Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Май 26 03:51:19 EEST
Здравей, Боби! Надявам се, не е проблем, че си позволявам да те наричам на кратко име. Бих написала на галено, но не искам да си мислиш, че се опитвам да те свалям От ask-а виждам, че много същества от женски пол те провокират , а ти успяваш по много културен и интелигентен начин да влезеш в тона им и същевременно, да не изпадаш на тяхното ниво, за което – Евала! И тъй като до тук написаното, пак може да се приеме за свалка, просто преминавам на моя въпрос, като държа да знаеш, че ти се възхищавам! Това е , което ще кажа като една-едничка дума, а ти ще я разшифроваш .
Реших да се обърна към теб за мнение и съвет, като човек и мъж... С теб сме на една възраст и забелязвам, че за много неща имаме сходни виждания, та се надявам за много от нещата, които ще споделя, да бъда разбрана правилно. Което мога и се сетя, ще ти пояснявам. Историята е дълга, та дано не те отегча.
Част Първа:
Преди година и няколко месеца се запознах с едно момче, посредством моя колежка. Бяха приятели, колко близки в онзи момент – не зная, но ще кажа, че е имало лека заигравка половин година преди да ни запознае, но нищо повече. Тя не е била коректна към него и са се разминали като време и пространство. Та, запозна ни тя, той ме добави в Скайп и се започна едно чатенеее (сигурно ти е писнало от това банално начало :P ) но тъй като моята колежка учеше в Чужбина след заминаването ѝ, аз мислех, че той повече няма да си общува с мен, но не стана така. Докато тя беше тук се видяхме 2 пъти, а после в продължение на месец кореспонденция всеки ден, като подчертавам, аз имах лошо мнение за негооо, мислех , че си ме майтапи, а и то така си беше, запълвахме си взаимно вечерите и така... Постепенно го опознах и разбрах,че е страхотен човек! На нашите години е , студент, много интелигентен и умен! Другите епитети, които го описват ще ти ги добавя после. Запознахме се зимата и постепенно до пролетта се посближихме, но на приятелски начала. Аз тогава се бях затворила малко след неуспешна връзка , а той пък беше несподелено влюбен в своя приятелка, която го използваше като душевто кошче и носна кърпичка. Разказваше ми за нея... Споделяше като на приятелка-жена. Само чееее... На един рожден ден се случи немислимото за мен – от алкохола, който погълнахме, се отдадох на натискане с него. Бях учудена от себе си, защото коооолкото и банално да звучи – не съм лековата, напротив. Скромна и тиха, даже повече от необходимото, само с една сериозна връзка зад гърба си и едно несподелено влюбване. Обичам ли някого се отдавам изцяло на това чувство и не мога да погледна друг. А за да забравя обичан от мен човек ми е нужно адски много време.
