Писмо очакващо отговор:
Относно: задънена улица
Дата: Събота, 2012, Април 28 00:49:02 EEST
Здравей Winterfire,
Поисках си разрешение от твоя сайт с отговори да ти пиша и го получих (мерси :-).... и се уплаших, че ако напиша всичко, което ми се е насъбрало, ще стане ужасно дълго :-(. Не знам как да постъпя. Може би е нужна размяна на няколко мейла, където да ме питаш по-конкренти неща. Иначе дори в глвата ми, ситуацията/самоанализа, който си правя е мноого дълъг, камо ли да напиша за всичко на непознат човек с предистория, обяснения и т.н.т. Моля, посъветвай ме как да го напиша?
С 2 думи в момента имам 2 основни проблема:
1. От близо 14.5 години живея в чужбина (в две държави: 5+ 9.5 години), но от около 6-8 месеца ме е налегнала ужасна самота и отчаяние, че ще съм толкова самотна до края на живота си :-(
2. От близо 4 години работя в друг град, от този, в който живея. Това ми коства по 3 часа път на ден и много умора. Не искам да се преместя, там където работя, най-вече защото проблем 1 ще стане още по-остър (или поне така го преценявам), освен други съображения. Засега не намирам работа, където живея. Решението при съществуващите ограничения не съществува или е много частично.
Доста ми е отчаяно, а няма на кого да споделя и да намеря решения, върху които си блъскам главата от месеци (или даже станаха години?)...
Благодаря, че прочете това, което не е много подробно, но ако се оставя да пиша, ще напиша много. Ако отговарям на въпроси може пък да стане по-канализирано, съсредоточено и сбито, знам ли...
Поздрави,
+ Още едно писмо
Относно: Re: Здравей :)
Дата: Сряда, 2012, Май 2 15:07:24 EEST
Здравей,
Благодаря за отговора! Като го чета и осъзнавам, как все пак трябваше да дам повече подробности, понеже така много неща не си разбрал (правилно) ;-). Mea culpa ;-).
Ще се опитам да дам малко повече инфо. Не, не съм писала по-рано в сайтовете- само ги чета ;-)
Аз съм на 38, макар че се чувствам по-млада ;-). Отиването ми в чужбина, за разлика от други от моето поколение не беше хич планирано, много си ми беше добре в България, но се отвори възможност да правя дисертация и аз отидох първо в една Зап.европейска държава. Първоначално се очакваше да съм там за 3+ години. А ето сега- 5+9+ години по-късно съм още в чужбина във втора западноевропейска страна ;-). Прав си, че животът ми оттогава минава доста в оцеляване, макар и не съвсем. Откакто заминах имах възможността на пропътувам из цял свят- нещо, което едва ли щях да мога да правя, ако бях останала в България. Реализирах се професионално.
Работя високо квалифицирана работа и в сравниение и с някои местни съм си доста добре финансово. Но, напоследък животът ми стана като че ли 90% работа, а не беше така! И най-вече не искам да е така, но няма с кого да споделям живота си! За тези 14+ години имах много приятели. И местни, и чужденци, и българи. Но много хора заминаха за други държави, други уседнаха, преместиха се в други градове и почти не останаха в моя град, всеки е зает със собствения си живот.
За да съм честна, имам нещо като сериозен приятел. Не е българин, не е и местен, но живее от около 20 години вече тук. Много сериозен и отговорен в работата, но го е страх от обвързване (да живеем заедно, семейство и т.н.т.), понеже на него пък времето му е 99% отдадено на работата L. Особено след повишението му нещата станаха още по-зле. Той съвсем скоро ще стане на 43 и казва, че е стар за деца L, най-вече че го е страх, че няма да се справя с други животи, след като едвам се справя и с неговия- все работа и не остава време за друго... Познававаме се от 8 години, като първо бяхме приятели, а от 4- двойка. Разбирам, че ако единия иска семейство, а другия (и да иска не смее) не се чувства готов няма друго решение май освен раздяла L. Но аз го обичам, разбираме се много добре, а ако скъсам с него, няма да имам даже и един близък човек тук! Роднини тук нямам, Идвам си в България по 2 пъти в годината и това е добре. Но животът тук взе да ми става много самотен и на наистина не знам как да го променя. Постоянно обмислям варинати, и все нито един не става, а аз се отчайвам, че тепърва няма за кога (а няма и с кой!) да създавам семейство. И така- кофти работа. Сама се справих с толкова неща, мога да се справя с още толкова много- а няма с кого...
Поздрави,
E.
+ Още едно писмо
Относно: Re: Здравей... :)
Дата: Вторник, 2012, Май 8 22:30:34 EEST
Здравей отново,
Да добавя още малко, за да добиеш представа за дълбочината на драмата ;-)
Питаш той ли е единствения мъж- ами може да не е едиствения, но едва ли има тоооолкова голям избор от мъже, които отговарят на следните неща:
1. Необързани (и необвързвани с брак и деца)! Аз не съм била обвързвана и ще е чудесно да сме на едно стартово ниво. Осъзнавам, че е много рядко това на нашата възраст, но ето, че той е такъв.
