неделя, 28 април 2013 г.
Запознахме се виртуално, но не разбирам дали той просто си запълва времето с мен или наистина ме чувства близка?
Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Декември 29 01:12:35 EET
Здрасти :)) Не съм сигурна точно как да започна :D Пиша ти, защото сметнах, че като момче ще ми помогнеш да разбера какво се опитва да направи един приятел. Ти си единственият на когото мога да разчитам, никой друг не го приема насериозно, а мен ме разяжда отвътре. Нека започна от най-важното, може би - годините. Тийнчета сме и двамата - аз на 15, той- 16г. И имаме толкова много общи черти и възгледи, което ме кара да си мисля, че ни е било писано да се запознаем. ;Д Звучи малко налудничаво, знам. :д
Нека ти разкажа малко историята ни (ако искаш можеш да прескочиш тази част, голямо разтягане на локуми е ;д), как се запознахме и пр. Случи се съвсем случайно. В една онлайн игра си написах скайпа, за да може, ако и другите играчи искат, да си пишем. Той и още няколко други ме добавиха. Играта беше по-подходяща за момчета и всички освен това момче започнаха да си чешат езиците като ме обиждат. Казах му за това и той се застъпи за мен с думите ' Що не ми дадеш скайповете им? Едва ли после ще могат да те тормозят пак. ' (което естествено нямаше никакво значение за него, но на мен ми стана някак си приятно ;д) След това от дума на дума развихме едни ужасяващо дълги разговори, където, за да се прочете едното от началото до края бяха нужни няколко дни. ;D Минавали са празници, честити ли сме ги, шегували сме се, естествено се и карахме за разни дреболии, но всичко беше перфектно. Ако някой не знаеше историята ни и прочетеше разговорите щеше да си помисли, че сме били приятели цял живот. ;Д Знаехме неща не само лично за нас, а и за нашите семейства, приятели и така нататък. Дори може би майките ни са работили заедно преди. Те са живеели в нашия град, но когато той е бил на 4 или 5 годинки са се преместили и повече не са идвали, доколкото разбрах - няма и да дойдат. Май тук е момента да вметна, че не сме се срещали лице в лице, но ти може би си го разбрал. :) По това време разбира се ние продължавахме да си чатим. ;д Но един ден той реши, че не му се занимава с мен... (тайничко се надявах да не е това причината, а че просто е имал проблем и иска да си говорим ;д както аз умирах от желание да си' побъбрим ') Аз му пишех, а той не показваше никакви признаци на живот. ;д Минаха дни, после седмици, та накрая и месеци станаха. Никаква новина от него. Когато виждах, че е на линия все му пишех, но ефект никакъв. Май доста го раздразних по този начин, чак ме премахна накрая от листата си. Чувствах се като мъртвец, честно казано. ;д Не ми пукаше за доста неща, започнах да се чудя защо по дяволите дори живея, което сега осъзнавам колко драматично е било и в какви филми съм се вкарала. :D Преодолях го в крайна сметка. Покрай училището и уроците нямах достатъчно време да прекарвам на компютъра, което от своя страна ми помогна. Мислех си, че нещата се оправят. Но нали никога не е късно животът да те прецака? ;D
И стигнахме до ' проблемната ' част. ;д Излязохме на ваканция на 21ви (радвам се, че не беше краят на света ;д) и естествено имах и имам повечко свободно време. Логнах се в скайп и реших да си го оставя отворен за по-дълго време. Излязох от стаята за час, час и половина и когато пристигнах имах заявка от него да го добавя (това стана на 24ти) Боже, как се зарадвах само. :D Не пропуснах шанса си да го добавя естествено ;д, но се държах малко студено. Когато го питах защо ме е добавил и изтрил, най-спокойно отговаряше, че не е. Уж нямал интернет и пр. Което още повече ме изнервяше. ;д Написа и няколко неща, които да ме накарат да се замисля дали пък не казва истината (напр: ' :D sega znam te che se pravish i nqma da mi pishesh ama na istina shte te blokiram ' но не ме блокира ;дд; ' ti samo preigravash da se surdish i da ne si pishem i si izmislqsh nqkakvi raboti i ti kazah 100 puti che ne sum te iztril '; ' abe povtarqi go tova che sum te iztril vseki put kogato ti pisha nishto nqma da postignesh ' от това изречение поне разбрах, че има желание да ми пише занапред ;д) Но все пак му нямам доверие колкото преди. Причината е може би в това, че се държи много спокойно. Представи си, че някой ти каже, че си го изтрил от скайп, а ти всъщност не си. Няма да си толкова спокоен, нали? А и имаше също изречения, които още повече ме накараха да повярвам, че ме лъже (и те са:' ko ve? ' много криво ми стана като ми отговори така; ' ne sum te iztril nali sega si dobavena kakvo '; ' ti sqkash mn mudra si stanala prez tova vreme :D ' от това също се обидих, почувствах се като най-тъпото същество на Земята, ако трябва да съм точна) От една страна сякаш не иска да се занимава с мен, но пък от друга вчера писа ' dobree nqma da si pishem poveche ' и ' nqma da ti pisha poveche chao ' а днес ' hi kp? ' Което за мен беше приятна изненада. :DD Ти как мислиш? Дали просто си убива времето с мен или пък наистина ме чувства близка (няма значение дали само като приятелка или нещо повече)... А и как смяташ, че трябва да постъпя аз? Той е едно от най-странните и хубави неща, които ми са се случвали. Не искам да го загубя. Много е различен и го чувствам много близък. А най-лошото в случая е че се привързах страшно много към него, а това е нещо което рядко ми се случва. Моля те когато имаш време ми отговори. И ще те помоля още едно нещо ;д Ако ми отговориш кажи всичко както изглежда според теб, а не се влияй от моите разсъждения. ;Д Когато става въпрос за това момче аз съм като пияна и... ;д
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Събота, 2012, Декември 29 15:15:56 EET
МИЛИЧКА, ТОЯ ПРОБЛЕМ Е ТИПИЧНИЯ МОМИЧЕШКИ ПРОБЛЕМ, ИСКАШ ГО, НО И СЕ СТРАХУВАШ ДА МУ ГО ПРИЗНАЕШ, ЗАЩОТО ТЕ Е СТРАХ ДА НЕ ТЕ ОТБЛЪСНЕ. Откровено се уморих да обяснявам, че мъж щом те търси, няма да откаже да се види с теб, реагира остро защото ти е малко обиден за нещо. Но ако бъдеш по-топла с него, сърцето му отново ще се размекне и ще те приеме топло :) Просто ние мъжете не обичаме да си играят с нас. Тъжно е по празници в душата ти да има само студ и лед, защото никой не те обича. Колкото и да ти се сърди за нещо, не може да те забрави, защото с теб е почувствал любов :) Но му е проблем че не знае какво изпитваш ти. Така не може да се отпусне и да ти се довери. Страхува се да не го разочароваш.
Имате общо, очевидно се чувствате сродни :) Трябва да бъдете заедно. Какво да направиш? Губи се много от чара на да ти кажа инструкции какво да правиш. Имаш своите женски инстинкти, просто не бъди пасивна. Когато си пасивна за мъжа е все едно че не го харесваш и че го отблъскваш, запомни го :) Казвам ти го мъж :) Ние мъжете трудно разбираме от намеци, нужни са ни по-директни действия за да разберем какво искате да ни кажете или какво чувствате. Пиши си с него, разменете си телефоните, говорете, нека да свикнете с гласовете си :) Не знам дали можеш, но трябва да се срещнете, предложи му да се видите :) На по кафе, на по кино, абе на нещо обикновено :) Или ако имаш възможност а си сама, го покани у вас, или другаде където да имате възможност да си говорите, но и да имате място да сте насаме :) Все още не мога да разбера, защо вие момичетата никога не сте напълно искрени, смисъл на теб ти е по-лесно да си таиш чувствата в себе си, да ги криеш под паст пасивност, на место да си по-откровена с него. Да му кажеш че през цялото време си мислила за него и че искаш да поговорите реално. А като стане дума за миналото, че не си искал така да стана, но тогава си се чувствала несигурно и си се притеснявала. Че не си искала да го обидиш. Бас държа че не си пробвала с такива мили откровеност с него, а те действат винаги :) Ние мъжете именно от тях разбираме, а не от пасивност, а не от мълчание. Успокой се, според мен има чувства както разбра :) Но се страхува че ти нямаш чувства, затова за сега те е добавил и се държи както е очаквано, припряно. Така че ако да кажем нямаше чувства към него, да не го нарани това и ти да не му затръшнеш врата в лицето. В крайна сметка момичета и момчета не са чак много различни, има само една разлика. Момичетата тайте пасивно. А ние момчетата харесвам откровеността, защото това е пътя към сърцата ни. Иначе се свиваме и не смеем да проявим чувствата си. До тук помогнах ли ти? :) Ако има друго питай :)
Гледай да се видите и да си прекарате добре, а не като мен да си стойте по къщите и да скучаете по празните си дни. Забавлявайте се :)
Как да успокоя една приятелка. Казва че е загубила щастието си. Живеем далеко един от друг.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 09:57:18 EEST
От автора на: Една моя приятелка ми сподели, че цял ден е плакала, защото е "изгубила щастието" не и се живее. Иска да има някой до нея. Опитах да помогна, но не можах нищо да направя. Имаш ли предложения как да я утеша?
Трябва да ти изясня две неща. Първо аз съм момче и второ с нея се запознахме по интернет и си пишем вече повече от година и не мога никъде да я изведа, защото е на 500 км от мен.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 18:46:42 EEST
Здравей :)
Това още в началото трябваше да го кажеш :) Май се притесняваш да говориш по въпроса, защото я харесваш :) Виж това е проблем, че сте далеко и то голям - много голям. 500 километра е все едно ти да си в София, а тя във Варна! Е не е чак толкова далеко. Имах предположения че може да си момче :) Но оставих ако си сам да си кажеш, защото по-голям процент от подобни истории са с момичета. И двамата сте се сближили много, то си е нормално един човек да се сближи с друг от противоположния пол доста през интернет. Защото не се виждате, стените на мирогледите ви са далеко. И няма го онова стеснение, пишете си и след време както е станало разчувате леда и следва споделяне дори на проблемите. Разбирам го :) И на мен ми се случвало. Нали съзнаваш че ако не беше разстоянието, щяхте да сте гаджета? :) Твърде малко ви е нужно, вече се познавате душевно, мисля една година е пре много за да опознаеш някой :) Липсва ви само реалния контакт и ще изпитате и желание. Като изясних това.