Та, да се върна... Бях учудена от себе си, че съм потъпила така, при положение, че не изпитвах чувства към него различни от приятелски, но с времето тази история се преглътна от мен, нещата си продължиха по-старому, пак, смях, майтапи, бъзици, излизания, веселби, разходки, купони,чатене и т.н. Разбрахме се , че е било за момента. Лятото мина,ние все повече се сближавахме, виждахме и прочие. Аз станах част от неговата, предимно мъжка компания, които момчета ме приеха нормално даже на днешен ден – топло. Имам си приказка с тях, свестни са, всичко е ок. Та лятото мина, той имаше жестоки проблеми със своята възлюбена, аз от своя страна се занимавах с мой стар познааат, абе изобщо бяхме далеч един от друг в личен план, смисъм само на приятелско ниво си беше всичко. До един момент, в който след последния жесток скандал с нея, той не ме изкара навън в една адска жегааа. Беше края на лятото, преди поправките ни. Беше съсипан. Друга дума няма, която да го опише. Бяха се скралаи много зверски и разни изпълнения , които не са важни, но тогава в онзи момент, нещо в мен трепна- като го видях как върви към мен, с бавна и полюшваща се стъпка, недоспал и видимо отслабнал, с изчезналия блясък от очите му – все едно призрак се приближаваше към мен, а не моят вече така добър приятел. Разказа какво е станало, бяхме с още един негов приятел. Та за трепването – не само, че ми трепна , но и ме жегна нещо... Исках да му помогна, да олекотя болката му, но знаех, че няма как. Той беше нещастно влюбен, а аз нищо не мога да направя. Исках само да се усмихне – нищо друго. Стана ми странно от това мое желание, но в грижата си за него не ѝ обърнах внимание. Мина се малко време, пак се видяхме (междувременно пак си общувахме в скайпа и той ми е споделял разни неща), изглеждаше една идея по-добре... Не беше, но има адски силна воля и се опитваше да е силен смел. След всичко това стана така че септември месец не успяхме да се видим – целият месец, все бяхме заети с нещо, но не спирахме да си общуваме все пак виртуално или по телефона. Само , чеее, за този месец аз установих колко много съм се привързала към него и как ми липсваше, че не го виждам. Както и да е , видяхме се ние октомври и какво да видиш? Аз, която винаги съм се чувствала супер, в неговата компания, се изчервих, беше ми неловко, стоях до него в една бирария, буквално на тръни, а то нямаше реална причина! :D
Анализ на дотук казаното:
( Ще ти напиша моето мнение, за събитията, като се надявам да не ти повлияя на мнението, приемам критики и упреци, абе всичко! Само бъди искрен и честен, нищо друго. Смятам , че съм имала някакви чувства към него още след пролетната ни иццепка, но не съм и м дала воля, защото не го познавах така добре, знаех, че си е влюбен, аз се опитвах да се влюбя в друг, а очевидно не съм успяла. Но след като се разбра, че между него и онова момиче няма да се получи, съм дала воля на чувствата си, като онади раздяла от един месец – чисто визуално, ми е помогнала да го осъзная.)
Част Втора на моя разказ:
След като си подновихме есента вижданията се събрахме на именния ден на негов приятел, като под събрахме, разбирай, моят възлюбен ме покани, което винаги правеше, имаше ли празник на негов приятел, аз бях канена. Та там историята от пролетта се повтори, останахме насаме и този път беше по-настоятелен за интимни ласки, само че, аз се дръпнах рязко. Отдръпна се и той, явно обиден , че видиш ли съм му отказала каквото и да било, а аз го направих от страх да не си помисли, че съм лека. След пролетните ни изпълнения , не исках да изглеждам такава в очите му! (Може и да ме помислиш за заухава, но ти описвам вътрешната си логика, за да можеш да ме разбереш максимално добре) Та след като той се отдръпна и ми обърна гръб, аз усетих колко силно го искам, но мозъкът ми крещеше да се владея, а не да се поддавам на животинските инстинкти, което му казах и на него, не трябва да се държим като разгонени животинчета, при първия удобен случай. Заспах със свито сърце до него, исках да го гушна, да го милвам и целувам, но си го забраних и да ти кажа – успях да издържа на изкушението! За добро или лошо – победих себе си. Подарих си себеуважение. Поне аз така го отчитам де... Ти как мислиш? Какво ще кажеш за тази ситуация? Дали не прикрих страха си от това да съм интимна с него, с по-горе написаното.... Вярвай ми и аз нямам отговор на този въпрос, но наистина исках да му покажа, че съм жена, която се уважава, а и след изцепката пролетта, много исках да си оправя бакиите – пред него и себе си...
Таа нощта премина и на сутринта така се случи, че не тръгвахме по едно и също време от въпросния имен ден. Почна се едно звънене, защо не тръгваме, а аз бях останала с неговите приятели, а той замина рано уж на лекции, но пък нямали и дефакто се беше прецакал, че си тръгна. Започна да ме търси по-често, да е настоятелен в шегите и базиците... Един вид – или оооо, тя не ми пусна, сега ще я накарам следващия път да го стори, хем от друга страна – ехеее, имало и такива момичета, дето няма да легнат с първия срещнат. Тук си ти на ход за мнение! J)))). Времето минаваше и все така си бяхме в добри отношенияяя, все майтапи, че ще се женииим, пък какъв мъж съм искала под формата на майтап, някакви такива все едно – споко, аз ще те взема за жена, но да знам дали отговарям на тези критерии ...
Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D
Продължавам – нещата между нас настанаха в никаква позиция, бъзици и майтапи като на гаджетаа, чатене, ала бала, но нищо сериозно освен приятелство. Празнумахме заедно 8-ми декемри извън София и там имах неблагоразумието да му покажа своята ревност и това му вдигна сомочувствието адски много. И нормално де... За Коледа го изненанадх с подарък, после той мен, но все участва и неговия най-близък приятел, та това не е знак за нещо друго... Нова Година пак бяхме заедно, освен едно гушкане от мен друго не получи, но пък и не заслужаваше, в стая с още 2 момчета и едно момичеее, а той да ми пуска ръце под завивките, ами съжалявам, но няма да стане! Не се правя на Свето Вода ненапита, но просто въпреки чувствата ми към него не искам да се превръщам в поредната курва в неговите очи. И така след Нова Година бях решила да си изясня нещата с него, но не го направих... По ред причини и съборажения, той вече беше наясно с чувствата ми (действията ми говорят много повече от думите! Аз съм на мнение, че делата са важни,не приказкитее) , а аз от своя страна, нямах никаква яснота за неговите... Той ме изнененада с неговия приятел за рождения ми ден, като дойдоха в 8 сутринта вкъщи, а аз му върнах жеста като отидох в 12 вечерта до тях, нищо, че живеем на двата края на София., после и торта за заведението, в което бяхме и виж, само аз момиче и неговите приятели момчета... Те ни гледаха едно умилено ли, подигравателно ли нз. :D А с тортата вече, моят възлюбен загуби ума и дума J)) То стана ептем ясно, че съм влюбена в негооо, но да ти кажа не се срамувам от този факт и не ми пука от ничии приятели! Това са си моите чувства все пак. Приятелите му реагираха много добре на всичко де, като че ли ни се радват, не знам и аз, обърквам се , а и по природа съм много мнителна и на моменти губя вярна преценка с превес към лошото... L Но пък и те , нали ти казвам, радват ми сеее, шегуват се за сватби и децаа с него... Как да тълкувам това?!
Минаха още дни и нощи след всичко това и изводът е един: влюбена съм до полуда в това момче! Не искам да погледна другиго, нито имам желание ,нито нужда. Аз съм тази, която те попита , за бавно зараждащата се любов в ask-a... Смятам, че я има вероятността, в неговия случай да е така. От приятелство с мен , нещата да преминат в друга фаза, само дето няма и 9 месеца от разправиите му с онова момиче, в което той беше влюбен, нормално е да не е робот и хоп – да превключи на режим – мен! Иначе какво да ти кажа за него – умен, интелигентен, забавен, в мойте очи – най-красив :D, гальовен в редки моменти като днес, когато легна в скута ми на една пейка, говорихме и си и закачаше висящите ми обеци, а аз го галех по главата, макар и да не бяхме сами ние двамата, видях в очите му внимание само за мен , онази искра, когато любимият човек е на първо място за теб в даден момент... Иначе държи на мен, търсим се, той е много зает с неговата работа и понякога се прибира много късно, но.... Няма как, трябва да приема това положение. На мен не ми пречи де, мога да го чакам още време да си реши какво да прави, да го изненадвам и подарявам разни мили неща, не излизам с други момчета с цел запознанство, а напук на моите комлекси, се намират такива, които искат да излизамеее, други ме търсят за контааакт, (комплекси – да, това е един огромен мой проблем, имам килограмов излишък и минавам за едра, подбирам си дрехите, според това, което ми отива, но си ми е комплекс – жесток! А прибавяйки, че моят избранник не е 100 кила, а от своя страна минава за слаб... разбери как се чувствам без да ти описвам сама ситуацията... L(( Но вече ми е все по-трудно това положение, не сме гаджета, а на моменти