Писмо очакващо отговор:
Дата: Понеделник, 2012, Май 21 00:07:30 EEST
Здравей Winterfire :) Пращам ти една голяма усмивка и ти желая позитивен ден!
Ето го и моят въпрос ( непобиращ се във страничката ask) ,който няма как да представя в 300 символа.Ако се постарая все пак да се впиша в тези 300 , то той ще изглежда така : " Защо когато един човек привидно има всичко той гледа към " чуждото"и иска непостижимото? " Хех, по малко от 300 са, но все пак вярвам,че нищо не разбра от това, доста лаконично беше.
Ситуацията е следната... Мисля ,че съм жертва на собственото си съзнание.Малко откачено звучи, но е точно така.Проблемът е любовен,въпреки че "голямата любов" отдавна не съм я усещала.Имам връзка от 5 години и 7-8 месеца - едно доста солидно време битовизмът да ме хване в мрежите си.От 3 години живеем заедно.Пълни противоположности сме.И аз съм различна ,когато съм с него,защото ... той ме промени, но не това е въпроса.Аз съм ... малко дива, малко затворена в себе си, по малко и от двете и съм прикрита романтичка.Обичам силно, не мога да мразя и бързо ми минават лошите настроения.С две думи - всеки,когото усетя уникален и близък до мен може да ми се качи на главата и да ме манипулира.Той се възползва малко или много от това.Но пак се отплеснах :)) А той .. той е по-голям от мен, вече уж в зряла възраст.По-избухлив, нетърпелив, обича компаниите и живота като цяло.Не е меланхолия като мен.От тук се усеща вече първия проблем в съвместното съжителство...
Тук е повратният момент ,където трябва да спомена,че моите чувства към него са все още силни и за това съм с него.Той е страхотен човек... Но сякаш ми омръзнаха някои неща от ежедневието, несвързани с него...
Имах един колега... В университета.Наглед нищо и никакъв лигльо,но като го опознах... Под черупката се криеше прекрасна костенурка :)) С чувство за хумор, състрадателна, помагаща, вярваща и дори нежна... И всичко това се криеше под един "демонстративен непукизъм".Сещаш се - влюбих се.И то точна така се случи,че моят приятел една година живя в друг град.Тези няколко месеца прекарах с моят колега.Да не сметнеш сега,че сме имали нещо повече... Не! Никога аз не казах и думичка.Нито пък той... А станахме много близки.. Все едно сме израснали заедно.И там се появи проблема.Почнах да го сънувам.Едни такива живи сънища.Наяве исках само да си пием кафето и да си говорим ,а насън ... майко мила... :)) Чела съм доста за силата на съня и сега накратко ще ти представя сцена от мой сън.: Ходим по улиците на града както винаги и се бъзикаме и изведнъж аз го хващам за ръката, но не как да е а все едно сме в първи клас.Той ме поглежда много учудено , един вид "какво правиш", а аз казвам " е какво толкова" .. Не знам как да го тълкувам.Да, винаги съм искала да го направя, но не искам да наранявам никого.А и не бях сигурна в него.Даже помня ,че в миг на отчаяние писах в един сайт :)) дето скоро го закриха (и добре че) и ти даже ми отговори.То само ти там даваше смислени отговори.Накратко ти ми каза,че той има чувства според теб към мен,че малко му трябва да направи крачката.Разбира се не бях ти казала другите обстоятелства.
Сега вече към същината... Минаха 2 години близо и не спирам да мисля за него.Така се стекоха обстоятелствата ,че вече не се виждаме.Липсва ми.И не спирам да мисля и да си задавам въпроса " ами ако... " .Като се чуем той се държи все по-мило.Казва,че не искаме да се забравяме след като учим заедно.Казвал е и много други неща... Един ден ми пуска аванси на следващия - все едно не е било.
Въпросът ми е - къде стига моралната граница? Мога ли да имам нещо с него без да имам угризения после? ( аз имам едно гласче в главата - съвест ) Трябва ли да прекъсна всякаква връзка с него, за да спра да се надявам? Лош човек ли съм ,че се увлякох по друг, след като имам половинка? Боже, защо съм толкова объркана...