2. Със стабилна работа, живеещ, където живея аз. Достатъчно много приятели бяха тук и се преместиха другаде.
3. Със същото ниво на образование (дисертация) и също научен работник- т.е. нуката е обща ценност така да се каже.
4. Да няма против да говори с мен не на майчниния си език. Не мисля, че има толкова много мъже, отговарящи на горните неща- не, това не са изисквания, но това са неща, които страшно ми дападат! Отгоре на всичкото (или освен, че)- да сме влюбени взаимнп! Хммм, какъв е шансът за такова попадение!??? АМи, не мисля, че е голям. Той отговаря идеялно на всички тези неща, ... да ма не е готов за обвъзване, деца и т.н.т.
Съдбата отдавна ми се подиграва...А, и дори в тази секунда да го напусна и след една секунда да намеря г-н вси1ко по-горе + готов за семсйтво, КОЙ създава семейство за секунда??? Минават поне 2-3 години от запознанаството. Чудесно- тогава ще съм на 40. 1. Кой ще се инетресува от жена за деца на тази възраст? 2. И какви са шансовете за деца тогава?
И излиза, че съм закъсняла безвъзвратно, че въпреки, че не се предадох (освен с някои временни изключения) и нямерих любим- съм направила грешка, но тя не непоправима- късно е да я поправя...Мдаа, май и позитивното мислене тук не помага.Единситвено "решение", което живдам е в разрез сморала ми- да търся друг, ДОКАТО съм с него. Практически невъзможно.
Та така...
Благодаря много за отговорите, ако имаш някакви идеи след всичко изписано, ще съм много благодарна...
Е.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Относно: Здравей :)
Дата: Сряда, 2012, Май 2 14:34:46 EEST
Здравей :) Извинявай за забавянето на отговора ми :) Писала ли си преди историята си в споделито? Защото докато те четох имах усещането че съм срещал историята ти и другаде. А може би и друга жена е в същото положение като теб!!! Разбирам те!... Въпреки че не съм в твоите условия! Според мен, ти е омръзнало да правиш едно и също, да живееш монотонно, а живота да изтича между пръстите на ръцете ти, като шепа загребан пясък!... Не пишеш на колко си, но предполагам, че в началото си живяла там с надеждата за по-добър живот. То кой ли не бяга от България с тези мисли? Или си прекарала част от детството си там? Но сега виждаш какво е да живееш на това място, работа, работа, и липса на каквото и да е друго!... Живота да ти минава само в оцеляване!...
Виж... донякъде се депресираш, заради липсата на работа, на дейност с която да занимаваш ума си и възможностите си, за да реализираш потенцяла си! Знаеш, че когато човек прави нещо, намира и своето място и се чувства горе-долу удовлетворена!... Е... разбира се не щастлив, щастливи сме само когато поне мъничка част от мечтите ни са се изпълнили. Ще се радвам да разкажеш повече за проблема си? Защо си самотна? Няма ли друг с който да бъдеш? Не казвам да се хванеш с чужденец, но все има и българи там :) Мисълта ми е, от толкова дълго си там, досега не си ли имала връзка? Липсва ти малко топлота, която да осмисли живота ти. Самотата е кофти, никой не може да бъде сам постоянно!...
Може би се луташ в търсене на своето място! Дали? Където да спреш и да си кажеш ето тук ще живея щастливо?! Няма да бъдеш самотна цял живот, гарантирам ти го ;) Само махни грижите от ума си, и се успокой, за да мислиш по-трезво :) Проблемите са за да се решават, а ако няма сега решение, захващаш се с друго, създаваш повече избори, и решението само се появява! :)
Години, много време е!... Сама ли си буквално, нямаш ли роднини? Приятели? Някой който да бъде до теб в трудни моменти? Всъщност на колко години си? Звучиш ми на около 30 и нещо. Но може и само така да ми се струва.
+ Още един мой отговор
Относно: Здравей... :)
Дата: Вторник, 2012, Май 8 15:06:48 EEST
Здравей,
Чувстваш се по-млада - това да е чува :) Да сега, разбирам по-добре! И на теб ти е време да имаш деца, да бъдеш родител! Според мен, не можеш да чакаш до безкрайност. Разбираш ли? Времето минава, не знам даже как си устояла толкова дълго, но сигурно преди не си имала никаква възможност. Ще бъда честен, човека с който си, може е прав! Може би няма да може да се справи като родител. За да ти го каже, изглежда не е готов, а ти си отдавна готова. И щом не можеш да създадеш семейство с него, е редно да се разделите и да намериш друг които ще иска да бъде с теб като за семейство. Знам, че го обичаш, но задай си въпроса
каква е тази обич? Сама си написала сама си, освен него нищо друго не запълва празнината! Значи ти си привързана към него!!! Страх те е че без него, ще пропаднеш в бездната на самотата. А не е така!...
