Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Юли 7 00:19:52 EEST
Здравей Winter, реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ми се случи преди време. Не искам да те товаря много, но искам просто да ти споделя и ако може да ми дадеш съвет или просто да кажеш нещо.
Без да увъртам ще говоря с точни събития и места и така.
Съжалявам ако ще те измъча, защото няма да е много кратко, но се нуждая да ми отговориш. Чувствай се свободен да го направиш дори и след седмица не е проблем.
Нека започна с това , че преди около месец, в началото на Юни в моя град Варна имаше републиканско по баскетбол, момчета. Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист. Така де аз отидох там, но никой не ми се наби на очи първия ден. Гледах само и единствено играта.
На втория ден след училище отидох в залата и забелязах в игра едно момче, стори ми се много симпатичен. Прибрах се в нас, приготвих се и отидох за късния мач. След него с 2 приятелки бяхме пред залата и излизаха разни момчета. Мина едно погледнах го, не се сдържах и казах "Оо, какви красиви очи" на висок глас. Потърсих кой е и разбрах, че е момчето от по-рано. За съжаление нямаше фейсбук за това решиш, че трябва да се запозная с него лично.
На следващия ден говорих с приятелка, която познава негов приятел да ни запознае, но не се получи. На по-следващия ден реших, че не е нужно някой друг да ме запознава, а че мога и сама. Хванах се даже с една приятелка на бас, защото тя ме познава много добре и знае, че няма по-срамежлив от мен човек. хаха
Отидохме в залата, аз бях решена да се запозная. Бях казала на приятелките ми да го гледат дали ме гледа (да смешно е) защото знаеш на мен ми се струва, обаче ние момичетата понякога виждаме това, което ни се иска. Е, бях права всеки пък когато ме гледаше и те ми казваха..значи не съм се заблудила много много.
Така де след мача, той седя на едните седалки, а аз бях права. Той ме гледаше и даже се усмихваше. Аз стоях и събирах кураж, вярвах в себе си, че ще успея да преборя срама си. Минавайки покрай мен той ме гледаше с края на окото си и се подсмихваше сякаш знаеше, че искам да се запознаем. Аз събирах кураж все още, но той ме подмина..аз се обърнах и го дръпнах за ръката и го заговорих и после се запознахме.
На следващия ден той имаше мач рано сутринта и отидох с приятелка, която си беше харесала друг от неговия отбор. А всъщност той не игра, защото беше контузен.
След мача той беше пред залата и на излизане го погледнах, той ме погледна, но нищо не каза и аз наведох глава. Ужасно глупаво се почувствах, а и приятелката ми каза, че когато съм се навела той ме е погледнал пак.
Чувствах се ужасно глупаво цял ден. Прибрахме се и след това се срещнахме за финала, който беше по-късно. Там имаше само 2ма от неговия отбор и реших, че се е прибрал към София. Беше ми излязъл от главата, защото се примирих с факта, че няма да го видя пак. И както си гледам играта поглеждам случайно към вратата (Винаги, когато очаквам някой да влезе гледам към нея, но поне час и нещо не бях и точно в този момент реших да го направя) и тогава той влезе. Всичко ми се сви, корем, сърце...Въздуха ми спря за секунда и краката ми омекнаха. Наистина, хлътвала съм и преди, но чак така не ми се е случвало.
Той седна 2 реда по-надолу и докато аз си гледам мача 2 приятелки ми казват "ПОГЛЕДНА ТЕ!" и аз само вдигнах рамене. Както знаеш след 2рата част в баскетбола има голяма почивка и ние отидохме до магазинчето. Седях и чаках с едно момиче и тя ми каза "опа" обърнах се и го видях да се задава. Застана точно до нас пред магазина. Въртеше се, поглеждаше и нищо не каза. Реших, че като аз направих първата крачка трябва да каже поне едно ''здравей''. Както и да е дойдоха момчета от отбора му и му казаха да си тръгва, защото си вземали багажа и тръгвали. Бях почти безразлична. Докато вървеше с момче от отбора си, това момче го бутна и ни погледнаха и почнаха да се бутат и да се бият леко един вид. Стана ми много сладко. :D
Върнахме се в залата и седнахме на първи ред, аз бях се загледала в играта и си мислех, че те си тръгнаха към София, този път наистина и следях само играта. През 3/4 седалки от мен седеше едно момче от отбора му, но то беше със родителите си във Варна. Както си седя и гледам мача усещам твърде много хора около мен. Поглеждам той седи до мен.....а до него целия му отбор. Първо се шокирах и докато гледах мача усещах как на моменти той ме гледа. Мача свърши и изчаквахме награждаването. Приятелите от отбора му му казваха да тръгват, но той ме поглеждаше и казваше не..тръгнаха си след това и ние.