Сега по същество. Искаш ли истината, суровата, каквато е? Според мен по-добре с истината. Не можеш да и помогнеш, не и ако не направиш така че да се видите, за да и дадеш надежда. Иначе всичко ще е само празни приказки, осъзнаваш нали? :) За да помогнеш на който и да е, думите не стигат, трябва да бъдат подкрепени от действия. Думите не ти дават прегръдка, думите не ти дават топлота, думите биха дали усещането че не си сам/а, че някой те обича, но временно. Друго си е да почувстваш някой до себе си и да усетиш че я/го е грижа за теб. Има едно решение, като те чета си представям че както повече деца, вие просто си пишете от една година, нали? Е какво мислиш? Не е ли добре вече да я чуеш, да се чуете гласно? :) Живеете и двамата в 21 век, имате телефони, не виждам нищо което да ви пречи да си размените номерата и да се чуете :) Случай ме, работата е там че ти много добре знаеш какво да направиш, знаеш какво е нужно, същото което и да теб щеше да ти е нужно ако си на прага на самотата. Това че е момиче, не значи да го мислиш, все едно е от друга планета, тя се нуждае от което се нуждае всеки самотен човек - да знае че има някой, че някой го/я е грижа за нея. Дано разбираш. Проблема да действаш, да направиш нещо, променя, да и дадеш надежда, че има теб, е... че се страхуваш!... Притесняваш се да си по-активен, да и предоставиш себе си, или да направиш така че да се видите, не казвам сега, а да в близките месеци. Да кажем. Все има някакъв начин, дали ще отидеш на екскурзия с класа, добро оправдание за пътуване. И да я видиш, друг е видиш, изисква и планиране. НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗНАЕШ ЧЕ СЪМ ПРАВ. Когато някой го е грижа, измисля начин. За сега, точно сега, помисли какъв начин има да се видите. Имам дори втора идея :) И двамата да се запишете за една и съща екскурзия и така ще бъдете за известно време заедно :) Но задължително си разменете номерата, обади и се и поговорете :) Да се чувате, не само да си пишете. Направи смела крачка, стига се кри в анонимията. Харесваш я, тогава не я губи.
И ще ти напомня, че за да си на такъв кръстопът. Значи си доста притеснителен, след като не си създал познанство и връзка с момиче което е в твоя град, близо до теб. Характерно е за срамежливите, да установяват контакт с далечни хора. Стига се притеснява, живееш сега, и ако сега не правиш нещо, после ще съжаляваш за изгубеното си време.
Поздрави :)
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 09:57:18 EEST
От автора на: Една моя приятелка ми сподели, че цял ден е плакала, защото е "изгубила щастието" не и се живее. Иска да има някой до нея. Опитах да помогна, но не можах нищо да направя. Имаш ли предложения как да я утеша?
Трябва да ти изясня две неща. Първо аз съм момче и второ с нея се запознахме по интернет и си пишем вече повече от година и не мога никъде да я изведа, защото е на 500 км от мен.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Септември 13 18:46:42 EEST
Здравей :)
Това още в началото трябваше да го кажеш :) Май се притесняваш да говориш по въпроса, защото я харесваш :) Виж това е проблем, че сте далеко и то голям - много голям. 500 километра е все едно ти да си в София, а тя във Варна! Е не е чак толкова далеко. Имах предположения че може да си момче :) Но оставих ако си сам да си кажеш, защото по-голям процент от подобни истории са с момичета. И двамата сте се сближили много, то си е нормално един човек да се сближи с друг от противоположния пол доста през интернет. Защото не се виждате, стените на мирогледите ви са далеко. И няма го онова стеснение, пишете си и след време както е станало разчувате леда и следва споделяне дори на проблемите. Разбирам го :) И на мен ми се случвало. Нали съзнаваш че ако не беше разстоянието, щяхте да сте гаджета? :) Твърде малко ви е нужно, вече се познавате душевно, мисля една година е пре много за да опознаеш някой :) Липсва ви само реалния контакт и ще изпитате и желание. Като изясних това.
Сега по същество. Искаш ли истината, суровата, каквато е? Според мен по-добре с истината. Не можеш да и помогнеш, не и ако не направиш така че да се видите, за да и дадеш надежда. Иначе всичко ще е само празни приказки, осъзнаваш нали? :) За да помогнеш на който и да е, думите не стигат, трябва да бъдат подкрепени от действия. Думите не ти дават прегръдка, думите не ти дават топлота, думите биха дали усещането че не си сам/а, че някой те обича, но временно. Друго си е да почувстваш някой до себе си и да усетиш че я/го е грижа за теб. Има едно решение, като те чета си представям че както повече деца, вие просто си пишете от една година, нали? Е какво мислиш? Не е ли добре вече да я чуеш, да се чуете гласно? :) Живеете и двамата в 21 век, имате телефони, не виждам нищо което да ви пречи да си размените номерата и да се чуете :) Случай ме, работата е там че ти много добре знаеш какво да направиш, знаеш какво е нужно, същото което и да теб щеше да ти е нужно ако си на прага на самотата. Това че е момиче, не значи да го мислиш, все едно е от друга планета, тя се нуждае от което се нуждае всеки самотен човек - да знае че има някой, че някой го/я е грижа за нея. Дано разбираш. Проблема да действаш, да направиш нещо, променя, да и дадеш надежда, че има теб, е... че се страхуваш!... Притесняваш се да си по-активен, да и предоставиш себе си, или да направиш така че да се видите, не казвам сега, а да в близките месеци. Да кажем. Все има някакъв начин, дали ще отидеш на екскурзия с класа, добро оправдание за пътуване. И да я видиш, друг е видиш, изисква и планиране. НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО, ЗНАЕШ ЧЕ СЪМ ПРАВ. Когато някой го е грижа, измисля начин. За сега, точно сега, помисли какъв начин има да се видите. Имам дори втора идея :) И двамата да се запишете за една и съща екскурзия и така ще бъдете за известно време заедно :) Но задължително си разменете номерата, обади и се и поговорете :) Да се чувате, не само да си пишете. Направи смела крачка, стига се кри в анонимията. Харесваш я, тогава не я губи.
И ще ти напомня, че за да си на такъв кръстопът. Значи си доста притеснителен, след като не си създал познанство и връзка с момиче което е в твоя град, близо до теб. Характерно е за срамежливите, да установяват контакт с далечни хора. Стига се притеснява, живееш сега, и ако сега не правиш нещо, после ще съжаляваш за изгубеното си време.
Поздрави :)
Приключих една връзка наскоро, същевременно има едно момче към което имам симпатии. Той се държи странно, веднъж показва желание за близост, а друг път е студен. Как да разбера какъв е и дали има чувства към мен?
Писмо очакващо отговор:
Дата: Понеделник, 2012, Септември 3 17:35:23 EEST
Здравей winterfire, пиша ти като се надявам да ми дадеш съвет, да ме посъветваш какво да правя, защото съм леко объркана.
На скоро приключих една връзка и си поставих за цел да не се заминавам толкова с момчета, поне докато болката не отмине. Един ден бях излязла с една приятелка и тя ме запозна с едно момче. Разменихме си скайповете и почнахме да си пишем. Първоначално почти не си пишехме или пък беше само "как си", "какво правиш" и спирахме до там. После аз се отдръпнах (спрях да му пиша), защото мислех, че съм му досадна като му пиша все първа. Преди два дена не издържах и му писах.. още от първото изречение, той ми каза, че съм му била липсвала.. и честно казано не му повярвах, но нещо в мен се зарадва. Последвалите изречения от негова страна бяха: "ако беше до мен щях да те целуна", "прегръщам те и няма да те пусна", "толкова ли си личи, че те харесвам", "знам, че си падаш по мен", "кефиш ме", "вече ми липсваш", "страшно много държа на теб", "дори и да харесаш някой друг ще съм до теб".
Като го попитах, защо ми казва тези неща, защото не знае почти нищо за мен, той ми каза, че знае достатъчно, че да съм му близка приятелка. Приятелка, Боже всичко това не ми звучеше много приятелски. На следващия ден си писахме, но беше някак по-студен, стори ми се, че съжалява за всичко, което си бяхме говорили. Вечерта ми беше писал, но не бях на компютъра. Видях съобщението му днес и му казах, че не ми е било добре и му се извиних, че не съм му отговорила. А той дори не ми отговори.. кажи ми какво да направя? Да продължа ли да си пиша с него? Да го попитам ли дали нещата, които ми казва са сериозно или е просто зарибяване? Или да не предприемам нищо?
Благодаря предварително ;с
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Септември 5 11:52:07 EEST
Здравей :) Ще стигнем и до съвета, но първо е добре да знаеш защо той постъпва така :) Хъм... всъщност е много интересно твоето объркване! Защото ако на човек не му пука за друг, и няма нищо към другия, нито се обърква, нито се пита какво да прави, защото нали е все тая и нищо не прави! А ти, усещаш ли как се вълнуваш и интересуваш от него и действията му? :) Не е случайност, само факта че търсиш съвет за него, е показателно че не си му безразлична, че го харесваш :) Сещаш се мисля, как би постъпило едно безразлично момиче към момче - просто би го игнорирала, а ти не постъпваш така, опитала си се е да не се занимаваш с него, но не си успяла, защото ли? Просто още когато си го видяла си почувствала че имаш желание за това момче :) Харесала си го :) Това е и причината сега да си с леко притеснение и колебание относно държанието му, и защо и как да правиш! Истината че въпреки че го харесваш, още повече са те трогнали думите му, тъй като направо да си кажем, момиче се и се надяваш и търсиш близост, топлота и любов :) Остави другото че за един период не си се била занимавала с момче, за да не бъдеш наранена, то е било естествена твоя реакция, почти всички момичета/жени постъпват по същия начин когато са били наранени, да странят от момчетата/мъжете. От страх да не бъдат отново наранени като се доверят!... Но... замисляла ли си се, че не всички момчета са еднакви :) Това че някога някой те е наранил, не значи че и друг ще го направи, не бива да третираш момчетата като един човек, за да не започнат те пък да те вземат за една от всички, мисля ще разбереш какво имам предвид :) Знам че когато си била наранена, тъй като е било свързано с момче, и затова и когато си със или около момче и спомена за нараненото ти сърце се събужда, но утихни го, различните хора, носят различни емоции :)
А СЕГА ЗА НЕГО :) За теб е изненадващо поведението му, или по-точно промяната от която е отскочил, след като сте имали всекидневно еднакви и монотонни разговори! В които ако бъдем честни, нищо съществено не сте си казвали. Даваш ли си сметка, че МОЖЕ БИ ТОЧНО КАТО ТЕБ, КОГАТО ТЕ Е ВИДЯЛ ТЕ Е ХАРЕСАЛ :) И С ВСЕКИ ДЕН, Е ИЗГАРЯЛ ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ КАЖЕ ЧЕ ТЕ ХАРЕСВА, проблемът е че все още нямаш опит и не умееш да предусещаш какво ти показват чуждите действия! Така де, ТИ ОЧАКВАШ ЧЕ ЩОМ ТИ ПИШЕ ВСЕКИ ПЪТ ЕДНО И СЪЩО И ПОЧТИ НЕ ОБЩУВА С ТЕБ, ЗНАЧИ ЗА ТЕБ ТОЙ НЯМА ЧУВСТВА, пропускаш че момчетата не винаги са така преки и безстрашни :) Както ти би се притеснила да бъдеш по-откровена и да изразиш чувства и привързаност, така и той, НИМА НЕ ГО РАЗБИРАШ? Ала ти като момиче, се надяваш момчето да действа, а ти просто да удобриш или не, неговите изяви на приближени към теб! Е да, но понякога не можеш само да стоиш и да чакаш, нужни са и действия от твоя страна, нали? :) Иначе рискуваш да той да не разбере че също имаш чувства, което знаеш до какво ще доведе? Че би се отдръпнал от теб! Защото когато се държиш странно или студено, щом ти споделят чувства, другия се отказва накрая и просто обръща другата страна - студена и резервирана. Демек, макар дни наред да не сте си казвали нищо особено, после да си се отдръпнала, а когато си му писала, да е говорил много топло и любвеобилно, то е защото през дните в които не сте си писали, това което е искал да ти сподели, но е нямал смелост е нараствало. И когато си се появила отново, просто е нямало как да не ти го каже, събрал е сили и е рискувал. Ти знаеш колко трудно е за едно момче да рискува? :) Дори и да не мислиш че е трудно, повярвай много е трудно, защото за момчето винаги има риск момиче да му каже "не", А ТОВА РАЗБИВА СЪРЦЕТО! Тоест разбери, когато се питаш защо едно момче постъпва както постъпва, запитай се ти какво би направила на негово място и защо, и ще разбереш защо действа така :) МОМЧЕТАТА НЕ СА ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА, ТИ И ТОЙ ЖИВЕЕТЕ НА ЕДНА ПЛАНЕТА, В ЕДИН ГРАД, ИЗРАСТВАЛИ СТЕ В ЕДНО ВРЕМЕ, ТАКА ЧЕ ТОЙ И ТИ СИ ПРИЛИЧАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКО СИ МИСЛИШ :) От каквото теб би те заболяло, и него би го заболяло. Което би те направила щастлива, не го същото би го направило щастлив :) А не да мислиш, "ами той е момче, кой го знае защо прави така" Той е човек, както ти си :) И нищо човешко не му е чуждо.
