не може да те забрави, защото с теб е почувствал любов :) Но му е проблем че не знае какво изпитваш ти. Така не може да се отпусне и да ти се довери. Страхува се да не го разочароваш.
Имате общо, очевидно се чувствате сродни :) Трябва да бъдете заедно. Какво да направиш? Губи се много от чара на да ти кажа инструкции какво да правиш. Имаш своите женски инстинкти, просто не бъди пасивна. Когато си пасивна за мъжа е все едно че не го харесваш и че го отблъскваш, запомни го :) Казвам ти го мъж :) Ние мъжете трудно разбираме от намеци, нужни са ни по-директни действия за да разберем какво искате да ни кажете или какво чувствате. Пиши си с него, разменете си телефоните, говорете, нека да свикнете с гласовете си :) Не знам дали можеш, но трябва да се срещнете, предложи му да се видите :) На по кафе, на по кино, абе на нещо обикновено :) Или ако имаш възможност а си сама, го покани у вас, или другаде където да имате възможност да си говорите, но и да имате място да сте насаме :) Все още не мога да разбера, защо вие момичетата никога не сте напълно искрени, смисъл на теб ти е по-лесно да си таиш чувствата в себе си, да ги криеш под паст пасивност, на место да си по-откровена с него. Да му кажеш че през цялото време си мислила за него и че искаш да поговорите реално. А като стане дума за миналото, че не си искал така да стана, но тогава си се чувствала несигурно и си се притеснявала. Че не си искала да го обидиш. Бас държа че не си пробвала с такива мили откровеност с него, а те действат винаги :) Ние мъжете именно от тях разбираме, а не от пасивност, а не от мълчание. Успокой се, според мен има чувства както разбра :) Но се страхува че ти нямаш чувства, затова за сега те е добавил и се държи както е очаквано, припряно. Така че ако да кажем нямаше чувства към него, да не го нарани това и ти да не му затръшнеш врата в лицето. В крайна сметка момичета и момчета не са чак много различни, има само една разлика. Момичетата тайте пасивно. А ние момчетата харесвам откровеността, защото това е пътя към сърцата ни. Иначе се свиваме и не смеем да проявим чувствата си. До тук помогнах ли ти? :) Ако има друго питай :)
Гледай да се видите и да си прекарате добре, а не като мен да си стойте по къщите и да скучаете по празните си дни. Забавлявайте се :)
Как да успокоя една приятелка. Казва че е загубила щастието си. Живеем далеко един от друг.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 09:57:18 EEST
От автора на: Една моя приятелка ми сподели, че цял ден е плакала, защото е "изгубила щастието" не и се живее. Иска да има някой до нея. Опитах да помогна, но не можах нищо да направя. Имаш ли предложения как да я утеша?
Трябва да ти изясня две неща. Първо аз съм момче и второ с нея се запознахме по интернет и си пишем вече повече от година и не мога никъде да я изведа, защото е на 500 км от мен.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 18:46:42 EEST
Здравей :)
Това още в началото трябваше да го кажеш :) Май се притесняваш да говориш по въпроса, защото я харесваш :) Виж това е проблем, че сте далеко и то голям - много голям. 500 километра е все едно ти да си в София, а тя във Варна! Е не е чак толкова далеко. Имах предположения че може да си момче :) Но оставих ако си сам да си кажеш, защото по-голям процент от подобни истории са с момичета. И двамата сте се сближили много, то си е нормално един човек да се сближи с друг от противоположния пол доста през интернет. Защото не се виждате, стените на мирогледите ви са далеко. И няма го онова стеснение, пишете си и след време както е станало разчувате леда и следва споделяне дори на проблемите. Разбирам го :) И на мен ми се случвало. Нали съзнаваш че ако не беше разстоянието, щяхте да сте гаджета? :) Твърде малко ви е нужно, вече се познавате душевно, мисля една година е пре много за да опознаеш някой :) Липсва ви само реалния контакт и ще изпитате и желание. Като изясних това.
Сега по същество. Искаш ли истината, суровата, каквато е? Според мен по-добре с истината. Не можеш да и помогнеш, не и ако не направиш така че да се видите, за да и дадеш надежда. Иначе всичко ще е само празни приказки, осъзнаваш нали? :) За да помогнеш на който и да е, думите не стигат, трябва да бъдат подкрепени от действия. Думите не ти дават прегръдка, думите не ти дават топлота, думите биха дали усещането че не си сам/а, че някой те обича, но временно. Друго си е да почувстваш някой до себе си и да усетиш че я/го е грижа за теб. Има едно решение, като те чета си представям че както повече деца, вие просто си пишете от една година, нали? Е какво мислиш? Не е ли добре вече да я чуеш, да се чуете гласно? :) Живеете и двамата в 21 век, имате телефони, не виждам нищо което да ви пречи да си размените номерата и да се чуете :) Случай ме, работата е там че ти много добре знаеш какво да направиш, знаеш какво е нужно, същото което и да теб щеше да ти е нужно ако си на прага на самотата. Това че е момиче, не значи да го мислиш, все едно е от друга планета, тя се нуждае от което се нуждае всеки самотен човек - да знае че има някой, че някой го/я е грижа за нея. Дано разбираш. Проблема да действаш, да направиш нещо, променя, да и дадеш надежда, че има теб, е... че се страхуваш!... Притесняваш се да си по-активен, да и предоставиш себе си, или да направиш така че да се видите, не казвам сега, а да в близките месеци. Да кажем. Все има някакъв начин, дали ще отидеш на екскурзия с класа, добро оправдание за пътуване. И да я видиш, друг е видиш, изисква и планиране. НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗНАЕШ ЧЕ СЪМ ПРАВ. Когато някой го е грижа, измисля начин. За сега, точно сега, помисли какъв начин има да се видите. Имам дори втора идея :) И двамата да се запишете за една и съща екскурзия и така ще бъдете за известно време заедно :) Но задължително си разменете номерата, обади и се и поговорете :) Да се чувате, не само да си пишете. Направи смела крачка, стига се кри в анонимията. Харесваш я, тогава не я губи.
И ще ти напомня, че за да си на такъв кръстопът. Значи си доста притеснителен, след като не си създал познанство и връзка с момиче което е в твоя град, близо до теб. Характерно е за срамежливите, да установяват контакт с далечни хора. Стига се притеснява, живееш сега, и ако сега не правиш нещо, после ще съжаляваш за изгубеното си време.
Поздрави :)
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 09:57:18 EEST
От автора на: Една моя приятелка ми сподели, че цял ден е плакала, защото е "изгубила щастието" не и се живее. Иска да има някой до нея. Опитах да помогна, но не можах нищо да направя. Имаш ли предложения как да я утеша?
Трябва да ти изясня две неща. Първо аз съм момче и второ с нея се запознахме по интернет и си пишем вече повече от година и не мога никъде да я изведа, защото е на 500 км от мен.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 18:46:42 EEST
Здравей :)
Това още в началото трябваше да го кажеш :) Май се притесняваш да говориш по въпроса, защото я харесваш :) Виж това е проблем, че сте далеко и то голям - много голям. 500 километра е все едно ти да си в София, а тя във Варна! Е не е чак толкова далеко. Имах предположения че може да си момче :) Но оставих ако си сам да си кажеш, защото по-голям процент от подобни истории са с момичета. И двамата сте се сближили много, то си е нормално един човек да се сближи с друг от противоположния пол доста през интернет. Защото не се виждате, стените на мирогледите ви са далеко. И няма го онова стеснение, пишете си и след време както е станало разчувате леда и следва споделяне дори на проблемите. Разбирам го :) И на мен ми се случвало. Нали съзнаваш че ако не беше разстоянието, щяхте да сте гаджета? :) Твърде малко ви е нужно, вече се познавате душевно, мисля една година е пре много за да опознаеш някой :) Липсва ви само реалния контакт и ще изпитате и желание. Като изясних това.
Сега по същество. Искаш ли истината, суровата, каквато е? Според мен по-добре с истината. Не можеш да и помогнеш, не и ако не направиш така че да се видите, за да и дадеш надежда. Иначе всичко ще е само празни приказки, осъзнаваш нали? :) За да помогнеш на който и да е, думите не стигат, трябва да бъдат подкрепени от действия. Думите не ти дават прегръдка, думите не ти дават топлота, думите биха дали усещането че не си сам/а, че някой те обича, но временно. Друго си е да почувстваш някой до себе си и да усетиш че я/го е грижа за теб. Има едно решение, като те чета си представям че както повече деца, вие просто си пишете от една година, нали? Е какво мислиш? Не е ли добре вече да я чуеш, да се чуете гласно? :) Живеете и двамата в 21 век, имате телефони, не виждам нищо което да ви пречи да си размените номерата и да се чуете :) Случай ме, работата е там че ти много добре знаеш какво да направиш, знаеш какво е нужно, същото което и да теб щеше да ти е нужно ако си на прага на самотата. Това че е момиче, не значи да го мислиш, все едно е от друга планета, тя се нуждае от което се нуждае всеки самотен човек - да знае че има някой, че някой го/я е грижа за нея. Дано разбираш. Проблема да действаш, да направиш нещо, променя, да и дадеш надежда, че има теб, е... че се страхуваш!... Притесняваш се да си по-активен, да и предоставиш себе си, или да направиш така че да се видите, не казвам сега, а да в близките месеци. Да кажем. Все има някакъв начин, дали ще отидеш на екскурзия с класа, добро оправдание за пътуване. И да я видиш, друг е видиш, изисква и планиране. НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗНАЕШ ЧЕ СЪМ ПРАВ. Когато някой го е грижа, измисля начин. За сега, точно сега, помисли какъв начин има да се видите. Имам дори втора идея :) И двамата да се запишете за една и съща екскурзия и така ще бъдете за известно време заедно :) Но задължително си разменете номерата, обади и се и поговорете :) Да се чувате, не само да си пишете. Направи смела крачка, стига се кри в анонимията. Харесваш я, тогава не я губи.
И ще ти напомня, че за да си на такъв кръстопът. Значи си доста притеснителен, след като не си създал познанство и връзка с момиче което е в твоя град, близо до теб. Характерно е за срамежливите, да установяват контакт с далечни хора. Стига се притеснява, живееш сега, и ако сега не правиш нещо, после ще съжаляваш за изгубеното си време.
Поздрави :)
Приключих една връзка наскоро, същевременно има едно момче към което имам симпатии. Той се държи странно, веднъж показва желание за близост, а друг път е студен. Как да разбера какъв е и дали има чувства към мен?
Писмо очакващо отговор:
Дата: Понеделник, 2012, Септември 3 17:35:23 EEST
Здравей winterfire, пиша ти като се надявам да ми дадеш съвет, да ме посъветваш какво да правя, защото съм леко объркана.
На скоро приключих една връзка и си поставих за цел да не се заминавам толкова с момчета, поне докато болката не отмине. Един ден бях излязла с една приятелка и тя ме запозна с едно момче. Разменихме си скайповете и почнахме да си пишем. Първоначално почти не си пишехме или пък беше само "как си", "какво правиш" и спирахме до там. После аз се отдръпнах (спрях да му пиша), защото мислех, че съм му досадна като му пиша все първа. Преди два дена не издържах и му писах.. още от първото изречение, той ми каза, че съм му била липсвала.. и честно казано не му повярвах, но нещо в мен се зарадва. Последвалите изречения от негова страна бяха: "ако беше до мен щях да те целуна", "прегръщам те и няма да те пусна", "толкова ли си личи, че те харесвам", "знам, че си падаш по мен", "кефиш ме", "вече ми липсваш", "страшно много държа на теб", "дори и да харесаш някой друг ще съм до теб".
Като го попитах, защо ми казва тези неща, защото не знае почти нищо за мен, той ми каза, че знае достатъчно, че да съм му близка приятелка. Приятелка, Боже всичко това не ми звучеше много приятелски. На следващия ден си писахме, но беше някак по-студен, стори ми се, че съжалява за всичко, което си бяхме говорили. Вечерта ми беше писал, но не бях на компютъра. Видях съобщението му днес и му казах, че не ми е било добре и му се извиних, че не съм му отговорила. А той дори не ми отговори.. кажи ми какво да направя? Да продължа ли да си пиша с него? Да го попитам ли дали нещата, които ми казва са сериозно или е просто зарибяване? Или да не предприемам нищо?