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Май 24 16:46:16 EEST
Здравей :) Извинявай че се забавих с отговора си, мейла ми е е препълнен :)) И много писма чакаха отговор! Но... да минем на същината ;)
Човек иска непостижимото, защото вътре в себе си знае, че може да го постигне, защото усеща, че това другото ще го направи по-щастлив/а :) Разбираш ли,твоят ум, твоята психика и същност се опитват старателно да ти подскажат какво е правилно за теб и твоя живот! Но друг е въпроса че ти не си достатъчно смела, за да създадеш своята приказка ида я изживееш. Че какво друго ни трябва! Виждаш какъв е живота, често е кофти, често е неприятен :D Дори сив и монотонен! Е? Нима искаш да изживееш живота си с човек който очевидно не е точно за теб!
Да, защото приятеля ти, с който си колко каза,близо 6 години, май не е човека за теб :) През живота си може да срещнем много и най-различни хора някой бихме се задържали по-дълго, но щом си с един, а сърцето ти иска друг, какви други значи искаш!... Ако обичаше истински приятеля си, щеше да искаш само него и никога нямаше да сънуваш друг!Това е истината :) Но по някаква причина, ти си свързана с другия, и двамата се страхувате да прекрачите границите и да се сближите, но за вас двамата това е най-правилното! А връзката ви с приятеля ти, то е станало навик, и мисля, даже отношенията ви са пред изчерпване. Което само затвърждава, че не сте сродните души!
Каквото написа, той е много различен от теб. Ето, няма как двама да са напълно различни и да са сродни!... Най-голямата грешка е че все още се твърди че двама трябва да се допълват за да бъдат заедно! Което е глупост, няма как да живееш целия си живот с човек който няма да се разбираш, няма да сте на една вълна, а характерите ви ще са противоположни! Житейската практика е показала, че такива връзки по-натам тръгват на зле и не носят щастие и удовлетворение. Сродния човек за теб, ще е с който дори и още да не си изрекла нещо,ще можете да се разберете само с поглед ;) Мислиш си, че звучи несериозно, но това е признак за голяма любов, отдаденост и единна душа =)
Остави какво се казва, никой не се бори за някой, и не го иска, ако няма как да бъдат заедно! И в твоя случай е напълно така, ти и момчето което сънуваш, можете да бъдете заедно! :) Чудя се как за толкова време не си се решила да рискуваш! Този човек със сигурност е за теб!... И те да има чувства, но и той като е плашлив, на единия ден ти прави аванси, както ти го тълкуваш, а на другия нищо, защото те чака ти да направиш стъпка, а не само той! :) Нима забравяш че връзките и отношенията са двустранни, защо чакаш само той да дойте и да те почне едва ли не да ти се предостави! :)) Ами ти, какво ще направиш? :) Не става само с гледане, то и аз, като не ми се харчат прави ще видя нещо хубаво на витрината на магазина, ще го поискам, но ще си подмина, като ще се чудя защо не идва при мен и не е мое. Той ще направи крачка към теб, ако ти направи стъпка към него! Хах, това с отношенията между жената и мъжа е като един танц, има стъпки, има движения ;)
Да, помня твоята история в сподели.инфо (де го закриха) И чак се изумявам, че ти помниш мен :)) Смисъл мина не малко време!... И аз очаквах че си решила своя "проблем" :) Любовта е проблем, само когато не правиш нищо, защото не се случва! Морална граница! Няма такова нещо, не и при твоя случай! Не осъзнаваш, че е егоистично да живееш с приятеля си, след като не го обичаш истински :) Страх те е да се впуснеш в мечтата си, страх те е да бъдеш истински щастлива и свободна :) Но само с този от сънищата си ще бъдеш щастлива и свободна =) А човека с който си от години, той заслужава своята свобода, няма да е му е приятно сигурно, но какъв е смисъла да бъдете заедно, когато той може да намери своето истинско щастие, а ти твоето с момчето от сънищата ;) Нали? Помисли и за себе си, но и за другите. И ако чуеш друг да ти казва, не, остави ни с дълго годишния, това би било глупаво! Живееш сега, миналото не ти е нужно!... А ако останеш при него, не те виждам като щастлива, вие сте различни, сама го казваш! Така че, не прекратявай отношенията си с момчето от сънищата си, а се сближи с него, отиди с него а някакво заведение, говорете, пийте по нещо, отпусни се, и вложи близост, докосни го, например да си сложиш ръката на неговата, или да го прегърнеш :) Инпровизираи де!... Той те харесва, но нали знае, че си имаш приятел, и затова се разубеждава. Помогни му, бъди с него и така ще помогнеш и на себе си да бъдеш щастлива. Знам, че е просто да се каже на думи, но какво толкова, живота е твой, и е редно да го изживееш с човек с който ще имаш общо и ще обичаш истински, както и той теб :)
Поздрави :)
