Писмо очакващо отговор:
Дата: Петък, 2012, Август 31 21:24:45 EEST
Привет Боби,
Сега това е основният и най-важен въпрос, който ме затормозява, вдругиден ще ти пратя основното писмо. Много се извинявам, че го правя в последния момент, но ужасно много ме мързеше да пиша.
Преди няколко дена се запознах с един набор от тренировките (по-точно по негова инициатива, улавях го да гледа към мен мн пъти). Нямахме почти никакво време да си говорим (около 5мин.), а и аз не можех да остана повече време, защото беше късно. Всеки нов човек, с който се запознавам ми е интересно да разбера каква личност, обаче... ако се досещаш въпреки огромното ми любопитство, бързо блокирам в "разговора". Просто ми е ужасно трудно, мисля, че е почти невъзможно човек да се научи от само себе си, без някакво "подпомагане" от средата. Не знам, ти дали като човек без такъв проблем успяваш да си представиш какво е усещането бариерата на незнанието да те спъва във всеки момент. Успях да го попитам къде и какво учи, с какво обича да се занимава през свободното време /основно спорт, на 2-ро място фотография, аз също съм мн запалена по това/. Освен това си беше довел едно малко приятелче, също толкова дразнещо като брат ми :D, което не искаше да му връща бързо топката като играехме. Знам, че май избързах с този въпрос, ама това ми хрумна на момента. А оттам нататък не са мн въпросите, които възнамерявам да го питам. Не искам да се получи като разпит :D, знам че е хубаво да задавам и странични въпроси, за да разширя темата на разговора, ама си е направо смешно колко се притеснявам, че няма да измисля друг въпрос. Мн се притеснявам да не му оставя лошо впечатление с тази ограниченост и скованост, защото в София повечето момичета едва ли са такива... Все пак това си е шанс за ново приятелство, най-голямото ми желание /по-точно мечта/ е да се науча да общувам свободно и без затруднение /може тъпо да звучи, но това е което най- ми е нужно, за да си оправя живота/. Утре /Събота/ отново ще се засечем, но със сигурност няма да имаме достатъчно време /почивките са ни по 3мин./ . Леле, не ми се мисли, ако после поиска да си пишем във Фб /а на почивката взех Фб-тата на 2 момичета и още не съм им писала, дори на приятелките си цяло лято, нямам си представа как ще се оправдая, дано не са се обидили, не го правя с лош умисъл. Всеки път защиклям с чата до пол. час и дори на тях не знам какво да им пиша освен тривиалните въпроси/. Та би ли ми написал едни примерни въпроси или разговор дори, с които да разбера повече за него /разбира се ще говоря и за себе си/, искам разговорът да се получи възможно най-добре. Знам, че не е нещо сложно, но просто не умея да разнообразявам разговорите... Ще съм ти МНОГО благодарна за помощта, и най-малкото ще ме спасиш от срам и позор.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Юли 1 11:48:44 EEST
Здравей :)
Извинявай че се забавих с отговора, но имаше много други писма също чакащи отговор :)
От къде да започна?! От самочувствието ти :) Прочетох много внимателно цялото ти писмо, дума по дума. Какво открих? Ти си добро момиче :) Но имаш ниско самочувствие, защото всички покрай теб те принизяват и засягат със своите действия и думи!... А това значи, че си изключителна чувствителна :) Слушай ме, ти си умно момиче, голяма работа какво казват другите, научи се да не обръщаш внимание на глупостите. Родителите често говорят неща който и самите те не знаят какво значат, защото например са били в кофти настроение, или просто сърдити за друго! А съучениците ти, ми те са си деца! И като такива отношението им е надуто, горделиво и високомерно като на 90% от всички подрастващи. Как разбрах че си умна, че си интелигентна? :) Моля те, виж какво хубаво писмо си ми написала :) Как може да твърдиш че не си умна, че речниковия ти състав е малко! Ако беше така, как тогава написа това дълго писмо? :) Нали? Имаш богат речник, ти си умно и проницателно дете. Просто си по-скромна, свита, притеснителна, а вероятно и срамежлива. Няма от какво да се страхуваш, не очаквай другите да те разбират, и не искай :) Разбирай ти себе си :) Запомни - в живота понякога се мисли, а друг път направо се действа :)
