Запознахме се виртуално, но не разбирам дали той просто си запълва времето с мен или наистина ме чувства близка?

Писмо очакващо отговор:
 
Дата:    Събота, 2012, Декември 29 01:12:35 EET   

Здрасти :)) Не съм сигурна точно как да започна :D Пиша ти, защото сметнах, че като момче ще ми помогнеш да разбера какво се опитва да направи един приятел. Ти си единственият на когото мога да разчитам, никой друг не го приема насериозно, а мен ме разяжда отвътре. Нека започна от най-важното, може би - годините. Тийнчета сме и двамата - аз на 15, той- 16г. И имаме толкова много общи черти и възгледи, което ме кара да си мисля, че ни е било писано да се запознаем. ;Д Звучи малко налудничаво, знам. :д

Нека ти разкажа малко историята ни (ако искаш можеш да прескочиш тази част, голямо разтягане на локуми е ;д), как се запознахме и пр. Случи се съвсем случайно. В една онлайн игра си написах скайпа, за да може, ако и другите играчи искат, да си пишем. Той и още няколко други ме добавиха. Играта беше по-подходяща за момчета и всички освен това момче започнаха да си чешат езиците като ме обиждат. Казах му за това и той се застъпи за мен с думите ' Що не ми дадеш скайповете им? Едва ли после ще могат да те тормозят пак. ' (което естествено нямаше никакво значение за него, но на мен ми стана някак си приятно ;д) След това от дума на дума развихме едни ужасяващо дълги разговори, където, за да се прочете едното от началото до края бяха нужни няколко дни. ;D Минавали са празници, честити ли сме ги, шегували сме се, естествено се и карахме за разни дреболии, но всичко беше перфектно. Ако някой не знаеше историята ни и прочетеше разговорите щеше да си помисли, че сме били приятели цял живот. ;Д Знаехме неща не само лично за нас, а и за нашите семейства, приятели и така нататък. Дори може би майките ни са работили заедно преди. Те са живеели в нашия град, но когато той е бил на 4 или 5 годинки са се преместили и повече не са идвали, доколкото разбрах - няма и да дойдат. Май тук е момента да вметна, че не сме се срещали лице в лице, но ти може би си го разбрал. :) По това време разбира се ние продължавахме да си чатим. ;д Но един ден той реши, че не му се занимава с мен... (тайничко се надявах да не е това причината, а че просто е имал проблем и иска да си говорим ;д както аз умирах от желание да си' побъбрим ') Аз му пишех, а той не показваше никакви признаци на живот. ;д Минаха дни, после седмици, та накрая и месеци станаха. Никаква новина от него. Когато виждах, че е на линия все му пишех, но ефект никакъв. Май доста го раздразних по този начин, чак ме премахна накрая от листата си. Чувствах се като мъртвец, честно казано. ;д Не ми пукаше за доста неща, започнах да се чудя защо по дяволите дори живея, което сега осъзнавам колко драматично е било и в какви филми съм се вкарала. :D Преодолях го в крайна сметка. Покрай училището и уроците нямах достатъчно време да прекарвам на компютъра, което от своя страна ми помогна. Мислех си, че нещата се оправят. Но нали никога не е късно животът да те прецака? ;D

И стигнахме до ' проблемната ' част. ;д Излязохме на ваканция на 21ви (радвам се, че не беше краят на света ;д) и естествено имах и имам повечко свободно време.  Логнах се в скайп и реших да си го оставя отворен за по-дълго време. Излязох от стаята за час, час и половина и когато пристигнах имах заявка от него да го добавя (това стана на 24ти) Боже, как се зарадвах само. :D Не пропуснах шанса си да го добавя естествено ;д, но се държах малко студено. Когато го питах защо ме е добавил и изтрил, най-спокойно отговаряше, че не е. Уж нямал интернет и пр. Което още повече ме изнервяше. ;д Написа и няколко неща, които да ме накарат да се замисля дали пък не казва истината (напр: ' :D sega znam te che se pravish i nqma da mi pishesh ama na istina shte te blokiram ' но не ме блокира ;дд; ' ti samo preigravash da se surdish i da ne si pishem i si izmislqsh nqkakvi raboti i ti kazah 100 puti che ne sum te iztril '; ' abe povtarqi go tova che sum te iztril vseki put kogato ti pisha nishto nqma da postignesh ' от това изречение поне разбрах, че има желание да ми пише занапред ;д) Но все пак му нямам доверие колкото преди. Причината е може би в това, че се държи много спокойно. Представи си, че някой ти каже, че си го изтрил от скайп, а ти всъщност не си. Няма да си толкова спокоен, нали? А и имаше също изречения, които още повече ме накараха да повярвам, че ме лъже (и те са:' ko ve? ' много криво ми стана като ми отговори така; ' ne sum te iztril nali sega si dobavena kakvo '; ' ti sqkash mn mudra si stanala prez tova vreme :D ' от това също се обидих, почувствах се като най-тъпото същество на Земята, ако трябва да съм точна) От една страна сякаш не иска да се занимава с мен, но пък от друга вчера писа ' dobree nqma da si pishem poveche ' и ' nqma da ti pisha poveche chao ' а днес ' hi kp? ' Което за мен беше приятна изненада. :DD Ти как мислиш? Дали просто си убива времето с мен или пък наистина ме чувства близка (няма значение дали само като приятелка или нещо повече)... А и как смяташ, че трябва да постъпя аз? Той е едно от най-странните и хубави неща, които ми са се случвали. Не искам да го загубя. Много е различен и го чувствам много близък. А най-лошото в случая е че се привързах страшно много към него, а това е нещо което рядко ми се случва. Моля те когато имаш време ми отговори. И ще те помоля още едно нещо ;д Ако ми отговориш кажи всичко както изглежда според теб, а не се влияй от моите разсъждения. ;Д Когато става въпрос за това момче аз съм като пияна и... ;д