Благодаря предварително ;с
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Септември 5 11:52:07 EEST
Здравей :) Ще стигнем и до съвета, но първо е добре да знаеш защо той постъпва така :) Хъм... всъщност е много интересно твоето объркване! Защото ако на човек не му пука за друг, и няма нищо към другия, нито се обърква, нито се пита какво да прави, защото нали е все тая и нищо не прави! А ти, усещаш ли как се вълнуваш и интересуваш от него и действията му? :) Не е случайност, само факта че търсиш съвет за него, е показателно че не си му безразлична, че го харесваш :) Сещаш се мисля, как би постъпило едно безразлично момиче към момче - просто би го игнорирала, а ти не постъпваш така, опитала си се е да не се занимаваш с него, но не си успяла, защото ли? Просто още когато си го видяла си почувствала че имаш желание за това момче :) Харесала си го :) Това е и причината сега да си с леко притеснение и колебание относно държанието му, и защо и как да правиш! Истината че въпреки че го харесваш, още повече са те трогнали думите му, тъй като направо да си кажем, момиче се и се надяваш и търсиш близост, топлота и любов :) Остави другото че за един период не си се била занимавала с момче, за да не бъдеш наранена, то е било естествена твоя реакция, почти всички момичета/жени постъпват по същия начин когато са били наранени, да странят от момчетата/мъжете. От страх да не бъдат отново наранени като се доверят!... Но... замисляла ли си се, че не всички момчета са еднакви :) Това че някога някой те е наранил, не значи че и друг ще го направи, не бива да третираш момчетата като един човек, за да не започнат те пък да те вземат за една от всички, мисля ще разбереш какво имам предвид :) Знам че когато си била наранена, тъй като е било свързано с момче, и затова и когато си със или около момче и спомена за нараненото ти сърце се събужда, но утихни го, различните хора, носят различни емоции :)
А СЕГА ЗА НЕГО :) За теб е изненадващо поведението му, или по-точно промяната от която е отскочил, след като сте имали всекидневно еднакви и монотонни разговори! В които ако бъдем честни, нищо съществено не сте си казвали. Даваш ли си сметка, че МОЖЕ БИ ТОЧНО КАТО ТЕБ, КОГАТО ТЕ Е ВИДЯЛ ТЕ Е ХАРЕСАЛ :) И С ВСЕКИ ДЕН, Е ИЗГАРЯЛ ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ КАЖЕ ЧЕ ТЕ ХАРЕСВА, проблемът е че все още нямаш опит и не умееш да предусещаш какво ти показват чуждите действия! Така де, ТИ ОЧАКВАШ ЧЕ ЩОМ ТИ ПИШЕ ВСЕКИ ПЪТ ЕДНО И СЪЩО И ПОЧТИ НЕ ОБЩУВА С ТЕБ, ЗНАЧИ ЗА ТЕБ ТОЙ НЯМА ЧУВСТВА, пропускаш че момчетата не винаги са така преки и безстрашни :) Както ти би се притеснила да бъдеш по-откровена и да изразиш чувства и привързаност, така и той, НИМА НЕ ГО РАЗБИРАШ? Ала ти като момиче, се надяваш момчето да действа, а ти просто да удобриш или не, неговите изяви на приближени към теб! Е да, но понякога не можеш само да стоиш и да чакаш, нужни са и действия от твоя страна, нали? :) Иначе рискуваш да той да не разбере че също имаш чувства, което знаеш до какво ще доведе? Че би се отдръпнал от теб! Защото когато се държиш странно или студено, щом ти споделят чувства, другия се отказва накрая и просто обръща другата страна - студена и резервирана. Демек, макар дни наред да не сте си казвали нищо особено, после да си се отдръпнала, а когато си му писала, да е говорил много топло и любвеобилно, то е защото през дните в които не сте си писали, това което е искал да ти сподели, но е нямал смелост е нараствало. И когато си се появила отново, просто е нямало как да не ти го каже, събрал е сили и е рискувал. Ти знаеш колко трудно е за едно момче да рискува? :) Дори и да не мислиш че е трудно, повярвай много е трудно, защото за момчето винаги има риск момиче да му каже "не", А ТОВА РАЗБИВА СЪРЦЕТО! Тоест разбери, когато се питаш защо едно момче постъпва както постъпва, запитай се ти какво би направила на негово място и защо, и ще разбереш защо действа така :) МОМЧЕТАТА НЕ СА ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА, ТИ И ТОЙ ЖИВЕЕТЕ НА ЕДНА ПЛАНЕТА, В ЕДИН ГРАД, ИЗРАСТВАЛИ СТЕ В ЕДНО ВРЕМЕ, ТАКА ЧЕ ТОЙ И ТИ СИ ПРИЛИЧАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКО СИ МИСЛИШ :) От каквото теб би те заболяло, и него би го заболяло. Което би те направила щастлива, не го същото би го направило щастлив :) А не да мислиш, "ами той е момче, кой го знае защо прави така" Той е човек, както ти си :) И нищо човешко не му е чуждо.
Та... вероятно не си усетила, но... последния път от общуването ви, си се държала по-студено (да, да, може би ще кажеш че не е така, но отстрани няма как да се гледаш, а 80% от което правим с една цел и мисъл, се изтълкува по-съвсем друг начин, ако не сме били по-конкретни и преки) Студеното ти държание, както той го е възприел, защо? Защото миличка, той пък се е надявал, че като ти сподели откровено, че срещне в теб разбиране, и може би едно зрънце твой чувства :) Нали? Какво друго да се надява човек разкриващ чувствата си на друг човек, ако не на споделеност :) Обаче както казвах, той не е усетил никаква привързаност и отклик в думите ти, затова следващия път се е държал по-студено и "сковано". И ако търсиш най-ясната представа защо? Защо сега не ти отговаря? Ами... миличка, вероятно нещо в твоите думи, или въздържат на неговите сподели чувства, го е наранило. Както ти ако те наранят че се държиш студено, така е и с него. Да пряко не си го наранила, но думите, и често липсата на усещане че другия ние разбрал/а, възприел/а което сме изразили, също би могло да нарани и обиди. Та ако както си мисля има чувства, а за това всичко което написах го доказва, то сега е наранен, и е изгубил надежда че с теб би могло да се получи нещо. Абе всички мъже, когато не са усетили отклик на чувствата си, се държат студено, да го знаеш.
Разбира се има и едно НО, ЗАЩОТО СЪЩО ТОЛКОВА ВЪЗМОЖНО Е И ДА ТЕ "ЗАРИБЯВА" КАКТО ТИ СЕ ИЗРАЗИ :)) Смисъл изведнъж да ти изреди толкова много хубави за теб, но лични думи, леко е странно (ако изключим че чувствата му не са се зараждали дълго време) Ако те е зарибявал, след словата си, нали не е видял да му откликваш се е отказал с преки действия и се е спрял на тактиката "мълчанието ще я накара сама да ме пожелае"!... Та, да напълно възможно е да те зарибява, то сегашните момчета тийнове и така зарибяват, вясват се един един-два пъти правейки се на големи свалячи и дон жуановци, изчезват и чакат момиче да им падне в мрежите :)) Хубаво правиш че си предпазлива! Защо е пълно с тийнове дето търсят само секс, то е така пък защото тийновете рядко знаят какво е любов, а и нали хормоните им бушуват!
И ТАКА, както може да е напълно нормално влюбено в теб момче, така може и да е поредния бройкаджия (закъсал за внимание и нали си му писала да си е пробвал "неустоимия" чар на теб"
КАК ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ Е И ДАЛИ НАИСТИНА ИМА ЧУВСТВА КЪМ ТЕБ? :)
Продължи да си пишеш с него, това е начина да разбереш що за момче и какво има към теб :) А и ти искаш да си пишеш с него, колебанията във въпроса ти са продиктувани от страха ти да не те нарани. Добре! Защо не поразпиташ приятелката си за него, какъв е? Ей така да го намесиш във ваш си разговор и от нея ще разбереш горе-долу дали е свястно момче :) Другия начин, от мен да знаеш НИКАК НЕ Е СЕРИОЗНО ДВАМА ДА ГОВОРЯ ЗА ЧУВСТВА ПРЕЗ НЕТА :) КАКЪВ Е СМИСЪЛА? Разбирам да не можехте да се видите, но вие можете :) Тогава направи му предложение да се видите, не е трудно, просто го попитай дали иска някой от близките дни да се разходите някъде, задай тема за филмите ако искаш, кажи че сега е излязъл един филм които си очаквала и би се раздала ако те придружи, стига да има желание :) Импровизирай де момиче, не се дръж като кукла, мисли и тогава действай, но в никакъв случай не бъди пасивна, откажи се от пасивността, защото ако е свястно харесващо те момче, че го загубиш с пасивност. Момчетата в тоя век се притесняват на моменти повече от вас момичетата :) Дай го по-смело, няма какво да губиш, защото нищо не ти е дадено. АКО ТОЙ Е СВЯСТНО МОМЧЕ, А НЕ БРОЙКАДЖИЯ ТЪРСЕЩ СЕКС, НЯМА ДА ТИ ГОВОРИ ЗА СЕКС НИТО ВЕДНЪЖ, НЯМА ДОРИ ДА НАМЕКНЕ ЗА СЕКС, А НА СРЕЩА НЯМА ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ТЕ ОПИПВА ИЛИ ДОКОСВА. По това мило ми момиче се разбира дали момчето е свястно :) От мен да знаеш, свестните момчета не говорят за секс на момичето, преди поне да са я опознали, и никога не и пускат ръка или тнк, нито се държат просташки. Свестните момчета се държат културно и интелигент но, като са внимателни, учтиви и деликатни :) Сега вече знаеш как да разбереш какъв, общувай и наблюдавай как ще реагира и за какво ще ти говори, както и какви намеци ще ти прави. Задължително му предложи среща, срещата е най-добрия вариант за да разбереш дали някой има чувства :) В интернет хората могат да си позволят да прикриват чувствата си, защото не се виждате, но на живо, там нищо не може да се скрие, достатъчни са няколко погледа и разбираш всичко :) А и още едно нещо, ПОНЯКОГА САМО НАМЕЦИ И НЕПРЕКИ ЖЕСТОВЕ не стигат за да разбере другия че имаш чувства :) Понякога се иска пряка откровеност, ДАЖЕ ТИ ПРЕДЛАГАМ, ДА КАТО СЕ ВИДИТЕ, ПРИМЕРНО ДА РАЗХОДКА В ПАРКА, ИЛИ СЛЕД КИНОТО ДА ГО ПОПИТАШ ТОГАВА ДАЛИ Е БИЛ СЕРИОЗЕН В ДУМИТЕ СИ :) Така ще разполагаш както с наблюденията си над него, а ти си момиче и имаш усет, така и с неговите думи :)
Поздрави :)
Дата: Понеделник, 2012, Септември 3 17:35:23 EEST
Здравей winterfire, пиша ти като се надявам да ми дадеш съвет, да ме посъветваш какво да правя, защото съм леко объркана.
На скоро приключих една връзка и си поставих за цел да не се заминавам толкова с момчета, поне докато болката не отмине. Един ден бях излязла с една приятелка и тя ме запозна с едно момче. Разменихме си скайповете и почнахме да си пишем. Първоначално почти не си пишехме или пък беше само "как си", "какво правиш" и спирахме до там. После аз се отдръпнах (спрях да му пиша), защото мислех, че съм му досадна като му пиша все първа. Преди два дена не издържах и му писах.. още от първото изречение, той ми каза, че съм му била липсвала.. и честно казано не му повярвах, но нещо в мен се зарадва. Последвалите изречения от негова страна бяха: "ако беше до мен щях да те целуна", "прегръщам те и няма да те пусна", "толкова ли си личи, че те харесвам", "знам, че си падаш по мен", "кефиш ме", "вече ми липсваш", "страшно много държа на теб", "дори и да харесаш някой друг ще съм до теб".
Като го попитах, защо ми казва тези неща, защото не знае почти нищо за мен, той ми каза, че знае достатъчно, че да съм му близка приятелка. Приятелка, Боже всичко това не ми звучеше много приятелски. На следващия ден си писахме, но беше някак по-студен, стори ми се, че съжалява за всичко, което си бяхме говорили. Вечерта ми беше писал, но не бях на компютъра. Видях съобщението му днес и му казах, че не ми е било добре и му се извиних, че не съм му отговорила. А той дори не ми отговори.. кажи ми какво да направя? Да продължа ли да си пиша с него? Да го попитам ли дали нещата, които ми казва са сериозно или е просто зарибяване? Или да не предприемам нищо?