С приятелки се разхождахме по центъра и засякохме него и още 5 момчета. Те се спряха не едно място което беше точно пред нас, а ние бяхме седнали на една пейка. Той се смееше на приятелите си и поглеждаше към мен и аз го гледах и така няколко пъти. След 2/3 минути с приятелките ми тръгнахме, но аз трябваше да се прибирам и се разделихме. Когато се обърнах, момчетата се бяха спрели на улицата и си говореха, а той гледаше право към мен. Аз се обърнах и продължих да вървя.
Няколко дни след всичката тази еуфория около мачовете, аз още мислех за него. Една приятелка попита един от отбора му какъв е той, говорил ли е нещо за мен. Той бил такова момче, че не помнело имена изобщо на един съотборник не му запомнил името дори. Помнил само какво съм го питала, а беше минало време. (някъде към 5 дни, но дори аз не помнех много какво му казах а той да.) Това момче каза, че той е добър, свестен, леко наивен, но като цяло всичко звучеше прекрасно. Питаха ме колко момчета ми харесаха на "репа" и аз казах 1...Казах, че за мен той е най най- красивия там, няма друг толкова красив, но никой не беше не същото мнение, но не ми пречеше.
Сега сме 7ми Юли..точно на 7ми или на 8ми се запознах с него. Боби, все още ме държи, всеки ден си мисля за него, всичко свързвам със него. Във Варна, когато се разхождам всеки 2ри ми прилича на него колкото и смешно да звучи.
Утре, т.е днес, 7ми една приятелка, ще се види с него или по-скоро със приятеля му и ще каже, че питам как му е крака, защото наистина ме е грижа и ако той нещо пита за мен ще е супер, но нямам такъв късмет. Никога не ми се получава, а по принцип много бързо ми минават тръпките по някое момче, не и този път. Още ме държи. Мисля си, че ще ми мине, само ако утре каже, че не иска да ми пише или просто го намекне.
Не искам аз да му искам скайп от някого, защото не искам да и помисли, че съм толкова жалка и ме държи още. Че аз още мисля за него, че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.) Не искам все аз да съм тази, която се притеснява като иска скайпа на някого ( два пъти ми се е случвало, но все пак..) и после нищо...не искам да се подлагам на това пак. Ако той пожелае тогава и само тогава.
Да, здраво съм си хлътнала по него, но ако той дори не ме помни, което е напълно възможно, ще се откажа или по-скоро ще ми мине.
И така, това беше моята история, дано не съм те измъчила, но ще се радвам да ми кажеш какво мислиш по въпроса. Чух от приятелка, че си един страхотен човек и даваш много хубави отговори и съвети, а и се зачетох малко във профила ти. Надявам се не е проблем този дълъг роман, който написах.
Съжалявам пак за което...Благодаря ти предварително. :)
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Юли 10 22:12:38 EEST
Здравей :) Мерсиии :) Колко много емоции си натрупала, дългото ти писмо с нищо не ми попречи, обичам да чета :) За секунда-две се запиташ дали не съм отворил на нечии филмов сценарии :D Смисъл така обстоятелствено си описала, че ако беше добавила и с какво сте били облечени, направо се пренасям в историята ти!... Направи ми впечатление и друго, като че цялото време си отдавала на това момче! Дето се казва, не бих се изненадал и ако си спала в залата за баскетбол, само и само за да си първата която ще го види да влиза :) Донякъде е прекрасно да се види, момиче като теб което обича така силно! Въпросът е защо се смущаваш? Момче като момче, ако нищо не правиш, как ще бъдете заедно? Как ще се сбъднат мечтите ти?