--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------


Дата:    Събота, 2012, Декември 29 15:15:56 EET    

МИЛИЧКА, ТОЯ ПРОБЛЕМ Е ТИПИЧНИЯ МОМИЧЕШКИ ПРОБЛЕМ, ИСКАШ ГО, НО И СЕ СТРАХУВАШ ДА МУ ГО ПРИЗНАЕШ, ЗАЩОТО ТЕ Е СТРАХ ДА НЕ ТЕ ОТБЛЪСНЕ. Откровено се уморих да обяснявам, че мъж щом те търси, няма да откаже да се види с теб, реагира остро защото ти е малко обиден за нещо. Но ако бъдеш по-топла с него, сърцето му отново ще се размекне и ще те приеме топло :) Просто ние мъжете не обичаме да си играят с нас. Тъжно е по празници в душата ти да има само студ и лед, защото никой не те обича. Колкото и да ти се сърди за нещо, не може да те забрави, защото с теб е почувствал любов :) Но му е проблем че не знае какво изпитваш ти. Така не може да се отпусне и да ти се довери. Страхува се да не го разочароваш.

Имате общо, очевидно се чувствате сродни :) Трябва да бъдете заедно. Какво да направиш? Губи се много от чара на да ти кажа инструкции какво да правиш. Имаш своите женски инстинкти, просто не бъди пасивна. Когато си пасивна за мъжа е все едно че не го харесваш и че го отблъскваш, запомни го :) Казвам ти го мъж :) Ние мъжете трудно разбираме от намеци, нужни са ни по-директни действия за да разберем какво искате да ни кажете или какво чувствате. Пиши си с него, разменете си телефоните, говорете, нека да свикнете с гласовете си :) Не знам дали можеш, но трябва да се срещнете, предложи му да се видите :) На по кафе, на по кино, абе на нещо обикновено :) Или ако имаш възможност а си сама, го покани у вас, или другаде където да имате възможност да си говорите, но и да имате място да сте насаме :) Все още не мога да разбера, защо вие момичетата никога не сте напълно искрени, смисъл на теб ти е по-лесно да си таиш чувствата в себе си, да ги криеш под паст пасивност, на место да си по-откровена с него. Да му кажеш че през цялото време си мислила за него и че искаш да поговорите реално. А като стане дума за миналото, че не си искал така да стана, но тогава си се чувствала несигурно и си се притеснявала. Че не си искала да го обидиш. Бас държа че не си пробвала с такива мили откровеност с него, а те действат винаги :) Ние мъжете именно от тях разбираме, а не от пасивност, а не от мълчание. Успокой се, според мен има чувства както разбра :) Но се страхува че ти нямаш чувства, затова за сега те е добавил и се държи както е очаквано, припряно. Така че ако да кажем нямаше чувства към него, да не го нарани това и ти да не му затръшнеш врата в лицето. В крайна сметка момичета и момчета не са чак много различни, има само една разлика. Момичетата тайте пасивно. А ние момчетата харесвам откровеността, защото това е пътя към сърцата ни. Иначе се свиваме и не смеем да проявим чувствата си. До тук помогнах ли ти? :) Ако има друго питай :)

Гледай да се видите и да си прекарате добре, а не като мен да си стойте по къщите и да скучаете по празните си дни. Забавлявайте се :)