сме като такива, казва, че съм негова собственост, говорим си какви ще са децата ни, как еди какво си щяло да е вкъщи – общото ни вкъщи... Настава лек хаос, поне за мен. Понякога много плача и ми е тежко, друг път съм непукист, но е много, много трудно. Няма друго момиче в живота му, все аз съм там, все се занимава с мен, дори да се майтапи нещо, пак аз, за споделяне на много лични неща свързани с работа и семейство – за всичко ме информира! От друга страна си позволява като е с приятели да обсъждат мацките, които виждаме, което знам, че е нормално, но някакси в съчетание с моите комплекси, е пагубно за мен. Научих се да се владея в такива ситуации, но ми е много трудно. Иначе имаме безброй общи интереси, харесваме много общи неща, което си е плюс, една зодия смеее, абе идилия :D
Аз имам чувството, че той самият осъзнава колко много го обичам, защото да- аз го обичам, искам да е щастлив, искам само най-доброто за него, бих му дала от себе си частица, от съня си, от залъка си, от дома си, от парите си, но да е добре той! Да е щастлив! Затова и не спирам с изненадите, за да има някаква нова емоция, да знае, че е важен за някого! Но може той да не е на тази вълна, има си работа, учението , проблеми вкъщи и аз му идвам май малко в повече... (Преди време ми каза, че прелитам твърде бързо, а той сега не е на тази вълна и , че има много други задължения) Но какво да направя, като го искам?! Боря се, не съм се отказала, но ми е много болно понякога... Знам, че търпение трябва, но не се ли залъгвам? Дали не си преживява нещо благодарение на мен?! Дали не съм му приятелката, с която може да сподели всичко, да се забавлява и приказва но до там?! Объркана съм, на моменти смятам, че има нещо към мен, в другиии – все едно аз го карам на сила, хем, че не е от хората, които правят нещо на сила. И двамата сме с тежки характери. Но той и по-тежкият, а аз като жена, гледам да се съобразявам с това. Иначе знам, че си ме тачи, но не е както аз искам, пак казвам за излизане навън все аз съм в списъка, но пък, тоо, това не е пример адекватен. С него ми е много спокойно , знам, че може да ни измъкне от всякаква лоша ситуация, да намери решение на проблем, който ни засяга, но като , че ли не умее май да слуша... Или поне – не мен. Напоследък е заинтересован от мен повече, но не и както аз. Като му разкажа нещо, от време на време повърхностно се отнася , друг път по-задълбочено, а аз като ми каже нещо той, ще го разчепкам от различни страни, само и само да му помогна, утеша или каквото изисква ситуацията.
Ако съм те объркала и отегчила – извинявай! В главата ми е хаос и може да съм прекалила с някой подробности. Извини ме, моля те! Най-близките ми хора, казват, че много съм се променила и то към по-зле, че съм по-разсеяна, несериозна и нз още какво, аз го отдавам на влюбването си, но ми се иска да ти покажа добрата си същност....
Благодаря, че ме изчете, не можах всичко да ти кажа, но то и не мога... Бъди искрен с мен с мнението си, съветите и препоръки :P Предпочитам истината. Има много подробности, които съм ти спестила, но нека не е всичко в едно писмо... Благодаря ти!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Май 27 20:58:12 EEST
Здравей и от мен :) Разбира се, че не е проблем, че ме наричаш на кратко име, защо не? По-приобщаващо е :) Споко, и на галено да го напишеш, няма да си помисля, че ме сваляш, а че си много мила :) И не са само тези от аska, не ги разбирам тях, че искат от мен някаква интимност, и ме вземат за повърхностен! Не че имам против ако ме харесват с нещо, но за мен е важно да харесам душата, характера, психиката и сърцето на другия човек, а не да се хвърля и да бъде като всички други дето мислят само как да се задоволят.