Та... вероятно не си усетила, но... последния път от общуването ви, си се държала по-студено (да, да, може би ще кажеш че не е така, но отстрани няма как да се гледаш, а 80% от което правим с една цел и мисъл, се изтълкува по-съвсем друг начин, ако не сме били по-конкретни и преки) Студеното ти държание, както той го е възприел, защо? Защото миличка, той пък се е надявал, че като ти сподели откровено, че срещне в теб разбиране, и може би едно зрънце твой чувства :) Нали? Какво друго да се надява човек разкриващ чувствата си на друг човек, ако не на споделеност :) Обаче както казвах, той не е усетил никаква привързаност и отклик в думите ти, затова следващия път се е държал по-студено и "сковано". И ако търсиш най-ясната представа защо? Защо сега не ти отговаря? Ами... миличка, вероятно нещо в твоите думи, или въздържат на неговите сподели чувства, го е наранило. Както ти ако те наранят че се държиш студено, така е и с него. Да пряко не си го наранила, но думите, и често липсата на усещане че другия ние разбрал/а, възприел/а което сме изразили, също би могло да нарани и обиди. Та ако както си мисля има чувства, а за това всичко което написах го доказва, то сега е наранен, и е изгубил надежда че с теб би могло да се получи нещо. Абе всички мъже, когато не са усетили отклик на чувствата си, се държат студено, да го знаеш.
Разбира се има и едно НО, ЗАЩОТО СЪЩО ТОЛКОВА ВЪЗМОЖНО Е И ДА ТЕ "ЗАРИБЯВА" КАКТО ТИ СЕ ИЗРАЗИ :)) Смисъл изведнъж да ти изреди толкова много хубави за теб, но лични думи, леко е странно (ако изключим че чувствата му не са се зараждали дълго време) Ако те е зарибявал, след словата си, нали не е видял да му откликваш се е отказал с преки действия и се е спрял на тактиката "мълчанието ще я накара сама да ме пожелае"!... Та, да напълно възможно е да те зарибява, то сегашните момчета тийнове и така зарибяват, вясват се един един-два пъти правейки се на големи свалячи и дон жуановци, изчезват и чакат момиче да им падне в мрежите :)) Хубаво правиш че си предпазлива! Защо е пълно с тийнове дето търсят само секс, то е така пък защото тийновете рядко знаят какво е любов, а и нали хормоните им бушуват!
И ТАКА, както може да е напълно нормално влюбено в теб момче, така може и да е поредния бройкаджия (закъсал за внимание и нали си му писала да си е пробвал "неустоимия" чар на теб"
КАК ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ Е И ДАЛИ НАИСТИНА ИМА ЧУВСТВА КЪМ ТЕБ? :)
Продължи да си пишеш с него, това е начина да разбереш що за момче и какво има към теб :) А и ти искаш да си пишеш с него, колебанията във въпроса ти са продиктувани от страха ти да не те нарани. Добре! Защо не поразпиташ приятелката си за него, какъв е? Ей така да го намесиш във ваш си разговор и от нея ще разбереш горе-долу дали е свястно момче :) Другия начин, от мен да знаеш НИКАК НЕ Е СЕРИОЗНО ДВАМА ДА ГОВОРЯ ЗА ЧУВСТВА ПРЕЗ НЕТА :) КАКЪВ Е СМИСЪЛА? Разбирам да не можехте да се видите, но вие можете :) Тогава направи му предложение да се видите, не е трудно, просто го попитай дали иска някой от близките дни да се разходите някъде, задай тема за филмите ако искаш, кажи че сега е излязъл един филм които си очаквала и би се раздала ако те придружи, стига да има желание :) Импровизирай де момиче, не се дръж като кукла, мисли и тогава действай, но в никакъв случай не бъди пасивна, откажи се от пасивността, защото ако е свястно харесващо те момче, че го загубиш с пасивност. Момчетата в тоя век се притесняват на моменти повече от вас момичетата :) Дай го по-смело, няма какво да губиш, защото нищо не ти е дадено. АКО ТОЙ Е СВЯСТНО МОМЧЕ, А НЕ БРОЙКАДЖИЯ ТЪРСЕЩ СЕКС, НЯМА ДА ТИ ГОВОРИ ЗА СЕКС НИТО ВЕДНЪЖ, НЯМА ДОРИ ДА НАМЕКНЕ ЗА СЕКС, А НА СРЕЩА НЯМА ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ТЕ ОПИПВА ИЛИ ДОКОСВА. По това мило ми момиче се разбира дали момчето е свястно :) От мен да знаеш, свестните момчета не говорят за секс на момичето, преди поне да са я опознали, и никога не и пускат ръка или тнк, нито се държат просташки. Свестните момчета се държат културно и интелигент но, като са внимателни, учтиви и деликатни :) Сега вече знаеш как да разбереш какъв, общувай и наблюдавай как ще реагира и за какво ще ти говори, както и какви намеци ще ти прави. Задължително му предложи среща, срещата е най-добрия вариант за да разбереш дали някой има чувства :) В интернет хората могат да си позволят да прикриват чувствата си, защото не се виждате, но на живо, там нищо не може да се скрие, достатъчни са няколко погледа и разбираш всичко :) А и още едно нещо, ПОНЯКОГА САМО НАМЕЦИ И НЕПРЕКИ ЖЕСТОВЕ не стигат за да разбере другия че имаш чувства :) Понякога се иска пряка откровеност, ДАЖЕ ТИ ПРЕДЛАГАМ, ДА КАТО СЕ ВИДИТЕ, ПРИМЕРНО ДА РАЗХОДКА В ПАРКА, ИЛИ СЛЕД КИНОТО ДА ГО ПОПИТАШ ТОГАВА ДАЛИ Е БИЛ СЕРИОЗЕН В ДУМИТЕ СИ :) Така ще разполагаш както с наблюденията си над него, а ти си момиче и имаш усет, така и с неговите думи :)
Поздрави :)
Дата: Понеделник, 2012, Септември 3 17:35:23 EEST
Здравей winterfire, пиша ти като се надявам да ми дадеш съвет, да ме посъветваш какво да правя, защото съм леко объркана.
На скоро приключих една връзка и си поставих за цел да не се заминавам толкова с момчета, поне докато болката не отмине. Един ден бях излязла с една приятелка и тя ме запозна с едно момче. Разменихме си скайповете и почнахме да си пишем. Първоначално почти не си пишехме или пък беше само "как си", "какво правиш" и спирахме до там. После аз се отдръпнах (спрях да му пиша), защото мислех, че съм му досадна като му пиша все първа. Преди два дена не издържах и му писах.. още от първото изречение, той ми каза, че съм му била липсвала.. и честно казано не му повярвах, но нещо в мен се зарадва. Последвалите изречения от негова страна бяха: "ако беше до мен щях да те целуна", "прегръщам те и няма да те пусна", "толкова ли си личи, че те харесвам", "знам, че си падаш по мен", "кефиш ме", "вече ми липсваш", "страшно много държа на теб", "дори и да харесаш някой друг ще съм до теб".
Като го попитах, защо ми казва тези неща, защото не знае почти нищо за мен, той ми каза, че знае достатъчно, че да съм му близка приятелка. Приятелка, Боже всичко това не ми звучеше много приятелски. На следващия ден си писахме, но беше някак по-студен, стори ми се, че съжалява за всичко, което си бяхме говорили. Вечерта ми беше писал, но не бях на компютъра. Видях съобщението му днес и му казах, че не ми е било добре и му се извиних, че не съм му отговорила. А той дори не ми отговори.. кажи ми какво да направя? Да продължа ли да си пиша с него? Да го попитам ли дали нещата, които ми казва са сериозно или е просто зарибяване? Или да не предприемам нищо?
Благодаря предварително ;с
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Септември 5 11:52:07 EEST
Здравей :) Ще стигнем и до съвета, но първо е добре да знаеш защо той постъпва така :) Хъм... всъщност е много интересно твоето объркване! Защото ако на човек не му пука за друг, и няма нищо към другия, нито се обърква, нито се пита какво да прави, защото нали е все тая и нищо не прави! А ти, усещаш ли как се вълнуваш и интересуваш от него и действията му? :) Не е случайност, само факта че търсиш съвет за него, е показателно че не си му безразлична, че го харесваш :) Сещаш се мисля, как би постъпило едно безразлично момиче към момче - просто би го игнорирала, а ти не постъпваш така, опитала си се е да не се занимаваш с него, но не си успяла, защото ли? Просто още когато си го видяла си почувствала че имаш желание за това момче :) Харесала си го :) Това е и причината сега да си с леко притеснение и колебание относно държанието му, и защо и как да правиш! Истината че въпреки че го харесваш, още повече са те трогнали думите му, тъй като направо да си кажем, момиче се и се надяваш и търсиш близост, топлота и любов :) Остави другото че за един период не си се била занимавала с момче, за да не бъдеш наранена, то е било естествена твоя реакция, почти всички момичета/жени постъпват по същия начин когато са били наранени, да странят от момчетата/мъжете. От страх да не бъдат отново наранени като се доверят!... Но... замисляла ли си се, че не всички момчета са еднакви :) Това че някога някой те е наранил, не значи че и друг ще го направи, не бива да третираш момчетата като един човек, за да не започнат те пък да те вземат за една от всички, мисля ще разбереш какво имам предвид :) Знам че когато си била наранена, тъй като е било свързано с момче, и затова и когато си със или около момче и спомена за нараненото ти сърце се събужда, но утихни го, различните хора, носят различни емоции :)
А СЕГА ЗА НЕГО :) За теб е изненадващо поведението му, или по-точно промяната от която е отскочил, след като сте имали всекидневно еднакви и монотонни разговори! В които ако бъдем честни, нищо съществено не сте си казвали. Даваш ли си сметка, че МОЖЕ БИ ТОЧНО КАТО ТЕБ, КОГАТО ТЕ Е ВИДЯЛ ТЕ Е ХАРЕСАЛ :) И С ВСЕКИ ДЕН, Е ИЗГАРЯЛ ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ ДА ТИ КАЖЕ ЧЕ ТЕ ХАРЕСВА, проблемът е че все още нямаш опит и не умееш да предусещаш какво ти показват чуждите действия! Така де, ТИ ОЧАКВАШ ЧЕ ЩОМ ТИ ПИШЕ ВСЕКИ ПЪТ ЕДНО И СЪЩО И ПОЧТИ НЕ ОБЩУВА С ТЕБ, ЗНАЧИ ЗА ТЕБ ТОЙ НЯМА ЧУВСТВА, пропускаш че момчетата не винаги са така преки и безстрашни :) Както ти би се притеснила да бъдеш по-откровена и да изразиш чувства и привързаност, така и той, НИМА НЕ ГО РАЗБИРАШ? Ала ти като момиче, се надяваш момчето да действа, а ти просто да удобриш или не, неговите изяви на приближени към теб! Е да, но понякога не можеш само да стоиш и да чакаш, нужни са и действия от твоя страна, нали? :) Иначе рискуваш да той да не разбере че също имаш чувства, което знаеш до какво ще доведе? Че би се отдръпнал от теб! Защото когато се държиш странно или студено, щом ти споделят чувства, другия се отказва накрая и просто обръща другата страна - студена и резервирана. Демек, макар дни наред да не сте си казвали нищо особено, после да си се отдръпнала, а когато си му писала, да е говорил много топло и любвеобилно, то е защото през дните в които не сте си писали, това което е искал да ти сподели, но е нямал смелост е нараствало. И когато си се появила отново, просто е нямало как да не ти го каже, събрал е сили и е рискувал. Ти знаеш колко трудно е за едно момче да рискува? :) Дори и да не мислиш че е трудно, повярвай много е трудно, защото за момчето винаги има риск момиче да му каже "не", А ТОВА РАЗБИВА СЪРЦЕТО! Тоест разбери, когато се питаш защо едно момче постъпва както постъпва, запитай се ти какво би направила на негово място и защо, и ще разбереш защо действа така :) МОМЧЕТАТА НЕ СА ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА, ТИ И ТОЙ ЖИВЕЕТЕ НА ЕДНА ПЛАНЕТА, В ЕДИН ГРАД, ИЗРАСТВАЛИ СТЕ В ЕДНО ВРЕМЕ, ТАКА ЧЕ ТОЙ И ТИ СИ ПРИЛИЧАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ КОЛКО СИ МИСЛИШ :) От каквото теб би те заболяло, и него би го заболяло. Което би те направила щастлива, не го същото би го направило щастлив :) А не да мислиш, "ами той е момче, кой го знае защо прави така" Той е човек, както ти си :) И нищо човешко не му е чуждо.