Живееш в семейство с родители които те подценяват, властна майка и мисля че слабохарактерен баща! Смисъл което правят родителите ти е глупаво, и е доказателство че не са много интелигентни, нито имат опит в отглеждането на деца, на теб! Имат онази егоистична натура с която са решили да владеят живота ти, и да те имат за вещ с която разполагат. Правилно е да се чувстваш както се чувстваш и да ти се иска да избягаш от тях, от тоя си живот. Уверявам те, един ден ще имаш избор дали да се махнеш от тях :) Но до тогава бъди търпелива и прави каквото е нужно. Няма какво да крия, родителите ти са консервативни, с его и ограничени, но това и ти го знаеш :) Питам се как е възможно майка ти да не разбира какво ти причинява, как на место да ти помага да израстнеш от момиче в жена със самочувствие, да ти пречи и подтиска! Спокойно, твоето не е рядкост, в много други семейства е пак така, знам че е успокоение, но поне да ти е ясно, че ти не си единствената живява така :)
Предпоследните неща които си писала, уплашена си, страх те е, разбираш ли? Не се затваряй :) От толкова много притеснения, ти се струва че всеки е против теб и дори ти се причува че говорят лоши думи за теб. Така е защото си под постоянно напрежение :) Самовнушаваш си страхове. Кое затапва хората най-много - безразличието :) Да! Ако спреш да обръщаш внимание на глупостите, да не ги издигаш на пиедестал и намериш какво да те радва, ще спре да ти пука от чуждото мнение :) Ти си чудесно момиче, запомни го, няма от какво да те е срам. Един ден ще си прекрасна и много мъже ще гледат теб, защото си интелигентна, а твоите приятелки най-много да се хванат с някой глупак и така. Дано разбираш :) Второ - погледни се в огледалото, какво виждаш? Цени красотата си, защото си момиче :) Научи се да имаш самочувствие от тази си красота :) Харесвай се! Странно като съвет, нали? Но това наистина ще ти помогне. Ако харесвах на първо място себе си, ще има самочувствие, не е важно какво ще мислят другите за теб, а какво ти ще мислиш за себе си :) Трето - мисля че е хубаво, когато майка ти се държи лошо с теб, да и напомниш че и тя някога е била дете, и че всичко което става го преживяваш. Питай я това ли иска за теб, да бъдеш затворена и сама?! Защото можеш да и напомниш още, че което преживяваш когато тя ти вика или ти посяга за теб е травмиращо, боли те, и те кара да не искаш да общуваш с никой. Много е интересно какво ще каже майка ти, когато разбере че не си глупава е разбираш как и какво ти се отразява. Каквато и да е, ти е майка и едва ли ще иска за теб, нещо лошо. Според мен би разбрала, просто сега не вижда какво прави, какво ти е на теб. Четвърто - ти си 100% наред :) Как може да се съмняваш в себе си! Знаеш ли по какво се отличава нормалния от лудия? Лудия винаги се мисли за нормален, а нормалния от време на време се замисля дали не е луд :)) Смешно, но факт!...
Излизай повече, запиши се на някакви дисциплини, нещо да правиш да си сред хора, за да не се самозатвориш. Защото твоето е на границата на депресията!... Нали знаеш какво е депресия? Състояние в което не ти се прави нищо, затваряш се в себе си, не искаш да общуваш с никой, да още не си така, което е добре :) Но... ако продължаваш да се затваряш и изолираш от другите, да се страхуваш, че се депресираш сериозно. Недей така, имаш воля, има за какво да се бориш, отстояваш себе си, хич да не ти дреме от обидите на другите. Знай за себе си че си чудесно момиче и че ще успееш в живота :) Вярвай в себе си, контактувай, създавай повече приятелства и ще си ок, на пук на глупостите :)
Поздрави :)