Спокойно, няма начин да ме отекчиш аз съм добър читател :) И това че има какво да се прочете само ме радва :) Тъй като историята ти е дълга, ще отговарям на всеки твой абзац. Искам да те позравя твоята история е най-добре написаната и структорирана която съм чел някога! Това само ми показва, че си интелигентна, но и чувствителна :)
Хах, не! Вашето сближаване е съвсем нормално, и не ми звучи банално! :) Научил съм от живота че нещата който се случват плавно и естествено са по-траини и красиви =) Та... и двамата сте се нуждаели от близост и неминуемото и непредставимо по е началото се е случило. Колежката ти сигурно те е запознала с него, като нещо нормално, за да покаже човека който познава, но разбира се тя е имала нещо с него!... И както сама си отразила, межди тях каквото и да е имало, не е било много силно!... И просто не са били един за друг. Затова и когато тя е заминала той не е преустановил контактите си с теб :) Нуждаел се е от близост от човек с който да може да общува да сподели някакво време и мисли, а и очевидно си му направила много добро впечатление и те е харесал :) Факта че си му била на среща, че не си ги пренебрегвала, го е накрало да бъде по-откровен с теб да ти сподели за себе си. Хей, нали знаеш, как хубавите връзки, започват от приятелството, така и се опознавате по-добре :) В слушилото се няма лошо, пила си и си направила това което си искала, да бъдете близки да го усетиш :) Виж ще ти каже, че може да ти прозвочи странно, но повечето мъже никога не биха пристъпили границата на близостта, за да не стават досадни или прекалени! И ако беше тази непреднамерена близост която бе създала, както описваш с думата "натискане" днес нямаше сте така близки и да изпитвате каквото изпитвате ;) И аз като теб, скромен на моменти тих, но пък обичам да разнобразвам :) Абсолютно същото е и при мен, когато обичам се отдавам изцяло на чувстото, точно затова и те разбирам :)
Втори твой абзац :) С времето и двамата сте продължили по своя път, защото чувствата ви, са ви накарали да сте някак неловко, и глупаво! Била си очудена от себе си, защото за теб всичко е било нереално. Но не сти била готова да му разкриеш чувства, нито пък той на теб! Смешното е, че хората дето се привличат и обичат, никога не могат да си го признаят лесно, нужно им е време, за да свикнат с чувството което малко ги плаши и им се струва ново. Но и ти не си била готова защото си претърпяла една раздяла. Не си знаела какво искаш за себе си от живота си. И животите ви са тръгнали по-старо му, така става често. Остави какво сте се били разбира ли :D Не сте могли да си го кажете, и е ясно че ще искате да е само едим момент! ( Разбира се подсъзнателно и двамата знаете че се искате, и че не е били просто един си момент а желание на двете ви сърца :) Но забележи дало е отражение, станала си част от компанията му, възприел те е, а и не е искал да те отдалечава от себе си :) Нито ти него ;) После, когато е бил в трудно положение, не е потърсил друг, а теб :) Ти си човека в който намира утеха. Тогава за първи път си си позволила съзнателното признание че го харесваш, като мъж, а не само като приятел. Усетила си онова трепване, жегване ;) Продължи ли сте общуването си, а покъсната ви среща, е очертала влюбването за теб ;) Причината е ясна, влюбила си се в него, в излъчването му в душата му, в сърцето му ;)
(Твоят анализ) Правиш една малка грешка :) Признаваш си, че си се опитвала да се влюбиш в друг, а за него? За мислиш че неговото също не е било опит да се вблюби в друга, която не е за него?! Да двала си воля на чувствата си, защото е имало колебание, била си на границата, на прага, между той и онази да си оправят нещата и ти да го загубиш, повлиало ти е и че той е бил наранен, чувствал се е зле, това те е жегнало още повече, защото ти държиш на него :)