Благодаря предварително ;с
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Септември 5 11:52:07 EEST
Здравей :) Ще стигнем и до съвета, но първо е добре да знаеш защо той постъпва така :) Хъм... всъщност е много интересно твоето объркване! Защото ако на човек не му пука за друг, и няма нищо към другия, нито се обърква, нито се пита какво да прави, защото нали е все тая и нищо не прави! А ти, усещаш ли как се вълнуваш и интересуваш от него и действията му? :) Не е случайност, само факта че търсиш съвет за него, е показателно че не си му безразлична, че го харесваш :) Сещаш се мисля, как би постъпило едно безразлично момиче към момче - просто би го игнорирала, а ти не постъпваш така, опитала си се е да не се занимаваш с него, но не си успяла, защото ли? Просто още когато си го видяла си почувствала че имаш желание за това момче :) Харесала си го :) Това е и причината сега да си с леко притеснение и колебание относно държанието му, и защо и как да правиш! Истината че въпреки че го харесваш, още повече са те трогнали думите му, тъй като направо да си кажем, момиче се и се надяваш и търсиш близост, топлота и любов :) Остави другото че за един период не си се била занимавала с момче, за да не бъдеш наранена, то е било естествена твоя реакция, почти всички момичета/жени постъпват по същия начин когато са били наранени, да странят от момчетата/мъжете. От страх да не бъдат отново наранени като се доверят!... Но... замисляла ли си се, че не всички момчета са еднакви :) Това че някога някой те е наранил, не значи че и друг ще го направи, не бива да третираш момчетата като един човек, за да не започнат те пък да те вземат за една от всички, мисля ще разбереш какво имам предвид :) Знам че когато си била наранена, тъй като е било свързано с момче, и затова и когато си със или около момче и спомена за нараненото ти сърце се събужда, но утихни го, различните хора, носят различни емоции :)
А СЕГА ЗА НЕГО :) За теб е изненадващо поведението му, или по-точно промяната от която е отскочил, след като сте имали всекидневно еднакви и монотонни разговори! В които ако бъдем честни, нищо съществено не сте си казвали. Даваш ли си сметка, че МОЖЕ БИ ТОЧНО КАТО ТЕБ, КОГАТО ТЕ Е ВИДЯЛ ТЕ Е ХАРЕСАЛ :) И С ВСЕКИ ДЕН, Е ИЗГАРЯЛ ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ КАЖЕ ЧЕ ТЕ ХАРЕСВА, проблемът е че все още нямаш опит и не умееш да предусещаш какво ти показват чуждите действия! Така де, ТИ ОЧАКВАШ ЧЕ ЩОМ ТИ ПИШЕ ВСЕКИ ПЪТ ЕДНО И СЪЩО И ПОЧТИ НЕ ОБЩУВА С ТЕБ, ЗНАЧИ ЗА ТЕБ ТОЙ НЯМА ЧУВСТВА, пропускаш че момчетата не винаги са така преки и безстрашни :) Както ти би се притеснила да бъдеш по-откровена и да изразиш чувства и привързаност, така и той, НИМА НЕ ГО РАЗБИРАШ? Ала ти като момиче, се надяваш момчето да действа, а ти просто да удобриш или не, неговите изяви на приближени към теб! Е да, но понякога не можеш само да стоиш и да чакаш, нужни са и действия от твоя страна, нали? :) Иначе рискуваш да той да не разбере че също имаш чувства, което знаеш до какво ще доведе? Че би се отдръпнал от теб! Защото когато се държиш странно или студено, щом ти споделят чувства, другия се отказва накрая и просто обръща другата страна - студена и резервирана. Демек, макар дни наред да не сте си казвали нищо особено, после да си се отдръпнала, а когато си му писала, да е говорил много топло и любвеобилно, то е защото през дните в които не сте си писали, това което е искал да ти сподели, но е нямал смелост е нараствало. И когато си се появила отново, просто е нямало как да не ти го каже, събрал е сили и е рискувал. Ти знаеш колко трудно е за едно момче да рискува? :) Дори и да не мислиш че е трудно, повярвай много е трудно, защото за момчето винаги има риск момиче да му каже "не", А ТОВА РАЗБИВА СЪРЦЕТО! Тоест разбери, когато се питаш защо едно момче постъпва както постъпва, запитай се ти какво би направила на негово място и защо, и ще разбереш защо действа така :) МОМЧЕТАТА НЕ СА ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА, ТИ И ТОЙ ЖИВЕЕТЕ НА ЕДНА ПЛАНЕТА, В ЕДИН ГРАД, ИЗРАСТВАЛИ СТЕ В ЕДНО ВРЕМЕ, ТАКА ЧЕ ТОЙ И ТИ СИ ПРИЛИЧАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКО СИ МИСЛИШ :) От каквото теб би те заболяло, и него би го заболяло. Което би те направила щастлива, не го същото би го направило щастлив :) А не да мислиш, "ами той е момче, кой го знае защо прави така" Той е човек, както ти си :) И нищо човешко не му е чуждо.
Та... вероятно не си усетила, но... последния път от общуването ви, си се държала по-студено (да, да, може би ще кажеш че не е така, но отстрани няма как да се гледаш, а 80% от което правим с една цел и мисъл, се изтълкува по-съвсем друг начин, ако не сме били по-конкретни и преки) Студеното ти държание, както той го е възприел, защо? Защото миличка, той пък се е надявал, че като ти сподели откровено, че срещне в теб разбиране, и може би едно зрънце твой чувства :) Нали? Какво друго да се надява човек разкриващ чувствата си на друг човек, ако не на споделеност :) Обаче както казвах, той не е усетил никаква привързаност и отклик в думите ти, затова следващия път се е държал по-студено и "сковано". И ако търсиш най-ясната представа защо? Защо сега не ти отговаря? Ами... миличка, вероятно нещо в твоите думи, или въздържат на неговите сподели чувства, го е наранило. Както ти ако те наранят че се държиш студено, така е и с него. Да пряко не си го наранила, но думите, и често липсата на усещане че другия ние разбрал/а, възприел/а което сме изразили, също би могло да нарани и обиди. Та ако както си мисля има чувства, а за това всичко което написах го доказва, то сега е наранен, и е изгубил надежда че с теб би могло да се получи нещо. Абе всички мъже, когато не са усетили отклик на чувствата си, се държат студено, да го знаеш.
Разбира се има и едно НО, ЗАЩОТО СЪЩО ТОЛКОВА ВЪЗМОЖНО Е И ДА ТЕ "ЗАРИБЯВА" КАКТО ТИ СЕ ИЗРАЗИ :)) Смисъл изведнъж да ти изреди толкова много хубави за теб, но лични думи, леко е странно (ако изключим че чувствата му не са се зараждали дълго време) Ако те е зарибявал, след словата си, нали не е видял да му откликваш се е отказал с преки действия и се е спрял на тактиката "мълчанието ще я накара сама да ме пожелае"!... Та, да напълно възможно е да те зарибява, то сегашните момчета тийнове и така зарибяват, вясват се един един-два пъти правейки се на големи свалячи и дон жуановци, изчезват и чакат момиче да им падне в мрежите :)) Хубаво правиш че си предпазлива! Защо е пълно с тийнове дето търсят само секс, то е така пък защото тийновете рядко знаят какво е любов, а и нали хормоните им бушуват!
И ТАКА, както може да е напълно нормално влюбено в теб момче, така може и да е поредния бройкаджия (закъсал за внимание и нали си му писала да си е пробвал "неустоимия" чар на теб"
КАК ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ Е И ДАЛИ НАИСТИНА ИМА ЧУВСТВА КЪМ ТЕБ? :)
Продължи да си пишеш с него, това е начина да разбереш що за момче и какво има към теб :) А и ти искаш да си пишеш с него, колебанията във въпроса ти са продиктувани от страха ти да не те нарани. Добре! Защо не поразпиташ приятелката си за него, какъв е? Ей така да го намесиш във ваш си разговор и от нея ще разбереш горе-долу дали е свястно момче :) Другия начин, от мен да знаеш НИКАК НЕ Е СЕРИОЗНО ДВАМА ДА ГОВОРЯ ЗА ЧУВСТВА ПРЕЗ НЕТА :) КАКЪВ Е СМИСЪЛА? Разбирам да не можехте да се видите, но вие можете :) Тогава направи му предложение да се видите, не е трудно, просто го попитай дали иска някой от близките дни да се разходите някъде, задай тема за филмите ако искаш, кажи че сега е излязъл един филм които си очаквала и би се раздала ако те придружи, стига да има желание :) Импровизирай де момиче, не се дръж като кукла, мисли и тогава действай, но в никакъв случай не бъди пасивна, откажи се от пасивността, защото ако е свястно харесващо те момче, че го загубиш с пасивност. Момчетата в тоя век се притесняват на моменти повече от вас момичетата :) Дай го по-смело, няма какво да губиш, защото нищо не ти е дадено. АКО ТОЙ Е СВЯСТНО МОМЧЕ, А НЕ БРОЙКАДЖИЯ ТЪРСЕЩ СЕКС, НЯМА ДА ТИ ГОВОРИ ЗА СЕКС НИТО ВЕДНЪЖ, НЯМА ДОРИ ДА НАМЕКНЕ ЗА СЕКС, А НА СРЕЩА НЯМА ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ТЕ ОПИПВА ИЛИ ДОКОСВА. По това мило ми момиче се разбира дали момчето е свястно :) От мен да знаеш, свестните момчета не говорят за секс на момичето, преди поне да са я опознали, и никога не и пускат ръка или тнк, нито се държат просташки. Свестните момчета се държат културно и интелигент но, като са внимателни, учтиви и деликатни :) Сега вече знаеш как да разбереш какъв, общувай и наблюдавай как ще реагира и за какво ще ти говори, както и какви намеци ще ти прави. Задължително му предложи среща, срещата е най-добрия вариант за да разбереш дали някой има чувства :) В интернет хората могат да си позволят да прикриват чувствата си, защото не се виждате, но на живо, там нищо не може да се скрие, достатъчни са няколко погледа и разбираш всичко :) А и още едно нещо, ПОНЯКОГА САМО НАМЕЦИ И НЕПРЕКИ ЖЕСТОВЕ не стигат за да разбере другия че имаш чувства :) Понякога се иска пряка откровеност, ДАЖЕ ТИ ПРЕДЛАГАМ, ДА КАТО СЕ ВИДИТЕ, ПРИМЕРНО ДА РАЗХОДКА В ПАРКА, ИЛИ СЛЕД КИНОТО ДА ГО ПОПИТАШ ТОГАВА ДАЛИ Е БИЛ СЕРИОЗЕН В ДУМИТЕ СИ :) Така ще разполагаш както с наблюденията си над него, а ти си момиче и имаш усет, така и с неговите думи :)
Поздрави :)
Изпитвам трудност да общувам, а същевременно наскоро се запознах с едно момче.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Петък, 2012, Август 31 21:24:45 EEST
Привет Боби,
Сега това е основният и най-важен въпрос, който ме затормозява, вдругиден ще ти пратя основното писмо. Много се извинявам, че го правя в последния момент, но ужасно много ме мързеше да пиша.