Та... вероятно не си усетила, но... последния път от общуването ви, си се държала по-студено (да, да, може би ще кажеш че не е така, но отстрани няма как да се гледаш, а 80% от което правим с една цел и мисъл, се изтълкува по-съвсем друг начин, ако не сме били по-конкретни и преки) Студеното ти държание, както той го е възприел, защо? Защото миличка, той пък се е надявал, че като ти сподели откровено, че срещне в теб разбиране, и може би едно зрънце твой чувства :) Нали? Какво друго да се надява човек разкриващ чувствата си на друг човек, ако не на споделеност :) Обаче както казвах, той не е усетил никаква привързаност и отклик в думите ти, затова следващия път се е държал по-студено и "сковано". И ако търсиш най-ясната представа защо? Защо сега не ти отговаря? Ами... миличка, вероятно нещо в твоите думи, или въздържат на неговите сподели чувства, го е наранило. Както ти ако те наранят че се държиш студено, така е и с него. Да пряко не си го наранила, но думите, и често липсата на усещане че другия ние разбрал/а, възприел/а което сме изразили, също би могло да нарани и обиди. Та ако както си мисля има чувства, а за това всичко което написах го доказва, то сега е наранен, и е изгубил надежда че с теб би могло да се получи нещо. Абе всички мъже, когато не са усетили отклик на чувствата си, се държат студено, да го знаеш.
Разбира се има и едно НО, ЗАЩОТО СЪЩО ТОЛКОВА ВЪЗМОЖНО Е И ДА ТЕ "ЗАРИБЯВА" КАКТО ТИ СЕ ИЗРАЗИ :)) Смисъл изведнъж да ти изреди толкова много хубави за теб, но лични думи, леко е странно (ако изключим че чувствата му не са се зараждали дълго време) Ако те е зарибявал, след словата си, нали не е видял да му откликваш се е отказал с преки действия и се е спрял на тактиката "мълчанието ще я накара сама да ме пожелае"!... Та, да напълно възможно е да те зарибява, то сегашните момчета тийнове и така зарибяват, вясват се един един-два пъти правейки се на големи свалячи и дон жуановци, изчезват и чакат момиче да им падне в мрежите :)) Хубаво правиш че си предпазлива! Защо е пълно с тийнове дето търсят само секс, то е така пък защото тийновете рядко знаят какво е любов, а и нали хормоните им бушуват!
И ТАКА, както може да е напълно нормално влюбено в теб момче, така може и да е поредния бройкаджия (закъсал за внимание и нали си му писала да си е пробвал "неустоимия" чар на теб"
КАК ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ Е И ДАЛИ НАИСТИНА ИМА ЧУВСТВА КЪМ ТЕБ? :)
Продължи да си пишеш с него, това е начина да разбереш що за момче и какво има към теб :) А и ти искаш да си пишеш с него, колебанията във въпроса ти са продиктувани от страха ти да не те нарани. Добре! Защо не поразпиташ приятелката си за него, какъв е? Ей така да го намесиш във ваш си разговор и от нея ще разбереш горе-долу дали е свястно момче :) Другия начин, от мен да знаеш НИКАК НЕ Е СЕРИОЗНО ДВАМА ДА ГОВОРЯ ЗА ЧУВСТВА ПРЕЗ НЕТА :) КАКЪВ Е СМИСЪЛА? Разбирам да не можехте да се видите, но вие можете :) Тогава направи му предложение да се видите, не е трудно, просто го попитай дали иска някой от близките дни да се разходите някъде, задай тема за филмите ако искаш, кажи че сега е излязъл един филм които си очаквала и би се раздала ако те придружи, стига да има желание :) Импровизирай де момиче, не се дръж като кукла, мисли и тогава действай, но в никакъв случай не бъди пасивна, откажи се от пасивността, защото ако е свястно харесващо те момче, че го загубиш с пасивност. Момчетата в тоя век се притесняват на моменти повече от вас момичетата :) Дай го по-смело, няма какво да губиш, защото нищо не ти е дадено. АКО ТОЙ Е СВЯСТНО МОМЧЕ, А НЕ БРОЙКАДЖИЯ ТЪРСЕЩ СЕКС, НЯМА ДА ТИ ГОВОРИ ЗА СЕКС НИТО ВЕДНЪЖ, НЯМА ДОРИ ДА НАМЕКНЕ ЗА СЕКС, А НА СРЕЩА НЯМА ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ТЕ ОПИПВА ИЛИ ДОКОСВА. По това мило ми момиче се разбира дали момчето е свястно :) От мен да знаеш, свестните момчета не говорят за секс на момичето, преди поне да са я опознали, и никога не и пускат ръка или тнк, нито се държат просташки. Свестните момчета се държат културно и интелигент но, като са внимателни, учтиви и деликатни :) Сега вече знаеш как да разбереш какъв, общувай и наблюдавай как ще реагира и за какво ще ти говори, както и какви намеци ще ти прави. Задължително му предложи среща, срещата е най-добрия вариант за да разбереш дали някой има чувства :) В интернет хората могат да си позволят да прикриват чувствата си, защото не се виждате, но на живо, там нищо не може да се скрие, достатъчни са няколко погледа и разбираш всичко :) А и още едно нещо, ПОНЯКОГА САМО НАМЕЦИ И НЕПРЕКИ ЖЕСТОВЕ не стигат за да разбере другия че имаш чувства :) Понякога се иска пряка откровеност, ДАЖЕ ТИ ПРЕДЛАГАМ, ДА КАТО СЕ ВИДИТЕ, ПРИМЕРНО ДА РАЗХОДКА В ПАРКА, ИЛИ СЛЕД КИНОТО ДА ГО ПОПИТАШ ТОГАВА ДАЛИ Е БИЛ СЕРИОЗЕН В ДУМИТЕ СИ :) Така ще разполагаш както с наблюденията си над него, а ти си момиче и имаш усет, така и с неговите думи :)
Поздрави :)
Изпитвам трудност да общувам, а същевременно наскоро се запознах с едно момче.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Петък, 2012, Август 31 21:24:45 EEST
Привет Боби,
Сега това е основният и най-важен въпрос, който ме затормозява, вдругиден ще ти пратя основното писмо. Много се извинявам, че го правя в последния момент, но ужасно много ме мързеше да пиша.