Втора част. Първи абзац :) Да, и преди те е канил, но този път не е било случайно, той е имал нужда от теб, от да се добли до теб. Знаеш какво прави любовта тези силни усещания, за които се говори и те карат да желаеш другия, няма как да избягаш от тях :D Ще ги посмалиш и ще затихнат за кратко затиснати от твойте други грижи и неща, но накрая пак ще изплуват и ще завладяващо силни. Ами бил е раздразнен, че той е бил готов да ти се отдаде, тоест показал се е като лесен, а ти си се одръпнала - недостъпна, станало му е неприятно, почувствал се е като глупак!... Разбирам го, за много жени е както за теб, не искат да бъдат сметнати за леки :) Обаче пък като станете трудни, това също не е начина. Лично аз никога не бих помислил да кажем жената която обичам за лека, ако ми предложи близост, а преди това сме имали достатъчно време през което сме е опознавали. Нали? Щеше да изглеждаш като лека жена, ако се предлагаш още преди да се познавате, или да сте се опознали :) А не е така! Ето защо е нямало причина да се притесняваш, но от вътре мъничко се страхуваш от близостта :) От да му се отдадеш, но знаеш че това е което искаш :) Да, това си приктит страх!... Ама пак си е нещо нормално :) А ти повярвай той знае че си жена която се уважава, иначе ако не беше нямаше изобщо да се занимава с теб :) Тъй като както го описваш, той е умен човек и не се занимава с всякакви неосъзнати жени, а пък и ти си жената която му е грабнала вниманието от дълго :)
Бил е малко съдит :D търсил те е често, защото е искал да ти покаже, че държи на теб, да не си мислиш, че само си говори ей така без покритие.Стигнали сте до шеговитите подмятания, в които се крие част от желанието ви ;) Е пак сте си продължили с вашата несигурност и като че ли и двамата сте упорити и стеснителни от към чувствата си.
"Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D" Браво =) Добро осъзнаване! :)
Както трябва да стене стиганали сте и до базиците и общите празнувания :) Бавно, бавно сте затягали обрача около двама ви, докато не се изправите лице в лице и не си признате че се искате!... Но тук вече си права, да ти пуска ръка, някак не е правилно, щом не си готова! Станал е по-смел, но пък какво за него е любовта! Щом така настървено се опитва да те вкара в леглото! Айде това с подаръците в ок, показва чувства и привързаност, но за другото нима няма търпение?! А как да тълкуваш, ами приятели ви забелязват какво се случва помежду ви, и май удобряват всичко, или пък той тайно е говори с тях, подшушнал им е нещо, или те са дочули някакво негово подмятане :D
Офф някак все още се съмняваш в любовта му, защото въпреки че нещата не стават никак бързо, на теб ти се струват бързи :D E, разбира се че ще е всичко най и най-хуваво та е с очите на любовта ;) Ами според мен си чудесен човек и между вас двамата има нещо силно :) Искра :) Но чак да се държиш на старана от другите хора, е някак прекалено!...
Знаеш ли какво? Сега го осъзнавам и двамата сте една зодия нали? Коя зодия си, ако не е тайна? :) И като една зодия е нормално да сте по твърди характери един към друг, но и с чувство за страстност и взаимно желание. Мисля на вас двамата ви е нужно още време, представите ви и желанията ви не са все още узрели, ако искаш някой и нещо, трябва да го искаш без колебание, без страх, само тогава разбираш че това е което искаш и само това ще те направи щастлив/а :)
Та... времето е пред вас, с това желание може би когато надраснете съвсем страховете и колебанията ще бъдате заедно. И да, той те има и за приятелка, за най-близкия му човек :) Какво? Нима приятелството не може да бъде и любов, или любовта не би могла да върви ръка за ръка с приятелсвтото? Може го! :) Несигирен е!... Не знае какво да очаква и какво иска! Съвета ми е един, продължи каквото и както правиш, и остави нещата да се случат, трябва и двамата да сте сигурни че искате едно и също :)
Поздрави :)