Преди няколко дена се запознах с един набор от тренировките (по-точно по негова инициатива, улавях го да гледа към мен мн пъти). Нямахме почти никакво време да си говорим (около 5мин.), а и аз не можех да остана повече време, защото беше късно. Всеки нов човек, с който се запознавам ми е интересно да разбера каква личност, обаче... ако се досещаш въпреки огромното ми любопитство, бързо блокирам в "разговора". Просто ми е ужасно трудно, мисля, че е почти невъзможно човек да се научи от само себе си, без някакво "подпомагане" от средата. Не знам, ти дали като човек без такъв проблем успяваш да си представиш какво е усещането бариерата на незнанието да те спъва във всеки момент. Успях да го попитам къде и какво учи, с какво обича да се занимава през свободното време /основно спорт, на 2-ро място фотография, аз също съм мн запалена по това/. Освен това си беше довел едно малко приятелче, също толкова дразнещо като брат ми :D, което не искаше да му връща бързо топката като играехме. Знам, че май избързах с този въпрос, ама това ми хрумна на момента. А оттам нататък не са мн въпросите, които възнамерявам да го питам. Не искам да се получи като разпит :D, знам че е хубаво да задавам и странични въпроси, за да разширя темата на разговора, ама си е направо смешно колко се притеснявам, че няма да измисля друг въпрос. Мн се притеснявам да не му оставя лошо впечатление с тази ограниченост и скованост, защото в София повечето момичета едва ли са такива... Все пак това си е шанс за ново приятелство, най-голямото ми желание /по-точно мечта/ е да се науча да общувам свободно и без затруднение /може тъпо да звучи, но това е което най- ми е нужно, за да си оправя живота/. Утре /Събота/ отново ще се засечем, но със сигурност няма да имаме достатъчно време /почивките са ни по 3мин./ . Леле, не ми се мисли, ако после поиска да си пишем във Фб /а на почивката взех Фб-тата на 2 момичета и още не съм им писала, дори на приятелките си цяло лято, нямам си представа как ще се оправдая, дано не са се обидили, не го правя с лош умисъл. Всеки път защиклям с чата до пол. час и дори на тях не знам какво да им пиша освен тривиалните въпроси/. Та би ли ми написал едни примерни въпроси или разговор дори, с които да разбера повече за него /разбира се ще говоря и за себе си/, искам разговорът да се получи възможно най-добре. Знам, че не е нещо сложно, но просто не умея да разнообразявам разговорите... Ще съм ти МНОГО благодарна за помощта, и най-малкото ще ме спасиш от срам и позор.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Юли 1 11:48:44 EEST
Здравей :)
Извинявай че се забавих с отговора, но имаше много други писма също чакащи отговор :)
От къде да започна?! От самочувствието ти :) Прочетох много внимателно цялото ти писмо, дума по дума. Какво открих? Ти си добро момиче :) Но имаш ниско самочувствие, защото всички покрай теб те принизяват и засягат със своите действия и думи!... А това значи, че си изключителна чувствителна :) Слушай ме, ти си умно момиче, голяма работа какво казват другите, научи се да не обръщаш внимание на глупостите. Родителите често говорят неща който и самите те не знаят какво значат, защото например са били в кофти настроение, или просто сърдити за друго! А съучениците ти, ми те са си деца! И като такива отношението им е надуто, горделиво и високомерно като на 90% от всички подрастващи. Как разбрах че си умна, че си интелигентна? :) Моля те, виж какво хубаво писмо си ми написала :) Как може да твърдиш че не си умна, че речниковия ти състав е малко! Ако беше така, как тогава написа това дълго писмо? :) Нали? Имаш богат речник, ти си умно и проницателно дете. Просто си по-скромна, свита, притеснителна, а вероятно и срамежлива. Няма от какво да се страхуваш, не очаквай другите да те разбират, и не искай :) Разбирай ти себе си :) Запомни - в живота понякога се мисли, а друг път направо се действа :)
Живееш в семейство с родители които те подценяват, властна майка и мисля че слабохарактерен баща! Смисъл което правят родителите ти е глупаво, и е доказателство че не са много интелигентни, нито имат опит в отглеждането на деца, на теб! Имат онази егоистична натура с която са решили да владеят живота ти, и да те имат за вещ с която разполагат. Правилно е да се чувстваш както се чувстваш и да ти се иска да избягаш от тях, от тоя си живот. Уверявам те, един ден ще имаш избор дали да се махнеш от тях :) Но до тогава бъди търпелива и прави каквото е нужно. Няма какво да крия, родителите ти са консервативни, с его и ограничени, но това и ти го знаеш :) Питам се как е възможно майка ти да не разбира какво ти причинява, как на место да ти помага да израстнеш от момиче в жена със самочувствие, да ти пречи и подтиска! Спокойно, твоето не е рядкост, в много други семейства е пак така, знам че е успокоение, но поне да ти е ясно, че ти не си единствената живява така :)
Предпоследните неща които си писала, уплашена си, страх те е, разбираш ли? Не се затваряй :) От толкова много притеснения, ти се струва че всеки е против теб и дори ти се причува че говорят лоши думи за теб. Така е защото си под постоянно напрежение :) Самовнушаваш си страхове. Кое затапва хората най-много - безразличието :) Да! Ако спреш да обръщаш внимание на глупостите, да не ги издигаш на пиедестал и намериш какво да те радва, ще спре да ти пука от чуждото мнение :) Ти си чудесно момиче, запомни го, няма от какво да те е срам. Един ден ще си прекрасна и много мъже ще гледат теб, защото си интелигентна, а твоите приятелки най-много да се хванат с някой глупак и така. Дано разбираш :) Второ - погледни се в огледалото, какво виждаш? Цени красотата си, защото си момиче :) Научи се да имаш самочувствие от тази си красота :) Харесвай се! Странно като съвет, нали? Но това наистина ще ти помогне. Ако харесвах на първо място себе си, ще има самочувствие, не е важно какво ще мислят другите за теб, а какво ти ще мислиш за себе си :) Трето - мисля че е хубаво, когато майка ти се държи лошо с теб, да и напомниш че и тя някога е била дете, и че всичко което става го преживяваш. Питай я това ли иска за теб, да бъдеш затворена и сама?! Защото можеш да и напомниш още, че което преживяваш когато тя ти вика или ти посяга за теб е травмиращо, боли те, и те кара да не искаш да общуваш с никой. Много е интересно какво ще каже майка ти, когато разбере че не си глупава е разбираш как и какво ти се отразява. Каквато и да е, ти е майка и едва ли ще иска за теб, нещо лошо. Според мен би разбрала, просто сега не вижда какво прави, какво ти е на теб. Четвърто - ти си 100% наред :) Как може да се съмняваш в себе си! Знаеш ли по какво се отличава нормалния от лудия? Лудия винаги се мисли за нормален, а нормалния от време на време се замисля дали не е луд :)) Смешно, но факт!...
Излизай повече, запиши се на някакви дисциплини, нещо да правиш да си сред хора, за да не се самозатвориш. Защото твоето е на границата на депресията!... Нали знаеш какво е депресия? Състояние в което не ти се прави нищо, затваряш се в себе си, не искаш да общуваш с никой, да още не си така, което е добре :) Но... ако продължаваш да се затваряш и изолираш от другите, да се страхуваш, че се депресираш сериозно. Недей така, имаш воля, има за какво да се бориш, отстояваш себе си, хич да не ти дреме от обидите на другите. Знай за себе си че си чудесно момиче и че ще успееш в живота :) Вярвай в себе си, контактувай, създавай повече приятелства и ще си ок, на пук на глупостите :)
Поздрави :)
Дата: Петък, 2012, Август 31 21:24:45 EEST
Привет Боби,
Сега това е основният и най-важен въпрос, който ме затормозява, вдругиден ще ти пратя основното писмо. Много се извинявам, че го правя в последния момент, но ужасно много ме мързеше да пиша.
Преди няколко дена се запознах с един набор от тренировките (по-точно по негова инициатива, улавях го да гледа към мен мн пъти). Нямахме почти никакво време да си говорим (около 5мин.), а и аз не можех да остана повече време, защото беше късно. Всеки нов човек, с който се запознавам ми е интересно да разбера каква личност, обаче... ако се досещаш въпреки огромното ми любопитство, бързо блокирам в "разговора". Просто ми е ужасно трудно, мисля, че е почти невъзможно човек да се научи от само себе си, без някакво "подпомагане" от средата. Не знам, ти дали като човек без такъв проблем успяваш да си представиш какво е усещането бариерата на незнанието да те спъва във всеки момент. Успях да го попитам къде и какво учи, с какво обича да се занимава през свободното време /основно спорт, на 2-ро място фотография, аз също съм мн запалена по това/. Освен това си беше довел едно малко приятелче, също толкова дразнещо като брат ми :D, което не искаше да му връща бързо топката като играехме. Знам, че май избързах с този въпрос, ама това ми хрумна на момента. А оттам нататък не са мн въпросите, които възнамерявам да го питам. Не искам да се получи като разпит :D, знам че е хубаво да задавам и странични въпроси, за да разширя темата на разговора, ама си е направо смешно колко се притеснявам, че няма да измисля друг въпрос. Мн се притеснявам да не му оставя лошо впечатление с тази ограниченост и скованост, защото в София повечето момичета едва ли са такива... Все пак това си е шанс за ново приятелство, най-голямото ми желание /по-точно мечта/ е да се науча да общувам свободно и без затруднение /може тъпо да звучи, но това е което най- ми е нужно, за да си оправя живота/. Утре /Събота/ отново ще се засечем, но със сигурност няма да имаме достатъчно време /почивките са ни по 3мин./ . Леле, не ми се мисли, ако после поиска да си пишем във Фб /а на почивката взех Фб-тата на 2 момичета и още не съм им писала, дори на приятелките си цяло лято, нямам си представа как ще се оправдая, дано не са се обидили, не го правя с лош умисъл. Всеки път защиклям с чата до пол. час и дори на тях не знам какво да им пиша освен тривиалните въпроси/. Та би ли ми написал едни примерни въпроси или разговор дори, с които да разбера повече за него /разбира се ще говоря и за себе си/, искам разговорът да се получи възможно най-добре. Знам, че не е нещо сложно, но просто не умея да разнообразявам разговорите... Ще съм ти МНОГО благодарна за помощта, и най-малкото ще ме спасиш от срам и позор.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Юли 1 11:48:44 EEST
Здравей :)
Извинявай че се забавих с отговора, но имаше много други писма също чакащи отговор :)
От къде да започна?! От самочувствието ти :) Прочетох много внимателно цялото ти писмо, дума по дума. Какво открих? Ти си добро момиче :) Но имаш ниско самочувствие, защото всички покрай теб те принизяват и засягат със своите действия и думи!... А това значи, че си изключителна чувствителна :) Слушай ме, ти си умно момиче, голяма работа какво казват другите, научи се да не обръщаш внимание на глупостите. Родителите често говорят неща който и самите те не знаят какво значат, защото например са били в кофти настроение, или просто сърдити за друго! А съучениците ти, ми те са си деца! И като такива отношението им е надуто, горделиво и високомерно като на 90% от всички подрастващи. Как разбрах че си умна, че си интелигентна? :) Моля те, виж какво хубаво писмо си ми написала :) Как може да твърдиш че не си умна, че речниковия ти състав е малко! Ако беше така, как тогава написа това дълго писмо? :) Нали? Имаш богат речник, ти си умно и проницателно дете. Просто си по-скромна, свита, притеснителна, а вероятно и срамежлива. Няма от какво да се страхуваш, не очаквай другите да те разбират, и не искай :) Разбирай ти себе си :) Запомни - в живота понякога се мисли, а друг път направо се действа :)
Живееш в семейство с родители които те подценяват, властна майка и мисля че слабохарактерен баща! Смисъл което правят родителите ти е глупаво, и е доказателство че не са много интелигентни, нито имат опит в отглеждането на деца, на теб! Имат онази егоистична натура с която са решили да владеят живота ти, и да те имат за вещ с която разполагат. Правилно е да се чувстваш както се чувстваш и да ти се иска да избягаш от тях, от тоя си живот. Уверявам те, един ден ще имаш избор дали да се махнеш от тях :) Но до тогава бъди търпелива и прави каквото е нужно. Няма какво да крия, родителите ти са консервативни, с его и ограничени, но това и ти го знаеш :) Питам се как е възможно майка ти да не разбира какво ти причинява, как на место да ти помага да израстнеш от момиче в жена със самочувствие, да ти пречи и подтиска! Спокойно, твоето не е рядкост, в много други семейства е пак така, знам че е успокоение, но поне да ти е ясно, че ти не си единствената живява така :)
Предпоследните неща които си писала, уплашена си, страх те е, разбираш ли? Не се затваряй :) От толкова много притеснения, ти се струва че всеки е против теб и дори ти се причува че говорят лоши думи за теб. Така е защото си под постоянно напрежение :) Самовнушаваш си страхове. Кое затапва хората най-много - безразличието :) Да! Ако спреш да обръщаш внимание на глупостите, да не ги издигаш на пиедестал и намериш какво да те радва, ще спре да ти пука от чуждото мнение :) Ти си чудесно момиче, запомни го, няма от какво да те е срам. Един ден ще си прекрасна и много мъже ще гледат теб, защото си интелигентна, а твоите приятелки най-много да се хванат с някой глупак и така. Дано разбираш :) Второ - погледни се в огледалото, какво виждаш? Цени красотата си, защото си момиче :) Научи се да имаш самочувствие от тази си красота :) Харесвай се! Странно като съвет, нали? Но това наистина ще ти помогне. Ако харесвах на първо място себе си, ще има самочувствие, не е важно какво ще мислят другите за теб, а какво ти ще мислиш за себе си :) Трето - мисля че е хубаво, когато майка ти се държи лошо с теб, да и напомниш че и тя някога е била дете, и че всичко което става го преживяваш. Питай я това ли иска за теб, да бъдеш затворена и сама?! Защото можеш да и напомниш още, че което преживяваш когато тя ти вика или ти посяга за теб е травмиращо, боли те, и те кара да не искаш да общуваш с никой. Много е интересно какво ще каже майка ти, когато разбере че не си глупава е разбираш как и какво ти се отразява. Каквато и да е, ти е майка и едва ли ще иска за теб, нещо лошо. Според мен би разбрала, просто сега не вижда какво прави, какво ти е на теб. Четвърто - ти си 100% наред :) Как може да се съмняваш в себе си! Знаеш ли по какво се отличава нормалния от лудия? Лудия винаги се мисли за нормален, а нормалния от време на време се замисля дали не е луд :)) Смешно, но факт!...
Излизай повече, запиши се на някакви дисциплини, нещо да правиш да си сред хора, за да не се самозатвориш. Защото твоето е на границата на депресията!... Нали знаеш какво е депресия? Състояние в което не ти се прави нищо, затваряш се в себе си, не искаш да общуваш с никой, да още не си така, което е добре :) Но... ако продължаваш да се затваряш и изолираш от другите, да се страхуваш, че се депресираш сериозно. Недей така, имаш воля, има за какво да се бориш, отстояваш себе си, хич да не ти дреме от обидите на другите. Знай за себе си че си чудесно момиче и че ще успееш в живота :) Вярвай в себе си, контактувай, създавай повече приятелства и ще си ок, на пук на глупостите :)
Поздрави :)
Ние сме три приятелки, чувстваме се като сестри, а харесваме едно и също момче.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Сряда, 2012, Август 29 20:07:37 EEST
Здравей, Уинтър!