Има и една подробност, важна, аз като представител на мъжкия пол ще ти я споделя :) Ние момчета, макар да се пишем за много смели, в действителност сме по-колебливи и нерешително в дадени моменти от вас момичетата. И в 90% от случаите не бихме направили нищо, ако момичето само стой и една дума не ни каже. Защото никое умно момче, няма да иска да се натрапва на момиче. Че сега се наблюдава обратната тенденция, вие момичетата не харесвате някой да ви търси много :)) Или поне ако е момче което не харесват по онзи любовен начин :) Искате да ви търси, само които обичате, ако може неспирно, ех, хубаво би било обичното същество да ни търси :) Ама той как да разбере че имаш чувства? Известно момче е, 100% не си първото момиче което му казва ""Оо, какви красиви очи" адски сладко е което си имала смелостта да му кажеш, браво, малко момичета ще са така смели :) Но... сигурно и преди го е чувал!... Тоест има опит и наблюдение с момичета. Та ако и другите правят като теб, да го наблюдават, да го заговарят, то с какво ти ще се отличиш от другите, та да си каже, "да това е момичето което има чувства към мен"? Внимателно помисли над това :)
Направила си доста, спряла си го, заговорила си го, била си пред него (колко ти е обърнал внимание и е усетил намеренията ти е под въпрос, защото ако е бил уморен, може хич да не е обърнал сериозно внимание, или все пак да не е сигурен какво искаш), е да но изглежда не стига! Според мен е редно да намериш път към него извън заниманията му :) Да го хванеш в по-нормална и обикновена обстановка :) За да хване смисъла на вниманието ти, иначе би си помислил "тя ми е поредната фенка" Разбираш нали? :)
Хммм... което изказах бе странична гледна точка, а сега от погледа на чувствата :) Успяла си да му привлечеш вниманието! Любопитството му към теб! Доказателство е, погледите му към теб, че сте говорили :) Всъщност в началото неговото е било чисто любопитство. Чак когато си му хванала ръката е усетил, че искаш нещо повече! Обаче, желанието ти за близост на него му се струва изменчиво, защото веднъж го гледаш от далеко, втори път докосваш и заговаряш, трети само мълчиш. На него му изглежда че се колебаеш дали искаш да го познаваш. А именно и поради това, не прави нищо специално за да стигне до теб.
Ох, момиче, момиче, няма нищо жалко да му поискаш skypa от друг :) Но жалко ще е, ако оставиш така нещата, ако си могла да поговориш с него, по сплотяващо, а си пропуснала възможността си. Тогава ще е жалко :) Ще си призная, и аз да бях на негово място нямаше да мога да разбера дали ме харесваш! Защото изменчивото ти и колебливо държание, макар присъствието, само намеква, но с нищо не затвърждава че имаш чувства. За присъствието ти, погледите ти, може да има още 100 обикновени причини. Хората на днешно време, са твърде привикнали с действителността, не тръгнат по петите на друг/а, нито рискуват веднага, ако не бъдат уверени в чувствата на другия/другата. От къде знаеш, ако точно сега той си мисли за теб? :) Или подпитва друг за теб? Защото аз например, имам такава памет че всичко което видя и го запомням :) А такова нещо, като момиче което да ти каже хубава дума, да те хване за ръка, не е се забравя туко-така :)
Аз ти предлагам, да му напомняш за теб :) Да му напишеш нещо хубаво, стих, или съобщение (разбира се като му вземеш facebook-a, или skype-a :) Защото така, ще има за какво да мисли, и все ще пожелае да общува с теб. А и няма нищо лошо, да му пишеш, да си говорите. Какво ти обсебване ти си любена :) Обичаш го :) Подходи внимателно, няма да го хванеш и да го разтърсиш с "ей аз те обичам" :)) А ще търсиш контакт с него, като към вид приятел, така обстановката ще е по-приятна и за двама ви. Целта ти е само една - да си имате момент на споделяне, такива моменти сближават :) От друга страна не ти пречи да когато го видиш, да му кажеш пак по здравей, уверен съм че това и чака. Някои момчета са притеснителни, като стане дума за момичета и чувства :))
Хах, не мога да не кажа нещо и за "Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист" А, от кога е задължително щом си момиче на 16, да минеш през спортна зала и да си харесаш момче? Нима за това ходиш да гледаш спорт? ;) Май си търсиш гадже, защото се нуждаеш от близост, но защо търсиш приятел точно сред спортистите? Тялото миличка, не е най-важното, а какъв е човека, каква е личността му, какви са знанията му :) Не се заблуждавай по вида. Вида най-често лъже! Хубавото тяло, красивите цветни очи, с нищо не показват каква е душата на човека. Само ако знаеш колко момичета като теб подведени от собствените си хормони, в търсене на момче, за да не бъдат сами, избират някой голям красавец, а после се разочароват. По тия ти дума, ако бях някой друг, щях да си помисля, че си тръгнала на "лов за любов" :)) А по случайност си се и влюбила!...
"че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.)" Има истина! :D Зависи от ситуацията, и как си намекнала на момчето за чувствата си. Защото хората си обичат свободата. Е, не е чак само при момчетата, среща се и при момичетата. Мисля си че момчето не би отказало, но хубавите неща не стават изведнъж, а бавно и плавно :)
Поздрави :)
