Писмо очакващо отговор:
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 09:57:18 EEST
От автора на: Една моя приятелка ми сподели, че цял ден е плакала, защото е "изгубила щастието" не и се живее. Иска да има някой до нея. Опитах да помогна, но не можах нищо да направя. Имаш ли предложения как да я утеша?
Трябва да ти изясня две неща. Първо аз съм момче и второ с нея се запознахме по интернет и си пишем вече повече от година и не мога никъде да я изведа, защото е на 500 км от мен.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 18:46:42 EEST
Здравей :)
Това още в началото трябваше да го кажеш :) Май се притесняваш да говориш по въпроса, защото я харесваш :) Виж това е проблем, че сте далеко и то голям - много голям. 500 километра е все едно ти да си в София, а тя във Варна! Е не е чак толкова далеко. Имах предположения че може да си момче :) Но оставих ако си сам да си кажеш, защото по-голям процент от подобни истории са с момичета. И двамата сте се сближили много, то си е нормално един човек да се сближи с друг от противоположния пол доста през интернет. Защото не се виждате, стените на мирогледите ви са далеко. И няма го онова стеснение, пишете си и след време както е станало разчувате леда и следва споделяне дори на проблемите. Разбирам го :) И на мен ми се случвало. Нали съзнаваш че ако не беше разстоянието, щяхте да сте гаджета? :) Твърде малко ви е нужно, вече се познавате душевно, мисля една година е пре много за да опознаеш някой :) Липсва ви само реалния контакт и ще изпитате и желание. Като изясних това.
Сега по същество. Искаш ли истината, суровата, каквато е? Според мен по-добре с истината. Не можеш да и помогнеш, не и ако не направиш така че да се видите, за да и дадеш надежда. Иначе всичко ще е само празни приказки, осъзнаваш нали? :) За да помогнеш на който и да е, думите не стигат, трябва да бъдат подкрепени от действия. Думите не ти дават прегръдка, думите не ти дават топлота, думите биха дали усещането че не си сам/а, че някой те обича, но временно. Друго си е да почувстваш някой до себе си и да усетиш че я/го е грижа за теб. Има едно решение, като те чета си представям че както повече деца, вие просто си пишете от една година, нали? Е какво мислиш? Не е ли добре вече да я чуеш, да се чуете гласно? :) Живеете и двамата в 21 век, имате телефони, не виждам нищо което да ви пречи да си размените номерата и да се чуете :) Случай ме, работата е там че ти много добре знаеш какво да направиш, знаеш какво е нужно, същото което и да теб щеше да ти е нужно ако си на прага на самотата. Това че е момиче, не значи да го мислиш, все едно е от друга планета, тя се нуждае от което се нуждае всеки самотен човек - да знае че има някой, че някой го/я е грижа за нея. Дано разбираш. Проблема да действаш, да направиш нещо, променя, да и дадеш надежда, че има теб, е... че се страхуваш!... Притесняваш се да си по-активен, да и предоставиш себе си, или да направиш така че да се видите, не казвам сега, а да в близките месеци. Да кажем. Все има някакъв начин, дали ще отидеш на екскурзия с класа, добро оправдание за пътуване. И да я видиш, друг е видиш, изисква и планиране. НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗНАЕШ ЧЕ СЪМ ПРАВ. Когато някой го е грижа, измисля начин. За сега, точно сега, помисли какъв начин има да се видите. Имам дори втора идея :) И двамата да се запишете за една и съща екскурзия и така ще бъдете за известно време заедно :) Но задължително си разменете номерата, обади и се и поговорете :) Да се чувате, не само да си пишете. Направи смела крачка, стига се кри в анонимията. Харесваш я, тогава не я губи.
И ще ти напомня, че за да си на такъв кръстопът. Значи си доста притеснителен, след като не си създал познанство и връзка с момиче което е в твоя град, близо до теб. Характерно е за срамежливите, да установяват контакт с далечни хора. Стига се притеснява, живееш сега, и ако сега не правиш нещо, после ще съжаляваш за изгубеното си време.
Поздрави :)