Преди няколко дена се запознах с един набор от тренировките (по-точно по негова инициатива, улавях го да гледа към мен мн пъти). Нямахме почти никакво време да си говорим (около 5мин.), а и аз не можех да остана повече време, защото беше късно. Всеки нов човек, с който се запознавам ми е интересно да разбера каква личност, обаче... ако се досещаш въпреки огромното ми любопитство, бързо блокирам в "разговора". Просто ми е ужасно трудно, мисля, че е почти невъзможно човек да се научи от само себе си, без някакво "подпомагане" от средата. Не знам, ти дали като човек без такъв проблем успяваш да си представиш какво е усещането бариерата на незнанието да те спъва във всеки момент. Успях да го попитам къде и какво учи, с какво обича да се занимава през свободното време /основно спорт, на 2-ро място фотография, аз също съм мн запалена по това/. Освен това си беше довел едно малко приятелче, също толкова дразнещо като брат ми :D, което не искаше да му връща бързо топката като играехме. Знам, че май избързах с този въпрос, ама това ми хрумна на момента. А оттам нататък не са мн въпросите, които възнамерявам да го питам. Не искам да се получи като разпит :D, знам че е хубаво да задавам и странични въпроси, за да разширя темата на разговора, ама си е направо смешно колко се притеснявам, че няма да измисля друг въпрос. Мн се притеснявам да не му оставя лошо впечатление с тази ограниченост и скованост, защото в София повечето момичета едва ли са такива... Все пак това си е шанс за ново приятелство, най-голямото ми желание /по-точно мечта/ е да се науча да общувам свободно и без затруднение /може тъпо да звучи, но това е което най- ми е нужно, за да си оправя живота/. Утре /Събота/ отново ще се засечем, но със сигурност няма да имаме достатъчно време /почивките са ни по 3мин./ . Леле, не ми се мисли, ако после поиска да си пишем във Фб /а на почивката взех Фб-тата на 2 момичета и още не съм им писала, дори на приятелките си цяло лято, нямам си представа как ще се оправдая, дано не са се обидили, не го правя с лош умисъл. Всеки път защиклям с чата до пол. час и дори на тях не знам какво да им пиша освен тривиалните въпроси/. Та би ли ми написал едни примерни въпроси или разговор дори, с които да разбера повече за него /разбира се ще говоря и за себе си/, искам разговорът да се получи възможно най-добре. Знам, че не е нещо сложно, но просто не умея да разнообразявам разговорите... Ще съм ти МНОГО благодарна за помощта, и най-малкото ще ме спасиш от срам и позор.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Юли 1 11:48:44 EEST
Здравей :)
Извинявай че се забавих с отговора, но имаше много други писма също чакащи отговор :)
От къде да започна?! От самочувствието ти :) Прочетох много внимателно цялото ти писмо, дума по дума. Какво открих? Ти си добро момиче :) Но имаш ниско самочувствие, защото всички покрай теб те принизяват и засягат със своите действия и думи!... А това значи, че си изключителна чувствителна :) Слушай ме, ти си умно момиче, голяма работа какво казват другите, научи се да не обръщаш внимание на глупостите. Родителите често говорят неща който и самите те не знаят какво значат, защото например са били в кофти настроение, или просто сърдити за друго! А съучениците ти, ми те са си деца! И като такива отношението им е надуто, горделиво и високомерно като на 90% от всички подрастващи. Как разбрах че си умна, че си интелигентна? :) Моля те, виж какво хубаво писмо си ми написала :) Как може да твърдиш че не си умна, че речниковия ти състав е малко! Ако беше така, как тогава написа това дълго писмо? :) Нали? Имаш богат речник, ти си умно и проницателно дете. Просто си по-скромна, свита, притеснителна, а вероятно и срамежлива. Няма от какво да се страхуваш, не очаквай другите да те разбират, и не искай :) Разбирай ти себе си :) Запомни - в живота понякога се мисли, а друг път направо се действа :)
Живееш в семейство с родители които те подценяват, властна майка и мисля че слабохарактерен баща! Смисъл което правят родителите ти е глупаво, и е доказателство че не са много интелигентни, нито имат опит в отглеждането на деца, на теб! Имат онази егоистична натура с която са решили да владеят живота ти, и да те имат за вещ с която разполагат. Правилно е да се чувстваш както се чувстваш и да ти се иска да избягаш от тях, от тоя си живот. Уверявам те, един ден ще имаш избор дали да се махнеш от тях :) Но до тогава бъди търпелива и прави каквото е нужно. Няма какво да крия, родителите ти са консервативни, с его и ограничени, но това и ти го знаеш :) Питам се как е възможно майка ти да не разбира какво ти причинява, как на место да ти помага да израстнеш от момиче в жена със самочувствие, да ти пречи и подтиска! Спокойно, твоето не е рядкост, в много други семейства е пак така, знам че е успокоение, но поне да ти е ясно, че ти не си единствената живява така :)
Предпоследните неща които си писала, уплашена си, страх те е, разбираш ли? Не се затваряй :) От толкова много притеснения, ти се струва че всеки е против теб и дори ти се причува че говорят лоши думи за теб. Така е защото си под постоянно напрежение :) Самовнушаваш си страхове. Кое затапва хората най-много - безразличието :) Да! Ако спреш да обръщаш внимание на глупостите, да не ги издигаш на пиедестал и намериш какво да те радва, ще спре да ти пука от чуждото мнение :) Ти си чудесно момиче, запомни го, няма от какво да те е срам. Един ден ще си прекрасна и много мъже ще гледат теб, защото си интелигентна, а твоите приятелки най-много да се хванат с някой глупак и така. Дано разбираш :) Второ - погледни се в огледалото, какво виждаш? Цени красотата си, защото си момиче :) Научи се да имаш самочувствие от тази си красота :) Харесвай се! Странно като съвет, нали? Но това наистина ще ти помогне. Ако харесвах на първо място себе си, ще има самочувствие, не е важно какво ще мислят другите за теб, а какво ти ще мислиш за себе си :) Трето - мисля че е хубаво, когато майка ти се държи лошо с теб, да и напомниш че и тя някога е била дете, и че всичко което става го преживяваш. Питай я това ли иска за теб, да бъдеш затворена и сама?! Защото можеш да и напомниш още, че което преживяваш когато тя ти вика или ти посяга за теб е травмиращо, боли те, и те кара да не искаш да общуваш с никой. Много е интересно какво ще каже майка ти, когато разбере че не си глупава е разбираш как и какво ти се отразява. Каквато и да е, ти е майка и едва ли ще иска за теб, нещо лошо. Според мен би разбрала, просто сега не вижда какво прави, какво ти е на теб. Четвърто - ти си 100% наред :) Как може да се съмняваш в себе си! Знаеш ли по какво се отличава нормалния от лудия? Лудия винаги се мисли за нормален, а нормалния от време на време се замисля дали не е луд :)) Смешно, но факт!...
Излизай повече, запиши се на някакви дисциплини, нещо да правиш да си сред хора, за да не се самозатвориш. Защото твоето е на границата на депресията!... Нали знаеш какво е депресия? Състояние в което не ти се прави нищо, затваряш се в себе си, не искаш да общуваш с никой, да още не си така, което е добре :) Но... ако продължаваш да се затваряш и изолираш от другите, да се страхуваш, че се депресираш сериозно. Недей така, имаш воля, има за какво да се бориш, отстояваш себе си, хич да не ти дреме от обидите на другите. Знай за себе си че си чудесно момиче и че ще успееш в живота :) Вярвай в себе си, контактувай, създавай повече приятелства и ще си ок, на пук на глупостите :)
Поздрави :)
Дата: Петък, 2012, Август 31 21:24:45 EEST
Привет Боби,
Сега това е основният и най-важен въпрос, който ме затормозява, вдругиден ще ти пратя основното писмо. Много се извинявам, че го правя в последния момент, но ужасно много ме мързеше да пиша.
Преди няколко дена се запознах с един набор от тренировките (по-точно по негова инициатива, улавях го да гледа към мен мн пъти). Нямахме почти никакво време да си говорим (около 5мин.), а и аз не можех да остана повече време, защото беше късно. Всеки нов човек, с който се запознавам ми е интересно да разбера каква личност, обаче... ако се досещаш въпреки огромното ми любопитство, бързо блокирам в "разговора". Просто ми е ужасно трудно, мисля, че е почти невъзможно човек да се научи от само себе си, без някакво "подпомагане" от средата. Не знам, ти дали като човек без такъв проблем успяваш да си представиш какво е усещането бариерата на незнанието да те спъва във всеки момент. Успях да го попитам къде и какво учи, с какво обича да се занимава през свободното време /основно спорт, на 2-ро място фотография, аз също съм мн запалена по това/. Освен това си беше довел едно малко приятелче, също толкова дразнещо като брат ми :D, което не искаше да му връща бързо топката като играехме. Знам, че май избързах с този въпрос, ама това ми хрумна на момента. А оттам нататък не са мн въпросите, които възнамерявам да го питам. Не искам да се получи като разпит :D, знам че е хубаво да задавам и странични въпроси, за да разширя темата на разговора, ама си е направо смешно колко се притеснявам, че няма да измисля друг въпрос. Мн се притеснявам да не му оставя лошо впечатление с тази ограниченост и скованост, защото в София повечето момичета едва ли са такива... Все пак това си е шанс за ново приятелство, най-голямото ми желание /по-точно мечта/ е да се науча да общувам свободно и без затруднение /може тъпо да звучи, но това е което най- ми е нужно, за да си оправя живота/. Утре /Събота/ отново ще се засечем, но със сигурност няма да имаме достатъчно време /почивките са ни по 3мин./ . Леле, не ми се мисли, ако после поиска да си пишем във Фб /а на почивката взех Фб-тата на 2 момичета и още не съм им писала, дори на приятелките си цяло лято, нямам си представа как ще се оправдая, дано не са се обидили, не го правя с лош умисъл. Всеки път защиклям с чата до пол. час и дори на тях не знам какво да им пиша освен тривиалните въпроси/. Та би ли ми написал едни примерни въпроси или разговор дори, с които да разбера повече за него /разбира се ще говоря и за себе си/, искам разговорът да се получи възможно най-добре. Знам, че не е нещо сложно, но просто не умея да разнообразявам разговорите... Ще съм ти МНОГО благодарна за помощта, и най-малкото ще ме спасиш от срам и позор.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Юли 1 11:48:44 EEST
Здравей :)
Извинявай че се забавих с отговора, но имаше много други писма също чакащи отговор :)
От къде да започна?! От самочувствието ти :) Прочетох много внимателно цялото ти писмо, дума по дума. Какво открих? Ти си добро момиче :) Но имаш ниско самочувствие, защото всички покрай теб те принизяват и засягат със своите действия и думи!... А това значи, че си изключителна чувствителна :) Слушай ме, ти си умно момиче, голяма работа какво казват другите, научи се да не обръщаш внимание на глупостите. Родителите често говорят неща който и самите те не знаят какво значат, защото например са били в кофти настроение, или просто сърдити за друго! А съучениците ти, ми те са си деца! И като такива отношението им е надуто, горделиво и високомерно като на 90% от всички подрастващи. Как разбрах че си умна, че си интелигентна? :) Моля те, виж какво хубаво писмо си ми написала :) Как може да твърдиш че не си умна, че речниковия ти състав е малко! Ако беше така, как тогава написа това дълго писмо? :) Нали? Имаш богат речник, ти си умно и проницателно дете. Просто си по-скромна, свита, притеснителна, а вероятно и срамежлива. Няма от какво да се страхуваш, не очаквай другите да те разбират, и не искай :) Разбирай ти себе си :) Запомни - в живота понякога се мисли, а друг път направо се действа :)
Живееш в семейство с родители които те подценяват, властна майка и мисля че слабохарактерен баща! Смисъл което правят родителите ти е глупаво, и е доказателство че не са много интелигентни, нито имат опит в отглеждането на деца, на теб! Имат онази егоистична натура с която са решили да владеят живота ти, и да те имат за вещ с която разполагат. Правилно е да се чувстваш както се чувстваш и да ти се иска да избягаш от тях, от тоя си живот. Уверявам те, един ден ще имаш избор дали да се махнеш от тях :) Но до тогава бъди търпелива и прави каквото е нужно. Няма какво да крия, родителите ти са консервативни, с его и ограничени, но това и ти го знаеш :) Питам се как е възможно майка ти да не разбира какво ти причинява, как на место да ти помага да израстнеш от момиче в жена със самочувствие, да ти пречи и подтиска! Спокойно, твоето не е рядкост, в много други семейства е пак така, знам че е успокоение, но поне да ти е ясно, че ти не си единствената живява така :)
Предпоследните неща които си писала, уплашена си, страх те е, разбираш ли? Не се затваряй :) От толкова много притеснения, ти се струва че всеки е против теб и дори ти се причува че говорят лоши думи за теб. Така е защото си под постоянно напрежение :) Самовнушаваш си страхове. Кое затапва хората най-много - безразличието :) Да! Ако спреш да обръщаш внимание на глупостите, да не ги издигаш на пиедестал и намериш какво да те радва, ще спре да ти пука от чуждото мнение :) Ти си чудесно момиче, запомни го, няма от какво да те е срам. Един ден ще си прекрасна и много мъже ще гледат теб, защото си интелигентна, а твоите приятелки най-много да се хванат с някой глупак и така. Дано разбираш :) Второ - погледни се в огледалото, какво виждаш? Цени красотата си, защото си момиче :) Научи се да имаш самочувствие от тази си красота :) Харесвай се! Странно като съвет, нали? Но това наистина ще ти помогне. Ако харесвах на първо място себе си, ще има самочувствие, не е важно какво ще мислят другите за теб, а какво ти ще мислиш за себе си :) Трето - мисля че е хубаво, когато майка ти се държи лошо с теб, да и напомниш че и тя някога е била дете, и че всичко което става го преживяваш. Питай я това ли иска за теб, да бъдеш затворена и сама?! Защото можеш да и напомниш още, че което преживяваш когато тя ти вика или ти посяга за теб е травмиращо, боли те, и те кара да не искаш да общуваш с никой. Много е интересно какво ще каже майка ти, когато разбере че не си глупава е разбираш как и какво ти се отразява. Каквато и да е, ти е майка и едва ли ще иска за теб, нещо лошо. Според мен би разбрала, просто сега не вижда какво прави, какво ти е на теб. Четвърто - ти си 100% наред :) Как може да се съмняваш в себе си! Знаеш ли по какво се отличава нормалния от лудия? Лудия винаги се мисли за нормален, а нормалния от време на време се замисля дали не е луд :)) Смешно, но факт!...