Пишат ти три момичета с типичен тийн проблем.
Ние сме много близки, чувстваме се като сестри, но пред нас се изправи проблем, какъвто не бяхме срещали досега.
Ние сме 16 годишни и никоя от нас не е имала връзка.
От около месец, едно момче ни привлича вниманието, - И НА ТРИТЕ -, говорим за него, привързваме се към него, а дори още не сме разговаряли, защото нашите срещи са - само разминаване по улиците.
Знаем, че няма как, той да не ние видял, но сякаш се преструва, че не му пука....
Нещата, които правим, за да му привлечем вниманието, не са достатъчни, погледите ни се засичат, усмихваме му се, но той не реагира. Все едно "гледа" през нас. Мислим, обаче, че си приличаме с него, защото ние сме от по-срамежливите, той - също.
Ние не сме от типичните, момичета, които нямат задръжки и проблеми с момчетата, да сме "по-отворени", просто не ни се отдава :D.......
Проблемът ни е следния:
1. Какво да правим с него, така че да не пострада приятелството ни?
Моляте, кажи ни какво е твоето мнение.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Август 29 23:27:37 EEST
Здравей, ще се опитам да разнищя заплетения възел на сърцата ви, най-вече на твоето, а времето ще предложи най-доброто решение, но моля те действай, направи нещо, сърцето е важно, което чувстваш, а приятелство то няма да се засегне :
Да!... Ситуацията в която сте е сложна и заплетена :) Трудно е когато не само твоето сърце е имало очи за
човека който обичаш. Когато сърцето и приятелството са подложени на дилема. Но... аз не мисля че има проблем, защото чувствата винаги са създавали отначало неяснота и неразположение, до момента в който настъпи осъзнаване на силата и нивото на тези чувства, на желанията и копнежите, на което имаш, което нямаш, което искаш и от което се нуждаеш :) Затова няма да го разглеждам като проблем, а временно недоразбиране в естественото на вашите чувства :)
По-отношение на чувствата, нека бъдем реалисти :) Макар и трите да го харесвате, да си падате по него, да имате копнежи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО И ТРИТЕ ДА ИЗПИТВАТЕ ЕДНО И СЪЩО :) Особено еднакво, една от вас го обича истински и силно, чисти и от душата си,... друга от вас просто си пада по него, и е привлечена защото вярно е всеобщо харесван, и се е привлякла от общата вълна, тъй като е прозряла каква е същността му, а не вижда други момчета които да притежават, представляват същото което и той. Демек другото момиче от вас трите, просто иска човек като него, а не че го обича силно и истински, не че не може без мисълта за него. А мисълта е важна съставка, когато мислиш за някой често, значи го обичаш. Та една от вас, не мисли често за него. А трета от вас, е привлечена от вида му, не се вълнува, или не е раз вълнувана да го опознае съществено за да види каква душа носи, а просто е харесала визията му, ми вероятно причината да е привлечена от него е желанието и за секс с него. Е, принципно да искаш секс не е лошо, дори предвиждам че момичето което го обича истински и от душата си и мисли за него, и я е грижа как е, какво чувства, какво изпитва, какво му е, също го харесва и визуално и би искала да бъде интимна с него, да правят секс, но преди всичко тя няма да иска само секс, а ще иска да го обича независимо всичко, и няма да се откаже от него, ще иска да го познава близко, както душевно, същностно, така и телесно :) Защото това е да обичаш истински :) Да те е грижа за другия, да ти пука как е, да те интересува :) Да търси близостта му и да си готова да пожертваш много от гордостта си за да му покажеш че го обичаш, желаеш, че искаш да бъдете нещо заедно :)
А той коя от вас обича? :) ТОВА Е МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО, вярно казваш не сте общували с него, че сте се разминавали по улиците, че явно не ви е забелязал. Обаче когато му се покажете, насочите по-пряко вниманието си към него, и имате желание да общувате с него, като заявите направо като търсите общуване с него, го заговорите, му пишете - той ще би избрал, заобичал една от вас, а не и трите ви :) Нали? Именно това в случая е определящо за всичко :) Ама да знаеш, че той би заобичал тази от вас която общува с него, която изпитва и показва привързаност, и загриженост, чувствено към него, която търси връзка с него, която не би отказала да се видят, щом предложи, или смело тя да му предло да се видят :) Когато има желание, не бива да се крие, а да се покаже, ПРОБЛЕМА ВИ Е, ЧЕ ЧУВСТВАТА ВИ НЕ СА УСТАНОВЕНИ, ТЪЙ КАТО НЕ ГО ЗАГОВАРЯТЕ, НЕ ГО ТЪРСИТЕ, НЕ МУ СЕ ПОКАЖЕТЕ, ЗА ДА РАЗБЕРЕ СПРЯМО НЕГО И РЕАКЦИИТЕ МУ С КОЯТО ВАС ЩЕ ИСКА ДА Е. Тоест бъдете по-смели де, проблем ви е че сте пасивни, както повече момичета/жени, очаквате като правите признаци и намеци които мислите че са видими за него, уви, гарантирам ти че щом стойте на страна от него и правите нещата от далеко, той няма как да знае че имаш например ти нещо към него, или друга от приятелките ти. Просто няма как, казвам ти го от опит, и на мен са ми правили момичета намеци, признаци от далеко, косвено, но аз не съм гадател, няма как да знам какво искат да ми кажат, ако не ги познавам. А и момчетата/мъжете също се притесняват и най-вероятно виждайки ви, сте се разминали, защото... отчел е видял е че примерно го наблюдавате, хвърлили сте си поглед, но какво да направи? Всички хора малко или много докато вървят си разменят погледи и защото имат очи и гледат пред тях какво има, нормално. И той не може като не ви познава добре, само по-поглед, да осъзнае че твоето/вашето е повече от нормалното че има чувства? Как да го разбере? Когато нищо не правиш, нищо не се случва. Затова се иска да действаш :) За да разбере че примерно теб те има, че имаш чувства, желание за него, че искаш да го познаваш по онзи дълбок начин :) За да те отличи от всички други и да те пожелае, заобича и той :) Помисли, постави се на негово място, винаги така мисли как да постъпиш, какво като е момче, не е от друга планета, не е много по различен от теб, разликата е само в половете ви, иначе и двамата дишате и имате сърца и подобни мисли. Както ти от никакво действие няма да разбереш че друг има чувства към теб, така и той. Излез от сянката, покажи му се, общувай с него и нека се излезете заедно :) Може и ти да му предложиш.
За приятелките ти не се страхувай, любовта никога не е унищожава истинското приятелство. Но би било глупаво да се откажеш от любов с него, от него заради приятелките ти, ако е са ти приятели ще разберат и няма да те упрекват, ще ти позволят да бъдеш с него. Защо не? Та... не си струва да се карате за него, но не си и струва да се отказваш от него, все пак избора е и негов, от това което му се покаже :) ЧУВСТВАМ ЧЕ ТИ ГО ОБИЧАШ ПО-СИЛНО, защото ми пишеш за решение на сърцето и приятелството си :) И тъй като те не са ми писали, а ти, значи теб той по те вълнувам, обичаш го чисто :) Загрижена си както за приятелството си, така и за него, за любовта си :) Мисля, че би било глупаво да се откажеш за него, само защото си мислиш че приятелството може да пострада, нищо няма да пострада, както си разбрала има решение, и ще ти го изложа най-пряко :) Но първо искам да ти разкажа нещо. Преди години бях замесен в подобна история, аз бях само наблюдател и посредник, няколко мой приятеля, харесва едно и също момиче. Разбира се в началото не съзнаваха че не я харесват по-един и същ начин, за един тя бе само тяло, за друг просто добра възможност, но само един от тях я обичаше от сърце, как разбрах ами нощем ме търсеше, бе и писал стихове, беше го грижа, но нямаше кураж да и каже, да сподели какво чувства, или поне да бъде смел и да излезе с нея. Да и предложи, страхуваше и от отказ, доста глупаво според мен, защото страха от отказ е като нищо да не прави, а щом нищо не прави, без да е имало проблем, сам си създаваш проблема, бях му го казал и той се взе в ръце, но твърде късно. И той се страхуваше да не си развали приятелството с другите, защото и те и хвърляха око. Но за тях, тя не ги касаеше както за него. Останалите я харесваха, не я обичаха, желаеха я заради хубавата външност и качества. Но не я обичаха като него заради същността и душата и, сърцето и, заради което е. Чака много, и тя се хвана с някой си за кратко, но се личеше че не са един за друг. Тя не беше щастлива, той също но късно се реши да и покаже чувствата си. Да бе опитал по-рано, да не просто опитал щяха да бъдат заедно, но пустия му страх какво ще мислят останалите, как ще се отрази на мнението им, провали всичко. А какво стана с приятелството им ли? Ами пак си бяха приятели, всичките за които говоря че я харесваха, но той бе тъжен, за тях не бе загуба, защото не ги бе толкова грижа за нея. Та... общата тъга и променя в настроението от него, им дойде в повече и ги промени и тях. МИСЪЛТА МИ Е ОТ РАЗКАЗА МИ Е... ЧЕ ЩОМ СА ТИ ПРИЯТЕЛКИ ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТВОЕТО ЩАСТИЕ И ЩЕ ТЪГУВАТ ЗА ТВОЯТА ТЪГА, НО ВИНАГИ ТИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛКИ, НЕЗАВИСИМО КАКВО ЩЕ БЪДЕ :) Но... откажеш ли се от него, неимоверно ще внесе тъга и променя сред вас, сред отказа ви, а така по-лесно е просто една от вас да бъде с него, и нейното щастие, ще бъде и общо защото сте приятелки, а както написах само една от вас и пука истински за него и го обича, за което е, от плюсове до минусите му :) И мисля че момичето което го обича СИ ТИ :)
Проблема ще разплете от само себе си :) Но хайде излезете от сянката, НАЙ-ВЕЧЕ ТИ, ПОКАЖИ МУ СЕ ДЕ, ЗАГОВОРИ ГО, ПРЕДЛОЖИ МУ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ, ПОЗАИНТЕРЕСУВАЙ СЕ ОТ НЕГО ПО-ПРЯКО :) Едно добро решение е, ПЪРВО КАК ЩЕ МУ ИЗРАЗИШ ПРИВЪРЗАНОСТТА СИ КЪМ НЕГО :) Понякога най-помага да бъдеш откровена с него, най-добре в подходяща атмосфера на среща, каквато и да е, дори разходка в парка. Не изключвам и идеята да се срещнете и трите с него, дали отделно, дали ти да общуваш с него и да му предложиш кино, или другаде да бъдете, като кажеш че ще бъдеш с приятелки, съмнявам се да откаже. Ще се съгласи, и така ще ви види и трите, и ще си проличи от реакциите му която от вас избира (има нещо, чувства, усещания) От там и ще знаят те какво да правят и дали да се оттеглят, уверен съм че би избрал теб, просто твоята загриженост говори за силните ти чувства, а това ще бъде усетено от него, ако не се страхуваш да общуваш с него и да се изразяваш. Същевременно за две от вас, със сигурност не е толкова желан и той, защото поне две от вас ще си имат обожатели и в момента и даже и допълнителни мисли за друг. Та спокойно това даже ще скрепи приятелството ви още повече, защото две от вас ще трябва да се съгласят с решението и избора на обстоятелствата за една от вас трите и да я подкрепят :) А така с подкрепа и взаимно доволство, приятелството ви ще бъде още по-силно и ще бъдете радостни :) Щастието дава щастие, общувайки с него и избирайки теб това ще те направи щастлива :) А от там ще има общо щастие.
Обичаш го, не се отказвай от него :) Ако искате съгласувай те си действията и трите по отделно да се опитате да стигнете до него и която сполучи. Просто му се покажи :) Че те има, че теб те е грижа за него, че го обичаш, покажи му се и съм уверен че ще си размените общи чувства и ще избере струва ми се теб. Бъди смела, и без страх, приятелството е устойчиво и се калява, вие сте близки приятелки, помагайте си :) Но и ти не чакай а и сама си помогни за сърцето си :) За него :) С това и ти отговорих какво да правите относно него :)
Поздрави :)
Дата: Сряда, 2012, Август 29 20:07:37 EEST
Здравей, Уинтър!
Пишат ти три момичета с типичен тийн проблем.
Ние сме много близки, чувстваме се като сестри, но пред нас се изправи проблем, какъвто не бяхме срещали досега.
Ние сме 16 годишни и никоя от нас не е имала връзка.
От около месец, едно момче ни привлича вниманието, - И НА ТРИТЕ -, говорим за него, привързваме се към него, а дори още не сме разговаряли, защото нашите срещи са - само разминаване по улиците.
Знаем, че няма как, той да не ние видял, но сякаш се преструва, че не му пука....
