Писмо очакващо отговор:
Дата: Вторник, 2012, Май 29 13:56:39 EEST
Аз съм тази с невъзможната любов.Под "невинни душички" имах предвид моите дечица.. да аз съм обвързана а той е свободен,и двамата сме зрели хора на по 30 г и ясно осъзнаваме и разбираме какво ще стане ако решим да бъдем заедно.Никога не съм търсила любов извън семейството си,щастлива съм ,имам прекрасно семейство.. просто незнам как се случи всичко живота ми се обърна на 360 градуса... още по трудно е защото ние работим заедно.Дори нямам смелост да изляза с него на кафе след работа,отказвам му вече 1г а знам че няма нищо лошо в това да изпием по едно кафе,не сме си позволили дори една целувка колкото и банално да звучи,единственият ни контакт е служебен а през останалото време в скайп късно вечер,все си казваме че единственият вариант е единият от нас да напусне работа но никой не събира смелост а пък и в тези времена...всяка вечер се обвинявам че се влюбих и че го обичам толкова много,чувствам се и виновна пред семейството си,чувстам се виновна и пред него,че ме срещна ,че ме обича.Как да го забравя как да залича тези чувства... веднъж той ми каза за една песен която много точно описвала нашето положение-Емануела-Само за мен,незнам каква музика слушаш но ако я чуеш мисля че ще ме разбереш най добре
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Май 29 15:39:00 EEST
Здравей :) Заподозрях нещо, с въпросите ти! Виж, от всичките истории който са минали през очите ми, и от някой житейски неща, съм установил, че твоето е една ествена тенденция, изпитваш липса на любов и я търсиш в друг :) С повечето жени на 30 е точно както с теб! Да се влюбят в друг, да търсят нов романс, просто ти е писнало тягостните рутини в живота ти. Казваш че си обвързана, какво точно значи това? Омъжена ли си? :) Или просто живееш с бащата на децата си като все едно сте бракувани? Ако си омъжена, ще тези ти чувства считай наистина за невъзможни, защото ще нараниш много да! Но и ще разделиш семейния уют на децата си, защото ще трябва да се избира между теб и бащата, ще има дълги инстанции, абе мъка!... Ако не си омъжена, ще е лесно да опиташ с другия, защото освен децата нищо не те свърза с бащата им. А и няма да има бюрократчни затруднения :D
Децата не са глупави, и ако избереш другия, ще им е малко трудно в началото но ще те разберат!... Децата искат само да виждат родителите си щастливи :) И ако ти ще бъдеш щастлива с другия, децата ти ще те разберат, е не веднага де, но ще приемат случващото се. Разбирам го! Не си първата жена която е за изпитвала чувства към друг, при вас обикновено се случва с хора с които прекарвате повече време, прави нещо, и имате време бавно да ги опознаете!... Колкото повече отлагаш срещата си с него, ще го мислиш повече, и ще ти е по-трудно! Дефакто ти подклаждаш огъня на чувствата си, защото ти харесва :) Съветът ми към теб е да се срещнеш с него, и така ще провериш как стоят нещата, може пък чувствата ти да се окажат само една илюзия, и да отшумят. Важното е че ще разбереш. Пък и винаги може да си останете само добри приятели :) Нали? А какво става с другия човек? Защо си с него, щом не го обичаш? Това не е правилно, ако не обичаш някой, да живееш с нея/него ще е като тормоз! Та как стоят нещата, с бащата на децата ти, кога чувствата си отидоха? :)
Поздрави :)