Излизай повече, запиши се на някакви дисциплини, нещо да правиш да си сред хора, за да не се самозатвориш. Защото твоето е на границата на депресията!... Нали знаеш какво е депресия? Състояние в което не ти се прави нищо, затваряш се в себе си, не искаш да общуваш с никой, да още не си така, което е добре :) Но... ако продължаваш да се затваряш и изолираш от другите, да се страхуваш, че се депресираш сериозно. Недей така, имаш воля, има за какво да се бориш, отстояваш себе си, хич да не ти дреме от обидите на другите. Знай за себе си че си чудесно момиче и че ще успееш в живота :) Вярвай в себе си, контактувай, създавай повече приятелства и ще си ок, на пук на глупостите :)
Поздрави :)
Ние сме три приятелки, чувстваме се като сестри, а харесваме едно и също момче.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Сряда, 2012, Август 29 20:07:37 EEST
Здравей, Уинтър!
Пишат ти три момичета с типичен тийн проблем.
Ние сме много близки, чувстваме се като сестри, но пред нас се изправи проблем, какъвто не бяхме срещали досега.
Ние сме 16 годишни и никоя от нас не е имала връзка.
От около месец, едно момче ни привлича вниманието, - И НА ТРИТЕ -, говорим за него, привързваме се към него, а дори още не сме разговаряли, защото нашите срещи са - само разминаване по улиците.
Знаем, че няма как, той да не ние видял, но сякаш се преструва, че не му пука....
Нещата, които правим, за да му привлечем вниманието, не са достатъчни, погледите ни се засичат, усмихваме му се, но той не реагира. Все едно "гледа" през нас. Мислим, обаче, че си приличаме с него, защото ние сме от по-срамежливите, той - също.
Ние не сме от типичните, момичета, които нямат задръжки и проблеми с момчетата, да сме "по-отворени", просто не ни се отдава :D.......
Проблемът ни е следния:
1. Какво да правим с него, така че да не пострада приятелството ни?
Моляте, кажи ни какво е твоето мнение.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Август 29 23:27:37 EEST
Здравей, ще се опитам да разнищя заплетения възел на сърцата ви, най-вече на твоето, а времето ще предложи най-доброто решение, но моля те действай, направи нещо, сърцето е важно, което чувстваш, а приятелство то няма да се засегне :
Да!... Ситуацията в която сте е сложна и заплетена :) Трудно е когато не само твоето сърце е имало очи за
човека който обичаш. Когато сърцето и приятелството са подложени на дилема. Но... аз не мисля че има проблем, защото чувствата винаги са създавали отначало неяснота и неразположение, до момента в който настъпи осъзнаване на силата и нивото на тези чувства, на желанията и копнежите, на което имаш, което нямаш, което искаш и от което се нуждаеш :) Затова няма да го разглеждам като проблем, а временно недоразбиране в естественото на вашите чувства :)
По-отношение на чувствата, нека бъдем реалисти :) Макар и трите да го харесвате, да си падате по него, да имате копнежи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО И ТРИТЕ ДА ИЗПИТВАТЕ ЕДНО И СЪЩО :) Особено еднакво, една от вас го обича истински и силно, чисти и от душата си,... друга от вас просто си пада по него, и е привлечена защото вярно е всеобщо харесван, и се е привлякла от общата вълна, тъй като е прозряла каква е същността му, а не вижда други момчета които да притежават, представляват същото което и той. Демек другото момиче от вас трите, просто иска човек като него, а не че го обича силно и истински, не че не може без мисълта за него. А мисълта е важна съставка, когато мислиш за някой често, значи го обичаш. Та една от вас, не мисли често за него. А трета от вас, е привлечена от вида му, не се вълнува, или не е раз вълнувана да го опознае съществено за да види каква душа носи, а просто е харесала визията му, ми вероятно причината да е привлечена от него е желанието и за секс с него. Е, принципно да искаш секс не е лошо, дори предвиждам че момичето което го обича истински и от душата си и мисли за него, и я е грижа как е, какво чувства, какво изпитва, какво му е, също го харесва и визуално и би искала да бъде интимна с него, да правят секс, но преди всичко тя няма да иска само секс, а ще иска да го обича независимо всичко, и няма да се откаже от него, ще иска да го познава близко, както душевно, същностно, така и телесно :) Защото това е да обичаш истински :) Да те е грижа за другия, да ти пука как е, да те интересува :) Да търси близостта му и да си готова да пожертваш много от гордостта си за да му покажеш че го обичаш, желаеш, че искаш да бъдете нещо заедно :)
А той коя от вас обича? :) ТОВА Е МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО, вярно казваш не сте общували с него, че сте се разминавали по улиците, че явно не ви е забелязал. Обаче когато му се покажете, насочите по-пряко вниманието си към него, и имате желание да общувате с него, като заявите направо като търсите общуване с него, го заговорите, му пишете - той ще би избрал, заобичал една от вас, а не и трите ви :) Нали? Именно това в случая е определящо за всичко :) Ама да знаеш, че той би заобичал тази от вас която общува с него, която изпитва и показва привързаност, и загриженост, чувствено към него, която търси връзка с него, която не би отказала да се видят, щом предложи, или смело тя да му предло да се видят :) Когато има желание, не бива да се крие, а да се покаже, ПРОБЛЕМА ВИ Е, ЧЕ ЧУВСТВАТА ВИ НЕ СА УСТАНОВЕНИ, ТЪЙ КАТО НЕ ГО ЗАГОВАРЯТЕ, НЕ ГО ТЪРСИТЕ, НЕ МУ СЕ ПОКАЖЕТЕ, ЗА ДА РАЗБЕРЕ СПРЯМО НЕГО И РЕАКЦИИТЕ МУ С КОЯТО ВАС ЩЕ ИСКА ДА Е. Тоест бъдете по-смели де, проблем ви е че сте пасивни, както повече момичета/жени, очаквате като правите признаци и намеци които мислите че са видими за него, уви, гарантирам ти че щом стойте на страна от него и правите нещата от далеко, той няма как да знае че имаш например ти нещо към него, или друга от приятелките ти. Просто няма как, казвам ти го от опит, и на мен са ми правили момичета намеци, признаци от далеко, косвено, но аз не съм гадател, няма как да знам какво искат да ми кажат, ако не ги познавам. А и момчетата/мъжете също се притесняват и най-вероятно виждайки ви, сте се разминали, защото... отчел е видял е че примерно го наблюдавате, хвърлили сте си поглед, но какво да направи? Всички хора малко или много докато вървят си разменят погледи и защото имат очи и гледат пред тях какво има, нормално. И той не може като не ви познава добре, само по-поглед, да осъзнае че твоето/вашето е повече от нормалното че има чувства? Как да го разбере? Когато нищо не правиш, нищо не се случва. Затова се иска да действаш :) За да разбере че примерно теб те има, че имаш чувства, желание за него, че искаш да го познаваш по онзи дълбок начин :) За да те отличи от всички други и да те пожелае, заобича и той :) Помисли, постави се на негово място, винаги така мисли как да постъпиш, какво като е момче, не е от друга планета, не е много по различен от теб, разликата е само в половете ви, иначе и двамата дишате и имате сърца и подобни мисли. Както ти от никакво действие няма да разбереш че друг има чувства към теб, така и той. Излез от сянката, покажи му се, общувай с него и нека се излезете заедно :) Може и ти да му предложиш.
За приятелките ти не се страхувай, любовта никога не е унищожава истинското приятелство. Но би било глупаво да се откажеш от любов с него, от него заради приятелките ти, ако е са ти приятели ще разберат и няма да те упрекват, ще ти позволят да бъдеш с него. Защо не? Та... не си струва да се карате за него, но не си и струва да се отказваш от него, все пак избора е и негов, от това което му се покаже :) ЧУВСТВАМ ЧЕ ТИ ГО ОБИЧАШ ПО-СИЛНО, защото ми пишеш за решение на сърцето и приятелството си :) И тъй като те не са ми писали, а ти, значи теб той по те вълнувам, обичаш го чисто :) Загрижена си както за приятелството си, така и за него, за любовта си :) Мисля, че би било глупаво да се откажеш за него, само защото си мислиш че приятелството може да пострада, нищо няма да пострада, както си разбрала има решение, и ще ти го изложа най-пряко :) Но първо искам да ти разкажа нещо. Преди години бях замесен в подобна история, аз бях само наблюдател и посредник, няколко мой приятеля, харесва едно и също момиче. Разбира се в началото не съзнаваха че не я харесват по-един и същ начин, за един тя бе само тяло, за друг просто добра възможност, но само един от тях я обичаше от сърце, как разбрах ами нощем ме търсеше, бе и писал стихове, беше го грижа, но нямаше кураж да и каже, да сподели какво чувства, или поне да бъде смел и да излезе с нея. Да и предложи, страхуваше и от отказ, доста глупаво според мен, защото страха от отказ е като нищо да не прави, а щом нищо не прави, без да е имало проблем, сам си създаваш проблема, бях му го казал и той се взе в ръце, но твърде късно. И той се страхуваше да не си развали приятелството с другите, защото и те и хвърляха око. Но за тях, тя не ги касаеше както за него. Останалите я харесваха, не я обичаха, желаеха я заради хубавата външност и качества. Но не я обичаха като него заради същността и душата и, сърцето и, заради което е. Чака много, и тя се хвана с някой си за кратко, но се личеше че не са един за друг. Тя не беше щастлива, той също но късно се реши да и покаже чувствата си. Да бе опитал по-рано, да не просто опитал щяха да бъдат заедно, но пустия му страх какво ще мислят останалите, как ще се отрази на мнението им, провали всичко. А какво стана с приятелството им ли? Ами пак си бяха приятели, всичките за които говоря че я харесваха, но той бе тъжен, за тях не бе загуба, защото не ги бе толкова грижа за нея. Та... общата тъга и променя в настроението от него, им дойде в повече и ги промени и тях. МИСЪЛТА МИ Е ОТ РАЗКАЗА МИ Е... ЧЕ ЩОМ СА ТИ ПРИЯТЕЛКИ ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТВОЕТО ЩАСТИЕ И ЩЕ ТЪГУВАТ ЗА ТВОЯТА ТЪГА, НО ВИНАГИ ТИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛКИ, НЕЗАВИСИМО КАКВО ЩЕ БЪДЕ :) Но... откажеш ли се от него, неимоверно ще внесе тъга и променя сред вас, сред отказа ви, а така по-лесно е просто една от вас да бъде с него, и нейното щастие, ще бъде и общо защото сте приятелки, а както написах само една от вас и пука истински за него и го обича, за което е, от плюсове до минусите му :) И мисля че момичето което го обича СИ ТИ :)
Проблема ще разплете от само себе си :) Но хайде излезете от сянката, НАЙ-ВЕЧЕ ТИ, ПОКАЖИ МУ СЕ ДЕ, ЗАГОВОРИ ГО, ПРЕДЛОЖИ МУ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ, ПОЗАИНТЕРЕСУВАЙ СЕ ОТ НЕГО ПО-ПРЯКО :) Едно добро решение е, ПЪРВО КАК ЩЕ МУ ИЗРАЗИШ ПРИВЪРЗАНОСТТА СИ КЪМ НЕГО :) Понякога най-помага да бъдеш откровена с него, най-добре в подходяща атмосфера на среща, каквато и да е, дори разходка в парка. Не изключвам и идеята да се срещнете и трите с него, дали отделно, дали ти да общуваш с него и да му предложиш кино, или другаде да бъдете, като кажеш че ще бъдеш с приятелки, съмнявам се да откаже. Ще се съгласи, и така ще ви види и трите, и ще си проличи от реакциите му която от вас избира (има нещо, чувства, усещания) От там и ще знаят те какво да правят и дали да се оттеглят, уверен съм че би избрал теб, просто твоята загриженост говори за силните ти чувства, а това ще бъде усетено от него, ако не се страхуваш да общуваш с него и да се изразяваш. Същевременно за две от вас, със сигурност не е толкова желан и той, защото поне две от вас ще си имат обожатели и в момента и даже и допълнителни мисли за друг. Та спокойно това даже ще скрепи приятелството ви още повече, защото две от вас ще трябва да се съгласят с решението и избора на обстоятелствата за една от вас трите и да я подкрепят :) А така с подкрепа и взаимно доволство, приятелството ви ще бъде още по-силно и ще бъдете радостни :) Щастието дава щастие, общувайки с него и избирайки теб това ще те направи щастлива :) А от там ще има общо щастие.