Можеш да се справиш :)
Хммм... той ли е единствения мъж. Не имам нещо против, но защо точно чужденец? Нима няма българи там където си? Ти трябва да намериш човек като теб, който също е сам, и иска да създаде нещо :) Трябва ти нещо истинско! Грешката ти е, че не рискуваш! Готова си да работиш където си закотвена до края на живота си! Осъзнаваш ли как живота си минава, без нищо съществено да си направила. Изплъзва се като загребан пясък от пръстите ти. Има социални мрежи, защо не се запознаеш виртуално с друг и да излезеш на среща? Или защо не смениш работата си? Да промениш нещо от живота си, да ходиш на някакви мероприятия! Или да попътуваш малко? Първо мисля, е редно да си прочистиш мислите, да си поемеш свободно въздух, и да решиш какво да правиш? Какви са ти мечтите? От мен за сега това :)
Поздрави :)
+ Още един мой отговор
Относно: Здравей отново :)
Дата: Сряда, 2012, Май 9 16:00:34 EEST
Здравей отново :) Виждам че си интелигентна и земна жена с здрав разсъдък, но моля те, какви са тези негативни мисли от теб! Искаш нещо, а си готова да изброй десетки неща които ще го забраняват!... Не знам, дали си чела някога което пишеш, но ако го прочетеш, че разбереш, че ти сама не искаш да живееш различно, защото те е страх! Страх те е от не очакваното, от непредвидимото. Май цял живот си планирала живота си, но можеш ли да продължиш да живееш спрямо един план. Живота си тече, а път назад няма! Разбираш ли го? Кое е важно за теб, парите, общественото положение, разума или просто да е бъдеш сама, да има някой до теб, който да те обича и от който да имаш поне едно дете!... Подценяваш се, свикнала си да живееш по този начин, и не виждаш друг!!! не си толкова възрастна, все още имаш време,
поне за едно дете. Знам, че се иска време да опознаеш човека до теб, че да пожелаеш и семейство, но ще трябва да рискуваш и да опита нещо ново!... Без да ми сърдиш, но какво е тийнейджърското на да се запознаеш с човек през нета? Живееш в 21-ви век и бъдещето на света е точно в социалните мрежи, на там клони всичко! Не са създадени за деца, а за хора като теб, макар да се използват и от деца. Но има сайтове за запознаства на хора около твоите години. А за избора ти на мъже - е хубаво де, не смяташ ли че имаш много високи критерии и изисквания? та да е такъв и такъв! разбира че ти си постигнала много в живота си, но със списъка си, най-много да останеш самотна!!! Оценявай хората не по статуса им в обществото, а по-тяхната същност и душа. Мислиш много, а какво прави? Нищо!... Не е работата да мислиш, ако бях на твое място, щях да рискувам, защото си заслужава. Глупавата система в която живееш, ще те остави напълно самотна, това ли искаш? Обществото и парите, пред това един ден да се окаже че нищо не си направила! Да, какво като си посетила куп страни, като си постигнала някаква обществена степен, и вземаш средства, те ли са живота ти?
Истината е че правиш каквото можеш да оцелееш! Ама по лошо от самотата няма!!! И знаеш това много добре. Както те чета, изглежда човека с който си, не държи много на теб, ако държеше, сам щеше да поиска семейство и дете. Та,... какво имаш? Кой имаш? Извинявай, че го казвам така, не искам да те засегна, но е време да се събудиш. Времето минава, както сама си написала, и ако не направиш нещо, един ден, може би ще бъдеш буквално сама. Не допускай това да се случи! И представи с това "невъзможно", докато го повтаряш сама ще си вярваш, всичко е възможно, всичко, но за да е, ще трябва да жертваш нещо! Нещо което сега ти е вид сигурност. Това е да рискуваш. Пречат те високите критерии!... Пазила си се дълго, дълго и за какво? За да може един ден да бъдеш сама ли? Не ти ще направи нещо! Ще вземеш живота си в свой ръце, и ще извършиш ако ще и нещо глупаво, но ако ще доведе до там, че да създадеш дете, или семейство, ще го направиш, иначе знаеш какво те чака!...
Съдбата не ти се подиграва, а ти искаш, но нямаш желание, не си сигурна дали да действаш!... Направила си каквото е нужно за обществото, създала си си име, хората са те възпрели по един начин. Е, време е да помислиш и за себе си!... Нямам против чужденците, но съм на мнението, че ако потърсиш човек като теб, ще ти е по-лесно. Нима няма и българи там където си? Или просто на теб българите не ти харесват? Виж не е нужно да се съобразяваш с мястото на което си, и да тръгваш с чужденец, колкото да си в крак със света и да се интегрираш. Бъди себе си де, живей, че като изтече времето ще съжаляваш. Аз вярвам че можеш, има и други мъже, свали малко гарда и опитай. Ако ти е да бъдеш сама, но да има дете, знаеш има и така нареченото изкуствено оплождане.
Поздрави :)