Нещата, които правим, за да му привлечем вниманието, не са достатъчни, погледите ни се засичат, усмихваме му се, но той не реагира. Все едно "гледа" през нас. Мислим, обаче, че си приличаме с него, защото ние сме от по-срамежливите, той - също.
Ние не сме от типичните, момичета, които нямат задръжки и проблеми с момчетата, да сме "по-отворени", просто не ни се отдава :D.......
Проблемът ни е следния:
1. Какво да правим с него, така че да не пострада приятелството ни?
Моляте, кажи ни какво е твоето мнение.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Август 29 23:27:37 EEST
Здравей, ще се опитам да разнищя заплетения възел на сърцата ви, най-вече на твоето, а времето ще предложи най-доброто решение, но моля те действай, направи нещо, сърцето е важно, което чувстваш, а приятелство то няма да се засегне :
Да!... Ситуацията в която сте е сложна и заплетена :) Трудно е когато не само твоето сърце е имало очи за
човека който обичаш. Когато сърцето и приятелството са подложени на дилема. Но... аз не мисля че има проблем, защото чувствата винаги са създавали отначало неяснота и неразположение, до момента в който настъпи осъзнаване на силата и нивото на тези чувства, на желанията и копнежите, на което имаш, което нямаш, което искаш и от което се нуждаеш :) Затова няма да го разглеждам като проблем, а временно недоразбиране в естественото на вашите чувства :)
По-отношение на чувствата, нека бъдем реалисти :) Макар и трите да го харесвате, да си падате по него, да имате копнежи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО И ТРИТЕ ДА ИЗПИТВАТЕ ЕДНО И СЪЩО :) Особено еднакво, една от вас го обича истински и силно, чисти и от душата си,... друга от вас просто си пада по него, и е привлечена защото вярно е всеобщо харесван, и се е привлякла от общата вълна, тъй като е прозряла каква е същността му, а не вижда други момчета които да притежават, представляват същото което и той. Демек другото момиче от вас трите, просто иска човек като него, а не че го обича силно и истински, не че не може без мисълта за него. А мисълта е важна съставка, когато мислиш за някой често, значи го обичаш. Та една от вас, не мисли често за него. А трета от вас, е привлечена от вида му, не се вълнува, или не е раз вълнувана да го опознае съществено за да види каква душа носи, а просто е харесала визията му, ми вероятно причината да е привлечена от него е желанието и за секс с него. Е, принципно да искаш секс не е лошо, дори предвиждам че момичето което го обича истински и от душата си и мисли за него, и я е грижа как е, какво чувства, какво изпитва, какво му е, също го харесва и визуално и би искала да бъде интимна с него, да правят секс, но преди всичко тя няма да иска само секс, а ще иска да го обича независимо всичко, и няма да се откаже от него, ще иска да го познава близко, както душевно, същностно, така и телесно :) Защото това е да обичаш истински :) Да те е грижа за другия, да ти пука как е, да те интересува :) Да търси близостта му и да си готова да пожертваш много от гордостта си за да му покажеш че го обичаш, желаеш, че искаш да бъдете нещо заедно :)
А той коя от вас обича? :) ТОВА Е МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО, вярно казваш не сте общували с него, че сте се разминавали по улиците, че явно не ви е забелязал. Обаче когато му се покажете, насочите по-пряко вниманието си към него, и имате желание да общувате с него, като заявите направо като търсите общуване с него, го заговорите, му пишете - той ще би избрал, заобичал една от вас, а не и трите ви :) Нали? Именно това в случая е определящо за всичко :) Ама да знаеш, че той би заобичал тази от вас която общува с него, която изпитва и показва привързаност, и загриженост, чувствено към него, която търси връзка с него, която не би отказала да се видят, щом предложи, или смело тя да му предло да се видят :) Когато има желание, не бива да се крие, а да се покаже, ПРОБЛЕМА ВИ Е, ЧЕ ЧУВСТВАТА ВИ НЕ СА УСТАНОВЕНИ, ТЪЙ КАТО НЕ ГО ЗАГОВАРЯТЕ, НЕ ГО ТЪРСИТЕ, НЕ МУ СЕ ПОКАЖЕТЕ, ЗА ДА РАЗБЕРЕ СПРЯМО НЕГО И РЕАКЦИИТЕ МУ С КОЯТО ВАС ЩЕ ИСКА ДА Е. Тоест бъдете по-смели де, проблем ви е че сте пасивни, както повече момичета/жени, очаквате като правите признаци и намеци които мислите че са видими за него, уви, гарантирам ти че щом стойте на страна от него и правите нещата от далеко, той няма как да знае че имаш например ти нещо към него, или друга от приятелките ти. Просто няма как, казвам ти го от опит, и на мен са ми правили момичета намеци, признаци от далеко, косвено, но аз не съм гадател, няма как да знам какво искат да ми кажат, ако не ги познавам. А и момчетата/мъжете също се притесняват и най-вероятно виждайки ви, сте се разминали, защото... отчел е видял е че примерно го наблюдавате, хвърлили сте си поглед, но какво да направи? Всички хора малко или много докато вървят си разменят погледи и защото имат очи и гледат пред тях какво има, нормално. И той не може като не ви познава добре, само по-поглед, да осъзнае че твоето/вашето е повече от нормалното че има чувства? Как да го разбере? Когато нищо не правиш, нищо не се случва. Затова се иска да действаш :) За да разбере че примерно теб те има, че имаш чувства, желание за него, че искаш да го познаваш по онзи дълбок начин :) За да те отличи от всички други и да те пожелае, заобича и той :) Помисли, постави се на негово място, винаги така мисли как да постъпиш, какво като е момче, не е от друга планета, не е много по различен от теб, разликата е само в половете ви, иначе и двамата дишате и имате сърца и подобни мисли. Както ти от никакво действие няма да разбереш че друг има чувства към теб, така и той. Излез от сянката, покажи му се, общувай с него и нека се излезете заедно :) Може и ти да му предложиш.
За приятелките ти не се страхувай, любовта никога не е унищожава истинското приятелство. Но би било глупаво да се откажеш от любов с него, от него заради приятелките ти, ако е са ти приятели ще разберат и няма да те упрекват, ще ти позволят да бъдеш с него. Защо не? Та... не си струва да се карате за него, но не си и струва да се отказваш от него, все пак избора е и негов, от това което му се покаже :) ЧУВСТВАМ ЧЕ ТИ ГО ОБИЧАШ ПО-СИЛНО, защото ми пишеш за решение на сърцето и приятелството си :) И тъй като те не са ми писали, а ти, значи теб той по те вълнувам, обичаш го чисто :) Загрижена си както за приятелството си, така и за него, за любовта си :) Мисля, че би било глупаво да се откажеш за него, само защото си мислиш че приятелството може да пострада, нищо няма да пострада, както си разбрала има решение, и ще ти го изложа най-пряко :) Но първо искам да ти разкажа нещо. Преди години бях замесен в подобна история, аз бях само наблюдател и посредник, няколко мой приятеля, харесва едно и също момиче. Разбира се в началото не съзнаваха че не я харесват по-един и същ начин, за един тя бе само тяло, за друг просто добра възможност, но само един от тях я обичаше от сърце, как разбрах ами нощем ме търсеше, бе и писал стихове, беше го грижа, но нямаше кураж да и каже, да сподели какво чувства, или поне да бъде смел и да излезе с нея. Да и предложи, страхуваше и от отказ, доста глупаво според мен, защото страха от отказ е като нищо да не прави, а щом нищо не прави, без да е имало проблем, сам си създаваш проблема, бях му го казал и той се взе в ръце, но твърде късно. И той се страхуваше да не си развали приятелството с другите, защото и те и хвърляха око. Но за тях, тя не ги касаеше както за него. Останалите я харесваха, не я обичаха, желаеха я заради хубавата външност и качества. Но не я обичаха като него заради същността и душата и, сърцето и, заради което е. Чака много, и тя се хвана с някой си за кратко, но се личеше че не са един за друг. Тя не беше щастлива, той също но късно се реши да и покаже чувствата си. Да бе опитал по-рано, да не просто опитал щяха да бъдат заедно, но пустия му страх какво ще мислят останалите, как ще се отрази на мнението им, провали всичко. А какво стана с приятелството им ли? Ами пак си бяха приятели, всичките за които говоря че я харесваха, но той бе тъжен, за тях не бе загуба, защото не ги бе толкова грижа за нея. Та... общата тъга и променя в настроението от него, им дойде в повече и ги промени и тях. МИСЪЛТА МИ Е ОТ РАЗКАЗА МИ Е... ЧЕ ЩОМ СА ТИ ПРИЯТЕЛКИ ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТВОЕТО ЩАСТИЕ И ЩЕ ТЪГУВАТ ЗА ТВОЯТА ТЪГА, НО ВИНАГИ ТИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛКИ, НЕЗАВИСИМО КАКВО ЩЕ БЪДЕ :) Но... откажеш ли се от него, неимоверно ще внесе тъга и променя сред вас, сред отказа ви, а така по-лесно е просто една от вас да бъде с него, и нейното щастие, ще бъде и общо защото сте приятелки, а както написах само една от вас и пука истински за него и го обича, за което е, от плюсове до минусите му :) И мисля че момичето което го обича СИ ТИ :)
Проблема ще разплете от само себе си :) Но хайде излезете от сянката, НАЙ-ВЕЧЕ ТИ, ПОКАЖИ МУ СЕ ДЕ, ЗАГОВОРИ ГО, ПРЕДЛОЖИ МУ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ, ПОЗАИНТЕРЕСУВАЙ СЕ ОТ НЕГО ПО-ПРЯКО :) Едно добро решение е, ПЪРВО КАК ЩЕ МУ ИЗРАЗИШ ПРИВЪРЗАНОСТТА СИ КЪМ НЕГО :) Понякога най-помага да бъдеш откровена с него, най-добре в подходяща атмосфера на среща, каквато и да е, дори разходка в парка. Не изключвам и идеята да се срещнете и трите с него, дали отделно, дали ти да общуваш с него и да му предложиш кино, или другаде да бъдете, като кажеш че ще бъдеш с приятелки, съмнявам се да откаже. Ще се съгласи, и така ще ви види и трите, и ще си проличи от реакциите му която от вас избира (има нещо, чувства, усещания) От там и ще знаят те какво да правят и дали да се оттеглят, уверен съм че би избрал теб, просто твоята загриженост говори за силните ти чувства, а това ще бъде усетено от него, ако не се страхуваш да общуваш с него и да се изразяваш. Същевременно за две от вас, със сигурност не е толкова желан и той, защото поне две от вас ще си имат обожатели и в момента и даже и допълнителни мисли за друг. Та спокойно това даже ще скрепи приятелството ви още повече, защото две от вас ще трябва да се съгласят с решението и избора на обстоятелствата за една от вас трите и да я подкрепят :) А така с подкрепа и взаимно доволство, приятелството ви ще бъде още по-силно и ще бъдете радостни :) Щастието дава щастие, общувайки с него и избирайки теб това ще те направи щастлива :) А от там ще има общо щастие.
Обичаш го, не се отказвай от него :) Ако искате съгласувай те си действията и трите по отделно да се опитате да стигнете до него и която сполучи. Просто му се покажи :) Че те има, че теб те е грижа за него, че го обичаш, покажи му се и съм уверен че ще си размените общи чувства и ще избере струва ми се теб. Бъди смела, и без страх, приятелството е устойчиво и се калява, вие сте близки приятелки, помагайте си :) Но и ти не чакай а и сама си помогни за сърцето си :) За него :) С това и ти отговорих какво да правите относно него :)
Поздрави :)
Изпитвам нещо към момче с което сме се виждали няколко пъти, но не знам как да се сближа с него. Страх ме е да не ме разкара, игнорира или да ме помисли за глупачка.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Юли 7 00:19:52 EEST
Здравей Winter, реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ми се случи преди време. Не искам да те товаря много, но искам просто да ти споделя и ако може да ми дадеш съвет или просто да кажеш нещо.
Без да увъртам ще говоря с точни събития и места и така.
Съжалявам ако ще те измъча, защото няма да е много кратко, но се нуждая да ми отговориш. Чувствай се свободен да го направиш дори и след седмица не е проблем.
Нека започна с това , че преди около месец, в началото на Юни в моя град Варна имаше републиканско по баскетбол, момчета. Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист. Така де аз отидох там, но никой не ми се наби на очи първия ден. Гледах само и единствено играта.
На втория ден след училище отидох в залата и забелязах в игра едно момче, стори ми се много симпатичен. Прибрах се в нас, приготвих се и отидох за късния мач. След него с 2 приятелки бяхме пред залата и излизаха разни момчета. Мина едно погледнах го, не се сдържах и казах "Оо, какви красиви очи" на висок глас. Потърсих кой е и разбрах, че е момчето от по-рано. За съжаление нямаше фейсбук за това решиш, че трябва да се запозная с него лично.