Обичаш го, не се отказвай от него :) Ако искате съгласувай те си действията и трите по отделно да се опитате да стигнете до него и която сполучи. Просто му се покажи :) Че те има, че теб те е грижа за него, че го обичаш, покажи му се и съм уверен че ще си размените общи чувства и ще избере струва ми се теб. Бъди смела, и без страх, приятелството е устойчиво и се калява, вие сте близки приятелки, помагайте си :) Но и ти не чакай а и сама си помогни за сърцето си :) За него :) С това и ти отговорих какво да правите относно него :)
Поздрави :)
Дата: Сряда, 2012, Август 29 20:07:37 EEST
Здравей, Уинтър!
Пишат ти три момичета с типичен тийн проблем.
Ние сме много близки, чувстваме се като сестри, но пред нас се изправи проблем, какъвто не бяхме срещали досега.
Ние сме 16 годишни и никоя от нас не е имала връзка.
От около месец, едно момче ни привлича вниманието, - И НА ТРИТЕ -, говорим за него, привързваме се към него, а дори още не сме разговаряли, защото нашите срещи са - само разминаване по улиците.
Знаем, че няма как, той да не ние видял, но сякаш се преструва, че не му пука....
Нещата, които правим, за да му привлечем вниманието, не са достатъчни, погледите ни се засичат, усмихваме му се, но той не реагира. Все едно "гледа" през нас. Мислим, обаче, че си приличаме с него, защото ние сме от по-срамежливите, той - също.
Ние не сме от типичните, момичета, които нямат задръжки и проблеми с момчетата, да сме "по-отворени", просто не ни се отдава :D.......
Проблемът ни е следния:
1. Какво да правим с него, така че да не пострада приятелството ни?
Моляте, кажи ни какво е твоето мнение.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Август 29 23:27:37 EEST
Здравей, ще се опитам да разнищя заплетения възел на сърцата ви, най-вече на твоето, а времето ще предложи най-доброто решение, но моля те действай, направи нещо, сърцето е важно, което чувстваш, а приятелство то няма да се засегне :
Да!... Ситуацията в която сте е сложна и заплетена :) Трудно е когато не само твоето сърце е имало очи за
човека който обичаш. Когато сърцето и приятелството са подложени на дилема. Но... аз не мисля че има проблем, защото чувствата винаги са създавали отначало неяснота и неразположение, до момента в който настъпи осъзнаване на силата и нивото на тези чувства, на желанията и копнежите, на което имаш, което нямаш, което искаш и от което се нуждаеш :) Затова няма да го разглеждам като проблем, а временно недоразбиране в естественото на вашите чувства :)
По-отношение на чувствата, нека бъдем реалисти :) Макар и трите да го харесвате, да си падате по него, да имате копнежи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО И ТРИТЕ ДА ИЗПИТВАТЕ ЕДНО И СЪЩО :) Особено еднакво, една от вас го обича истински и силно, чисти и от душата си,... друга от вас просто си пада по него, и е привлечена защото вярно е всеобщо харесван, и се е привлякла от общата вълна, тъй като е прозряла каква е същността му, а не вижда други момчета които да притежават, представляват същото което и той. Демек другото момиче от вас трите, просто иска човек като него, а не че го обича силно и истински, не че не може без мисълта за него. А мисълта е важна съставка, когато мислиш за някой често, значи го обичаш. Та една от вас, не мисли често за него. А трета от вас, е привлечена от вида му, не се вълнува, или не е раз вълнувана да го опознае съществено за да види каква душа носи, а просто е харесала визията му, ми вероятно причината да е привлечена от него е желанието и за секс с него. Е, принципно да искаш секс не е лошо, дори предвиждам че момичето което го обича истински и от душата си и мисли за него, и я е грижа как е, какво чувства, какво изпитва, какво му е, също го харесва и визуално и би искала да бъде интимна с него, да правят секс, но преди всичко тя няма да иска само секс, а ще иска да го обича независимо всичко, и няма да се откаже от него, ще иска да го познава близко, както душевно, същностно, така и телесно :) Защото това е да обичаш истински :) Да те е грижа за другия, да ти пука как е, да те интересува :) Да търси близостта му и да си готова да пожертваш много от гордостта си за да му покажеш че го обичаш, желаеш, че искаш да бъдете нещо заедно :)
А той коя от вас обича? :) ТОВА Е МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО, вярно казваш не сте общували с него, че сте се разминавали по улиците, че явно не ви е забелязал. Обаче когато му се покажете, насочите по-пряко вниманието си към него, и имате желание да общувате с него, като заявите направо като търсите общуване с него, го заговорите, му пишете - той ще би избрал, заобичал една от вас, а не и трите ви :) Нали? Именно това в случая е определящо за всичко :) Ама да знаеш, че той би заобичал тази от вас която общува с него, която изпитва и показва привързаност, и загриженост, чувствено към него, която търси връзка с него, която не би отказала да се видят, щом предложи, или смело тя да му предло да се видят :) Когато има желание, не бива да се крие, а да се покаже, ПРОБЛЕМА ВИ Е, ЧЕ ЧУВСТВАТА ВИ НЕ СА УСТАНОВЕНИ, ТЪЙ КАТО НЕ ГО ЗАГОВАРЯТЕ, НЕ ГО ТЪРСИТЕ, НЕ МУ СЕ ПОКАЖЕТЕ, ЗА ДА РАЗБЕРЕ СПРЯМО НЕГО И РЕАКЦИИТЕ МУ С КОЯТО ВАС ЩЕ ИСКА ДА Е. Тоест бъдете по-смели де, проблем ви е че сте пасивни, както повече момичета/жени, очаквате като правите признаци и намеци които мислите че са видими за него, уви, гарантирам ти че щом стойте на страна от него и правите нещата от далеко, той няма как да знае че имаш например ти нещо към него, или друга от приятелките ти. Просто няма как, казвам ти го от опит, и на мен са ми правили момичета намеци, признаци от далеко, косвено, но аз не съм гадател, няма как да знам какво искат да ми кажат, ако не ги познавам. А и момчетата/мъжете също се притесняват и най-вероятно виждайки ви, сте се разминали, защото... отчел е видял е че примерно го наблюдавате, хвърлили сте си поглед, но какво да направи? Всички хора малко или много докато вървят си разменят погледи и защото имат очи и гледат пред тях какво има, нормално. И той не може като не ви познава добре, само по-поглед, да осъзнае че твоето/вашето е повече от нормалното че има чувства? Как да го разбере? Когато нищо не правиш, нищо не се случва. Затова се иска да действаш :) За да разбере че примерно теб те има, че имаш чувства, желание за него, че искаш да го познаваш по онзи дълбок начин :) За да те отличи от всички други и да те пожелае, заобича и той :) Помисли, постави се на негово място, винаги така мисли как да постъпиш, какво като е момче, не е от друга планета, не е много по различен от теб, разликата е само в половете ви, иначе и двамата дишате и имате сърца и подобни мисли. Както ти от никакво действие няма да разбереш че друг има чувства към теб, така и той. Излез от сянката, покажи му се, общувай с него и нека се излезете заедно :) Може и ти да му предложиш.
За приятелките ти не се страхувай, любовта никога не е унищожава истинското приятелство. Но би било глупаво да се откажеш от любов с него, от него заради приятелките ти, ако е са ти приятели ще разберат и няма да те упрекват, ще ти позволят да бъдеш с него. Защо не? Та... не си струва да се карате за него, но не си и струва да се отказваш от него, все пак избора е и негов, от това което му се покаже :) ЧУВСТВАМ ЧЕ ТИ ГО ОБИЧАШ ПО-СИЛНО, защото ми пишеш за решение на сърцето и приятелството си :) И тъй като те не са ми писали, а ти, значи теб той по те вълнувам, обичаш го чисто :) Загрижена си както за приятелството си, така и за него, за любовта си :) Мисля, че би било глупаво да се откажеш за него, само защото си мислиш че приятелството може да пострада, нищо няма да пострада, както си разбрала има решение, и ще ти го изложа най-пряко :) Но първо искам да ти разкажа нещо. Преди години бях замесен в подобна история, аз бях само наблюдател и посредник, няколко мой приятеля, харесва едно и също момиче. Разбира се в началото не съзнаваха че не я харесват по-един и същ начин, за един тя бе само тяло, за друг просто добра възможност, но само един от тях я обичаше от сърце, как разбрах ами нощем ме търсеше, бе и писал стихове, беше го грижа, но нямаше кураж да и каже, да сподели какво чувства, или поне да бъде смел и да излезе с нея. Да и предложи, страхуваше и от отказ, доста глупаво според мен, защото страха от отказ е като нищо да не прави, а щом нищо не прави, без да е имало проблем, сам си създаваш проблема, бях му го казал и той се взе в ръце, но твърде късно. И той се страхуваше да не си развали приятелството с другите, защото и те и хвърляха око. Но за тях, тя не ги касаеше както за него. Останалите я харесваха, не я обичаха, желаеха я заради хубавата външност и качества. Но не я обичаха като него заради същността и душата и, сърцето и, заради което е. Чака много, и тя се хвана с някой си за кратко, но се личеше че не са един за друг. Тя не беше щастлива, той също но късно се реши да и покаже чувствата си. Да бе опитал по-рано, да не просто опитал щяха да бъдат заедно, но пустия му страх какво ще мислят останалите, как ще се отрази на мнението им, провали всичко. А какво стана с приятелството им ли? Ами пак си бяха приятели, всичките за които говоря че я харесваха, но той бе тъжен, за тях не бе загуба, защото не ги бе толкова грижа за нея. Та... общата тъга и променя в настроението от него, им дойде в повече и ги промени и тях. МИСЪЛТА МИ Е ОТ РАЗКАЗА МИ Е... ЧЕ ЩОМ СА ТИ ПРИЯТЕЛКИ ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТВОЕТО ЩАСТИЕ И ЩЕ ТЪГУВАТ ЗА ТВОЯТА ТЪГА, НО ВИНАГИ ТИ БЪДАТ ПРИЯТЕЛКИ, НЕЗАВИСИМО КАКВО ЩЕ БЪДЕ :) Но... откажеш ли се от него, неимоверно ще внесе тъга и променя сред вас, сред отказа ви, а така по-лесно е просто една от вас да бъде с него, и нейното щастие, ще бъде и общо защото сте приятелки, а както написах само една от вас и пука истински за него и го обича, за което е, от плюсове до минусите му :) И мисля че момичето което го обича СИ ТИ :)
Проблема ще разплете от само себе си :) Но хайде излезете от сянката, НАЙ-ВЕЧЕ ТИ, ПОКАЖИ МУ СЕ ДЕ, ЗАГОВОРИ ГО, ПРЕДЛОЖИ МУ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ, ПОЗАИНТЕРЕСУВАЙ СЕ ОТ НЕГО ПО-ПРЯКО :) Едно добро решение е, ПЪРВО КАК ЩЕ МУ ИЗРАЗИШ ПРИВЪРЗАНОСТТА СИ КЪМ НЕГО :) Понякога най-помага да бъдеш откровена с него, най-добре в подходяща атмосфера на среща, каквато и да е, дори разходка в парка. Не изключвам и идеята да се срещнете и трите с него, дали отделно, дали ти да общуваш с него и да му предложиш кино, или другаде да бъдете, като кажеш че ще бъдеш с приятелки, съмнявам се да откаже. Ще се съгласи, и така ще ви види и трите, и ще си проличи от реакциите му която от вас избира (има нещо, чувства, усещания) От там и ще знаят те какво да правят и дали да се оттеглят, уверен съм че би избрал теб, просто твоята загриженост говори за силните ти чувства, а това ще бъде усетено от него, ако не се страхуваш да общуваш с него и да се изразяваш. Същевременно за две от вас, със сигурност не е толкова желан и той, защото поне две от вас ще си имат обожатели и в момента и даже и допълнителни мисли за друг. Та спокойно това даже ще скрепи приятелството ви още повече, защото две от вас ще трябва да се съгласят с решението и избора на обстоятелствата за една от вас трите и да я подкрепят :) А така с подкрепа и взаимно доволство, приятелството ви ще бъде още по-силно и ще бъдете радостни :) Щастието дава щастие, общувайки с него и избирайки теб това ще те направи щастлива :) А от там ще има общо щастие.