На следващия ден говорих с приятелка, която познава негов приятел да ни запознае, но не се получи. На по-следващия ден реших, че не е нужно някой друг да ме запознава, а че мога и сама. Хванах се даже с една приятелка на бас, защото тя ме познава много добре и знае, че няма по-срамежлив от мен човек. хаха
Отидохме в залата, аз бях решена да се запозная. Бях казала на приятелките ми да го гледат дали ме гледа (да смешно е) защото знаеш на мен ми се струва, обаче ние момичетата понякога виждаме това, което ни се иска. Е, бях права всеки пък когато ме гледаше и те ми казваха..значи не съм се заблудила много много.
Така де след мача, той седя на едните седалки, а аз бях права. Той ме гледаше и даже се усмихваше. Аз стоях и събирах кураж, вярвах в себе си, че ще успея да преборя срама си. Минавайки покрай мен той ме гледаше с края на окото си и се подсмихваше сякаш знаеше, че искам да се запознаем. Аз събирах кураж все още, но той ме подмина..аз се обърнах и го дръпнах за ръката и го заговорих и после се запознахме.
На следващия ден той имаше мач рано сутринта и отидох с приятелка, която си беше харесала друг от неговия отбор. А всъщност той не игра, защото беше контузен.
След мача той беше пред залата и на излизане го погледнах, той ме погледна, но нищо не каза и аз наведох глава. Ужасно глупаво се почувствах, а и приятелката ми каза, че когато съм се навела той ме е погледнал пак.
Чувствах се ужасно глупаво цял ден. Прибрахме се и след това се срещнахме за финала, който беше по-късно. Там имаше само 2ма от неговия отбор и реших, че се е прибрал към София. Беше ми излязъл от главата, защото се примирих с факта, че няма да го видя пак. И както си гледам играта поглеждам случайно към вратата (Винаги, когато очаквам някой да влезе гледам към нея, но поне час и нещо не бях и точно в този момент реших да го направя) и тогава той влезе. Всичко ми се сви, корем, сърце...Въздуха ми спря за секунда и краката ми омекнаха. Наистина, хлътвала съм и преди, но чак така не ми се е случвало.
Той седна 2 реда по-надолу и докато аз си гледам мача 2 приятелки ми казват "ПОГЛЕДНА ТЕ!" и аз само вдигнах рамене. Както знаеш след 2рата част в баскетбола има голяма почивка и ние отидохме до магазинчето. Седях и чаках с едно момиче и тя ми каза "опа" обърнах се и го видях да се задава. Застана точно до нас пред магазина. Въртеше се, поглеждаше и нищо не каза. Реших, че като аз направих първата крачка трябва да каже поне едно ''здравей''. Както и да е дойдоха момчета от отбора му и му казаха да си тръгва, защото си вземали багажа и тръгвали. Бях почти безразлична. Докато вървеше с момче от отбора си, това момче го бутна и ни погледнаха и почнаха да се бутат и да се бият леко един вид. Стана ми много сладко. :D
Върнахме се в залата и седнахме на първи ред, аз бях се загледала в играта и си мислех, че те си тръгнаха към София, този път наистина и следях само играта. През 3/4 седалки от мен седеше едно момче от отбора му, но то беше със родителите си във Варна. Както си седя и гледам мача усещам твърде много хора около мен. Поглеждам той седи до мен.....а до него целия му отбор. Първо се шокирах и докато гледах мача усещах как на моменти той ме гледа. Мача свърши и изчаквахме награждаването. Приятелите от отбора му му казваха да тръгват, но той ме поглеждаше и казваше не..тръгнаха си след това и ние.
С приятелки се разхождахме по центъра и засякохме него и още 5 момчета. Те се спряха не едно място което беше точно пред нас, а ние бяхме седнали на една пейка. Той се смееше на приятелите си и поглеждаше към мен и аз го гледах и така няколко пъти. След 2/3 минути с приятелките ми тръгнахме, но аз трябваше да се прибирам и се разделихме. Когато се обърнах, момчетата се бяха спрели на улицата и си говореха, а той гледаше право към мен. Аз се обърнах и продължих да вървя.
Няколко дни след всичката тази еуфория около мачовете, аз още мислех за него. Една приятелка попита един от отбора му какъв е той, говорил ли е нещо за мен. Той бил такова момче, че не помнело имена изобщо на един съотборник не му запомнил името дори. Помнил само какво съм го питала, а беше минало време. (някъде към 5 дни, но дори аз не помнех много какво му казах а той да.) Това момче каза, че той е добър, свестен, леко наивен, но като цяло всичко звучеше прекрасно. Питаха ме колко момчета ми харесаха на "репа" и аз казах 1...Казах, че за мен той е най най- красивия там, няма друг толкова красив, но никой не беше не същото мнение, но не ми пречеше.
Сега сме 7ми Юли..точно на 7ми или на 8ми се запознах с него. Боби, все още ме държи, всеки ден си мисля за него, всичко свързвам със него. Във Варна, когато се разхождам всеки 2ри ми прилича на него колкото и смешно да звучи.
Утре, т.е днес, 7ми една приятелка, ще се види с него или по-скоро със приятеля му и ще каже, че питам как му е крака, защото наистина ме е грижа и ако той нещо пита за мен ще е супер, но нямам такъв късмет. Никога не ми се получава, а по принцип много бързо ми минават тръпките по някое момче, не и този път. Още ме държи. Мисля си, че ще ми мине, само ако утре каже, че не иска да ми пише или просто го намекне.
Не искам аз да му искам скайп от някого, защото не искам да и помисли, че съм толкова жалка и ме държи още. Че аз още мисля за него, че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.) Не искам все аз да съм тази, която се притеснява като иска скайпа на някого ( два пъти ми се е случвало, но все пак..) и после нищо...не искам да се подлагам на това пак. Ако той пожелае тогава и само тогава.
Да, здраво съм си хлътнала по него, но ако той дори не ме помни, което е напълно възможно, ще се откажа или по-скоро ще ми мине.
И така, това беше моята история, дано не съм те измъчила, но ще се радвам да ми кажеш какво мислиш по въпроса. Чух от приятелка, че си един страхотен човек и даваш много хубави отговори и съвети, а и се зачетох малко във профила ти. Надявам се не е проблем този дълъг роман, който написах.
Съжалявам пак за което...Благодаря ти предварително. :)
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Юли 10 22:12:38 EEST
Здравей :) Мерсиии :) Колко много емоции си натрупала, дългото ти писмо с нищо не ми попречи, обичам да чета :) За секунда-две се запиташ дали не съм отворил на нечии филмов сценарии :D Смисъл така обстоятелствено си описала, че ако беше добавила и с какво сте били облечени, направо се пренасям в историята ти!... Направи ми впечатление и друго, като че цялото време си отдавала на това момче! Дето се казва, не бих се изненадал и ако си спала в залата за баскетбол, само и само за да си първата която ще го види да влиза :) Донякъде е прекрасно да се види, момиче като теб което обича така силно! Въпросът е защо се смущаваш? Момче като момче, ако нищо не правиш, как ще бъдете заедно? Как ще се сбъднат мечтите ти?
Има и една подробност, важна, аз като представител на мъжкия пол ще ти я споделя :) Ние момчета, макар да се пишем за много смели, в действителност сме по-колебливи и нерешително в дадени моменти от вас момичетата. И в 90% от случаите не бихме направили нищо, ако момичето само стой и една дума не ни каже. Защото никое умно момче, няма да иска да се натрапва на момиче. Че сега се наблюдава обратната тенденция, вие момичетата не харесвате някой да ви търси много :)) Или поне ако е момче което не харесват по онзи любовен начин :) Искате да ви търси, само които обичате, ако може неспирно, ех, хубаво би било обичното същество да ни търси :) Ама той как да разбере че имаш чувства? Известно момче е, 100% не си първото момиче което му казва ""Оо, какви красиви очи" адски сладко е което си имала смелостта да му кажеш, браво, малко момичета ще са така смели :) Но... сигурно и преди го е чувал!... Тоест има опит и наблюдение с момичета. Та ако и другите правят като теб, да го наблюдават, да го заговарят, то с какво ти ще се отличиш от другите, та да си каже, "да това е момичето което има чувства към мен"? Внимателно помисли над това :)
Направила си доста, спряла си го, заговорила си го, била си пред него (колко ти е обърнал внимание и е усетил намеренията ти е под въпрос, защото ако е бил уморен, може хич да не е обърнал сериозно внимание, или все пак да не е сигурен какво искаш), е да но изглежда не стига! Според мен е редно да намериш път към него извън заниманията му :) Да го хванеш в по-нормална и обикновена обстановка :) За да хване смисъла на вниманието ти, иначе би си помислил "тя ми е поредната фенка" Разбираш нали? :)
Хммм... което изказах бе странична гледна точка, а сега от погледа на чувствата :) Успяла си да му привлечеш вниманието! Любопитството му към теб! Доказателство е, погледите му към теб, че сте говорили :) Всъщност в началото неговото е било чисто любопитство. Чак когато си му хванала ръката е усетил, че искаш нещо повече! Обаче, желанието ти за близост на него му се струва изменчиво, защото веднъж го гледаш от далеко, втори път докосваш и заговаряш, трети само мълчиш. На него му изглежда че се колебаеш дали искаш да го познаваш. А именно и поради това, не прави нищо специално за да стигне до теб.
Ох, момиче, момиче, няма нищо жалко да му поискаш skypa от друг :) Но жалко ще е, ако оставиш така нещата, ако си могла да поговориш с него, по сплотяващо, а си пропуснала възможността си. Тогава ще е жалко :) Ще си призная, и аз да бях на негово място нямаше да мога да разбера дали ме харесваш! Защото изменчивото ти и колебливо държание, макар присъствието, само намеква, но с нищо не затвърждава че имаш чувства. За присъствието ти, погледите ти, може да има още 100 обикновени причини. Хората на днешно време, са твърде привикнали с действителността, не тръгнат по петите на друг/а, нито рискуват веднага, ако не бъдат уверени в чувствата на другия/другата. От къде знаеш, ако точно сега той си мисли за теб? :) Или подпитва друг за теб? Защото аз например, имам такава памет че всичко което видя и го запомням :) А такова нещо, като момиче което да ти каже хубава дума, да те хване за ръка, не е се забравя туко-така :)
Аз ти предлагам, да му напомняш за теб :) Да му напишеш нещо хубаво, стих, или съобщение (разбира се като му вземеш facebook-a, или skype-a :) Защото така, ще има за какво да мисли, и все ще пожелае да общува с теб. А и няма нищо лошо, да му пишеш, да си говорите. Какво ти обсебване ти си любена :) Обичаш го :) Подходи внимателно, няма да го хванеш и да го разтърсиш с "ей аз те обичам" :)) А ще търсиш контакт с него, като към вид приятел, така обстановката ще е по-приятна и за двама ви. Целта ти е само една - да си имате момент на споделяне, такива моменти сближават :) От друга страна не ти пречи да когато го видиш, да му кажеш пак по здравей, уверен съм че това и чака. Някои момчета са притеснителни, като стане дума за момичета и чувства :))
Хах, не мога да не кажа нещо и за "Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист" А, от кога е задължително щом си момиче на 16, да минеш през спортна зала и да си харесаш момче? Нима за това ходиш да гледаш спорт? ;) Май си търсиш гадже, защото се нуждаеш от близост, но защо търсиш приятел точно сред спортистите? Тялото миличка, не е най-важното, а какъв е човека, каква е личността му, какви са знанията му :) Не се заблуждавай по вида. Вида най-често лъже! Хубавото тяло, красивите цветни очи, с нищо не показват каква е душата на човека. Само ако знаеш колко момичета като теб подведени от собствените си хормони, в търсене на момче, за да не бъдат сами, избират някой голям красавец, а после се разочароват. По тия ти дума, ако бях някой друг, щях да си помисля, че си тръгнала на "лов за любов" :)) А по случайност си се и влюбила!...
"че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.)" Има истина! :D Зависи от ситуацията, и как си намекнала на момчето за чувствата си. Защото хората си обичат свободата. Е, не е чак само при момчетата, среща се и при момичетата. Мисля си че момчето не би отказало, но хубавите неща не стават изведнъж, а бавно и плавно :)
Поздрави :)
Дата: Събота, 2012, Юли 7 00:19:52 EEST
Здравей Winter, реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ми се случи преди време. Не искам да те товаря много, но искам просто да ти споделя и ако може да ми дадеш съвет или просто да кажеш нещо.
Без да увъртам ще говоря с точни събития и места и така.
Съжалявам ако ще те измъча, защото няма да е много кратко, но се нуждая да ми отговориш. Чувствай се свободен да го направиш дори и след седмица не е проблем.
Нека започна с това , че преди около месец, в началото на Юни в моя град Варна имаше републиканско по баскетбол, момчета. Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист. Така де аз отидох там, но никой не ми се наби на очи първия ден. Гледах само и единствено играта.
На втория ден след училище отидох в залата и забелязах в игра едно момче, стори ми се много симпатичен. Прибрах се в нас, приготвих се и отидох за късния мач. След него с 2 приятелки бяхме пред залата и излизаха разни момчета. Мина едно погледнах го, не се сдържах и казах "Оо, какви красиви очи" на висок глас. Потърсих кой е и разбрах, че е момчето от по-рано. За съжаление нямаше фейсбук за това решиш, че трябва да се запозная с него лично.
На следващия ден говорих с приятелка, която познава негов приятел да ни запознае, но не се получи. На по-следващия ден реших, че не е нужно някой друг да ме запознава, а че мога и сама. Хванах се даже с една приятелка на бас, защото тя ме познава много добре и знае, че няма по-срамежлив от мен човек. хаха
Отидохме в залата, аз бях решена да се запозная. Бях казала на приятелките ми да го гледат дали ме гледа (да смешно е) защото знаеш на мен ми се струва, обаче ние момичетата понякога виждаме това, което ни се иска. Е, бях права всеки пък когато ме гледаше и те ми казваха..значи не съм се заблудила много много.
Така де след мача, той седя на едните седалки, а аз бях права. Той ме гледаше и даже се усмихваше. Аз стоях и събирах кураж, вярвах в себе си, че ще успея да преборя срама си. Минавайки покрай мен той ме гледаше с края на окото си и се подсмихваше сякаш знаеше, че искам да се запознаем. Аз събирах кураж все още, но той ме подмина..аз се обърнах и го дръпнах за ръката и го заговорих и после се запознахме.
На следващия ден той имаше мач рано сутринта и отидох с приятелка, която си беше харесала друг от неговия отбор. А всъщност той не игра, защото беше контузен.
След мача той беше пред залата и на излизане го погледнах, той ме погледна, но нищо не каза и аз наведох глава. Ужасно глупаво се почувствах, а и приятелката ми каза, че когато съм се навела той ме е погледнал пак.
Чувствах се ужасно глупаво цял ден. Прибрахме се и след това се срещнахме за финала, който беше по-късно. Там имаше само 2ма от неговия отбор и реших, че се е прибрал към София. Беше ми излязъл от главата, защото се примирих с факта, че няма да го видя пак. И както си гледам играта поглеждам случайно към вратата (Винаги, когато очаквам някой да влезе гледам към нея, но поне час и нещо не бях и точно в този момент реших да го направя) и тогава той влезе. Всичко ми се сви, корем, сърце...Въздуха ми спря за секунда и краката ми омекнаха. Наистина, хлътвала съм и преди, но чак така не ми се е случвало.
Той седна 2 реда по-надолу и докато аз си гледам мача 2 приятелки ми казват "ПОГЛЕДНА ТЕ!" и аз само вдигнах рамене. Както знаеш след 2рата част в баскетбола има голяма почивка и ние отидохме до магазинчето. Седях и чаках с едно момиче и тя ми каза "опа" обърнах се и го видях да се задава. Застана точно до нас пред магазина. Въртеше се, поглеждаше и нищо не каза. Реших, че като аз направих първата крачка трябва да каже поне едно ''здравей''. Както и да е дойдоха момчета от отбора му и му казаха да си тръгва, защото си вземали багажа и тръгвали. Бях почти безразлична. Докато вървеше с момче от отбора си, това момче го бутна и ни погледнаха и почнаха да се бутат и да се бият леко един вид. Стана ми много сладко. :D
Върнахме се в залата и седнахме на първи ред, аз бях се загледала в играта и си мислех, че те си тръгнаха към София, този път наистина и следях само играта. През 3/4 седалки от мен седеше едно момче от отбора му, но то беше със родителите си във Варна. Както си седя и гледам мача усещам твърде много хора около мен. Поглеждам той седи до мен.....а до него целия му отбор. Първо се шокирах и докато гледах мача усещах как на моменти той ме гледа. Мача свърши и изчаквахме награждаването. Приятелите от отбора му му казваха да тръгват, но той ме поглеждаше и казваше не..тръгнаха си след това и ние.
С приятелки се разхождахме по центъра и засякохме него и още 5 момчета. Те се спряха не едно място което беше точно пред нас, а ние бяхме седнали на една пейка. Той се смееше на приятелите си и поглеждаше към мен и аз го гледах и така няколко пъти. След 2/3 минути с приятелките ми тръгнахме, но аз трябваше да се прибирам и се разделихме. Когато се обърнах, момчетата се бяха спрели на улицата и си говореха, а той гледаше право към мен. Аз се обърнах и продължих да вървя.
Няколко дни след всичката тази еуфория около мачовете, аз още мислех за него. Една приятелка попита един от отбора му какъв е той, говорил ли е нещо за мен. Той бил такова момче, че не помнело имена изобщо на един съотборник не му запомнил името дори. Помнил само какво съм го питала, а беше минало време. (някъде към 5 дни, но дори аз не помнех много какво му казах а той да.) Това момче каза, че той е добър, свестен, леко наивен, но като цяло всичко звучеше прекрасно. Питаха ме колко момчета ми харесаха на "репа" и аз казах 1...Казах, че за мен той е най най- красивия там, няма друг толкова красив, но никой не беше не същото мнение, но не ми пречеше.
Сега сме 7ми Юли..точно на 7ми или на 8ми се запознах с него. Боби, все още ме държи, всеки ден си мисля за него, всичко свързвам със него. Във Варна, когато се разхождам всеки 2ри ми прилича на него колкото и смешно да звучи.
Утре, т.е днес, 7ми една приятелка, ще се види с него или по-скоро със приятеля му и ще каже, че питам как му е крака, защото наистина ме е грижа и ако той нещо пита за мен ще е супер, но нямам такъв късмет. Никога не ми се получава, а по принцип много бързо ми минават тръпките по някое момче, не и този път. Още ме държи. Мисля си, че ще ми мине, само ако утре каже, че не иска да ми пише или просто го намекне.
Не искам аз да му искам скайп от някого, защото не искам да и помисли, че съм толкова жалка и ме държи още. Че аз още мисля за него, че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.) Не искам все аз да съм тази, която се притеснява като иска скайпа на някого ( два пъти ми се е случвало, но все пак..) и после нищо...не искам да се подлагам на това пак. Ако той пожелае тогава и само тогава.
Да, здраво съм си хлътнала по него, но ако той дори не ме помни, което е напълно възможно, ще се откажа или по-скоро ще ми мине.
И така, това беше моята история, дано не съм те измъчила, но ще се радвам да ми кажеш какво мислиш по въпроса. Чух от приятелка, че си един страхотен човек и даваш много хубави отговори и съвети, а и се зачетох малко във профила ти. Надявам се не е проблем този дълъг роман, който написах.
Съжалявам пак за което...Благодаря ти предварително. :)
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Юли 10 22:12:38 EEST
Здравей :) Мерсиии :) Колко много емоции си натрупала, дългото ти писмо с нищо не ми попречи, обичам да чета :) За секунда-две се запиташ дали не съм отворил на нечии филмов сценарии :D Смисъл така обстоятелствено си описала, че ако беше добавила и с какво сте били облечени, направо се пренасям в историята ти!... Направи ми впечатление и друго, като че цялото време си отдавала на това момче! Дето се казва, не бих се изненадал и ако си спала в залата за баскетбол, само и само за да си първата която ще го види да влиза :) Донякъде е прекрасно да се види, момиче като теб което обича така силно! Въпросът е защо се смущаваш? Момче като момче, ако нищо не правиш, как ще бъдете заедно? Как ще се сбъднат мечтите ти?
Има и една подробност, важна, аз като представител на мъжкия пол ще ти я споделя :) Ние момчета, макар да се пишем за много смели, в действителност сме по-колебливи и нерешително в дадени моменти от вас момичетата. И в 90% от случаите не бихме направили нищо, ако момичето само стой и една дума не ни каже. Защото никое умно момче, няма да иска да се натрапва на момиче. Че сега се наблюдава обратната тенденция, вие момичетата не харесвате някой да ви търси много :)) Или поне ако е момче което не харесват по онзи любовен начин :) Искате да ви търси, само които обичате, ако може неспирно, ех, хубаво би било обичното същество да ни търси :) Ама той как да разбере че имаш чувства? Известно момче е, 100% не си първото момиче което му казва ""Оо, какви красиви очи" адски сладко е което си имала смелостта да му кажеш, браво, малко момичета ще са така смели :) Но... сигурно и преди го е чувал!... Тоест има опит и наблюдение с момичета. Та ако и другите правят като теб, да го наблюдават, да го заговарят, то с какво ти ще се отличиш от другите, та да си каже, "да това е момичето което има чувства към мен"? Внимателно помисли над това :)
Направила си доста, спряла си го, заговорила си го, била си пред него (колко ти е обърнал внимание и е усетил намеренията ти е под въпрос, защото ако е бил уморен, може хич да не е обърнал сериозно внимание, или все пак да не е сигурен какво искаш), е да но изглежда не стига! Според мен е редно да намериш път към него извън заниманията му :) Да го хванеш в по-нормална и обикновена обстановка :) За да хване смисъла на вниманието ти, иначе би си помислил "тя ми е поредната фенка" Разбираш нали? :)
Хммм... което изказах бе странична гледна точка, а сега от погледа на чувствата :) Успяла си да му привлечеш вниманието! Любопитството му към теб! Доказателство е, погледите му към теб, че сте говорили :) Всъщност в началото неговото е било чисто любопитство. Чак когато си му хванала ръката е усетил, че искаш нещо повече! Обаче, желанието ти за близост на него му се струва изменчиво, защото веднъж го гледаш от далеко, втори път докосваш и заговаряш, трети само мълчиш. На него му изглежда че се колебаеш дали искаш да го познаваш. А именно и поради това, не прави нищо специално за да стигне до теб.
Ох, момиче, момиче, няма нищо жалко да му поискаш skypa от друг :) Но жалко ще е, ако оставиш така нещата, ако си могла да поговориш с него, по сплотяващо, а си пропуснала възможността си. Тогава ще е жалко :) Ще си призная, и аз да бях на негово място нямаше да мога да разбера дали ме харесваш! Защото изменчивото ти и колебливо държание, макар присъствието, само намеква, но с нищо не затвърждава че имаш чувства. За присъствието ти, погледите ти, може да има още 100 обикновени причини. Хората на днешно време, са твърде привикнали с действителността, не тръгнат по петите на друг/а, нито рискуват веднага, ако не бъдат уверени в чувствата на другия/другата. От къде знаеш, ако точно сега той си мисли за теб? :) Или подпитва друг за теб? Защото аз например, имам такава памет че всичко което видя и го запомням :) А такова нещо, като момиче което да ти каже хубава дума, да те хване за ръка, не е се забравя туко-така :)
Аз ти предлагам, да му напомняш за теб :) Да му напишеш нещо хубаво, стих, или съобщение (разбира се като му вземеш facebook-a, или skype-a :) Защото така, ще има за какво да мисли, и все ще пожелае да общува с теб. А и няма нищо лошо, да му пишеш, да си говорите. Какво ти обсебване ти си любена :) Обичаш го :) Подходи внимателно, няма да го хванеш и да го разтърсиш с "ей аз те обичам" :)) А ще търсиш контакт с него, като към вид приятел, така обстановката ще е по-приятна и за двама ви. Целта ти е само една - да си имате момент на споделяне, такива моменти сближават :) От друга страна не ти пречи да когато го видиш, да му кажеш пак по здравей, уверен съм че това и чака. Някои момчета са притеснителни, като стане дума за момичета и чувства :))
Хах, не мога да не кажа нещо и за "Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист" А, от кога е задължително щом си момиче на 16, да минеш през спортна зала и да си харесаш момче? Нима за това ходиш да гледаш спорт? ;) Май си търсиш гадже, защото се нуждаеш от близост, но защо търсиш приятел точно сред спортистите? Тялото миличка, не е най-важното, а какъв е човека, каква е личността му, какви са знанията му :) Не се заблуждавай по вида. Вида най-често лъже! Хубавото тяло, красивите цветни очи, с нищо не показват каква е душата на човека. Само ако знаеш колко момичета като теб подведени от собствените си хормони, в търсене на момче, за да не бъдат сами, избират някой голям красавец, а после се разочароват. По тия ти дума, ако бях някой друг, щях да си помисля, че си тръгнала на "лов за любов" :)) А по случайност си се и влюбила!...
"че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.)" Има истина! :D Зависи от ситуацията, и как си намекнала на момчето за чувствата си. Защото хората си обичат свободата. Е, не е чак само при момчетата, среща се и при момичетата. Мисля си че момчето не би отказало, но хубавите неща не стават изведнъж, а бавно и плавно :)
Поздрави :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)