Обичаш го, не се отказвай от него :) Ако искате съгласувай те си действията и трите по отделно да се опитате да стигнете до него и която сполучи. Просто му се покажи :) Че те има, че теб те е грижа за него, че го обичаш, покажи му се и съм уверен че ще си размените общи чувства и ще избере струва ми се теб. Бъди смела, и без страх, приятелството е устойчиво и се калява, вие сте близки приятелки, помагайте си :) Но и ти не чакай а и сама си помогни за сърцето си :) За него :) С това и ти отговорих какво да правите относно него :)
Поздрави :)
Изпитвам нещо към момче с което сме се виждали няколко пъти, но не знам как да се сближа с него. Страх ме е да не ме разкара, игнорира или да ме помисли за глупачка.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Юли 7 00:19:52 EEST
Здравей Winter, реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ми се случи преди време. Не искам да те товаря много, но искам просто да ти споделя и ако може да ми дадеш съвет или просто да кажеш нещо.
Без да увъртам ще говоря с точни събития и места и така.
Съжалявам ако ще те измъча, защото няма да е много кратко, но се нуждая да ми отговориш. Чувствай се свободен да го направиш дори и след седмица не е проблем.
Нека започна с това , че преди около месец, в началото на Юни в моя град Варна имаше републиканско по баскетбол, момчета. Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист. Така де аз отидох там, но никой не ми се наби на очи първия ден. Гледах само и единствено играта.
На втория ден след училище отидох в залата и забелязах в игра едно момче, стори ми се много симпатичен. Прибрах се в нас, приготвих се и отидох за късния мач. След него с 2 приятелки бяхме пред залата и излизаха разни момчета. Мина едно погледнах го, не се сдържах и казах "Оо, какви красиви очи" на висок глас. Потърсих кой е и разбрах, че е момчето от по-рано. За съжаление нямаше фейсбук за това решиш, че трябва да се запозная с него лично.
На следващия ден говорих с приятелка, която познава негов приятел да ни запознае, но не се получи. На по-следващия ден реших, че не е нужно някой друг да ме запознава, а че мога и сама. Хванах се даже с една приятелка на бас, защото тя ме познава много добре и знае, че няма по-срамежлив от мен човек. хаха
Отидохме в залата, аз бях решена да се запозная. Бях казала на приятелките ми да го гледат дали ме гледа (да смешно е) защото знаеш на мен ми се струва, обаче ние момичетата понякога виждаме това, което ни се иска. Е, бях права всеки пък когато ме гледаше и те ми казваха..значи не съм се заблудила много много.
Така де след мача, той седя на едните седалки, а аз бях права. Той ме гледаше и даже се усмихваше. Аз стоях и събирах кураж, вярвах в себе си, че ще успея да преборя срама си. Минавайки покрай мен той ме гледаше с края на окото си и се подсмихваше сякаш знаеше, че искам да се запознаем. Аз събирах кураж все още, но той ме подмина..аз се обърнах и го дръпнах за ръката и го заговорих и после се запознахме.
На следващия ден той имаше мач рано сутринта и отидох с приятелка, която си беше харесала друг от неговия отбор. А всъщност той не игра, защото беше контузен.
След мача той беше пред залата и на излизане го погледнах, той ме погледна, но нищо не каза и аз наведох глава. Ужасно глупаво се почувствах, а и приятелката ми каза, че когато съм се навела той ме е погледнал пак.
Чувствах се ужасно глупаво цял ден. Прибрахме се и след това се срещнахме за финала, който беше по-късно. Там имаше само 2ма от неговия отбор и реших, че се е прибрал към София. Беше ми излязъл от главата, защото се примирих с факта, че няма да го видя пак. И както си гледам играта поглеждам случайно към вратата (Винаги, когато очаквам някой да влезе гледам към нея, но поне час и нещо не бях и точно в този момент реших да го направя) и тогава той влезе. Всичко ми се сви, корем, сърце...Въздуха ми спря за секунда и краката ми омекнаха. Наистина, хлътвала съм и преди, но чак така не ми се е случвало.
Той седна 2 реда по-надолу и докато аз си гледам мача 2 приятелки ми казват "ПОГЛЕДНА ТЕ!" и аз само вдигнах рамене. Както знаеш след 2рата част в баскетбола има голяма почивка и ние отидохме до магазинчето. Седях и чаках с едно момиче и тя ми каза "опа" обърнах се и го видях да се задава. Застана точно до нас пред магазина. Въртеше се, поглеждаше и нищо не каза. Реших, че като аз направих първата крачка трябва да каже поне едно ''здравей''. Както и да е дойдоха момчета от отбора му и му казаха да си тръгва, защото си вземали багажа и тръгвали. Бях почти безразлична. Докато вървеше с момче от отбора си, това момче го бутна и ни погледнаха и почнаха да се бутат и да се бият леко един вид. Стана ми много сладко. :D
Върнахме се в залата и седнахме на първи ред, аз бях се загледала в играта и си мислех, че те си тръгнаха към София, този път наистина и следях само играта. През 3/4 седалки от мен седеше едно момче от отбора му, но то беше със родителите си във Варна. Както си седя и гледам мача усещам твърде много хора около мен. Поглеждам той седи до мен.....а до него целия му отбор. Първо се шокирах и докато гледах мача усещах как на моменти той ме гледа. Мача свърши и изчаквахме награждаването. Приятелите от отбора му му казваха да тръгват, но той ме поглеждаше и казваше не..тръгнаха си след това и ние.
С приятелки се разхождахме по центъра и засякохме него и още 5 момчета. Те се спряха не едно място което беше точно пред нас, а ние бяхме седнали на една пейка. Той се смееше на приятелите си и поглеждаше към мен и аз го гледах и така няколко пъти. След 2/3 минути с приятелките ми тръгнахме, но аз трябваше да се прибирам и се разделихме. Когато се обърнах, момчетата се бяха спрели на улицата и си говореха, а той гледаше право към мен. Аз се обърнах и продължих да вървя.
Няколко дни след всичката тази еуфория около мачовете, аз още мислех за него. Една приятелка попита един от отбора му какъв е той, говорил ли е нещо за мен. Той бил такова момче, че не помнело имена изобщо на един съотборник не му запомнил името дори. Помнил само какво съм го питала, а беше минало време. (някъде към 5 дни, но дори аз не помнех много какво му казах а той да.) Това момче каза, че той е добър, свестен, леко наивен, но като цяло всичко звучеше прекрасно. Питаха ме колко момчета ми харесаха на "репа" и аз казах 1...Казах, че за мен той е най най- красивия там, няма друг толкова красив, но никой не беше не същото мнение, но не ми пречеше.
Сега сме 7ми Юли..точно на 7ми или на 8ми се запознах с него. Боби, все още ме държи, всеки ден си мисля за него, всичко свързвам със него. Във Варна, когато се разхождам всеки 2ри ми прилича на него колкото и смешно да звучи.
Утре, т.е днес, 7ми една приятелка, ще се види с него или по-скоро със приятеля му и ще каже, че питам как му е крака, защото наистина ме е грижа и ако той нещо пита за мен ще е супер, но нямам такъв късмет. Никога не ми се получава, а по принцип много бързо ми минават тръпките по някое момче, не и този път. Още ме държи. Мисля си, че ще ми мине, само ако утре каже, че не иска да ми пише или просто го намекне.
Не искам аз да му искам скайп от някого, защото не искам да и помисли, че съм толкова жалка и ме държи още. Че аз още мисля за него, че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.) Не искам все аз да съм тази, която се притеснява като иска скайпа на някого ( два пъти ми се е случвало, но все пак..) и после нищо...не искам да се подлагам на това пак. Ако той пожелае тогава и само тогава.
Да, здраво съм си хлътнала по него, но ако той дори не ме помни, което е напълно възможно, ще се откажа или по-скоро ще ми мине.
И така, това беше моята история, дано не съм те измъчила, но ще се радвам да ми кажеш какво мислиш по въпроса. Чух от приятелка, че си един страхотен човек и даваш много хубави отговори и съвети, а и се зачетох малко във профила ти. Надявам се не е проблем този дълъг роман, който написах.
Съжалявам пак за което...Благодаря ти предварително. :)
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Юли 10 22:12:38 EEST
Здравей :) Мерсиии :) Колко много емоции си натрупала, дългото ти писмо с нищо не ми попречи, обичам да чета :) За секунда-две се запиташ дали не съм отворил на нечии филмов сценарии :D Смисъл така обстоятелствено си описала, че ако беше добавила и с какво сте били облечени, направо се пренасям в историята ти!... Направи ми впечатление и друго, като че цялото време си отдавала на това момче! Дето се казва, не бих се изненадал и ако си спала в залата за баскетбол, само и само за да си първата която ще го види да влиза :) Донякъде е прекрасно да се види, момиче като теб което обича така силно! Въпросът е защо се смущаваш? Момче като момче, ако нищо не правиш, как ще бъдете заедно? Как ще се сбъднат мечтите ти?
Има и една подробност, важна, аз като представител на мъжкия пол ще ти я споделя :) Ние момчета, макар да се пишем за много смели, в действителност сме по-колебливи и нерешително в дадени моменти от вас момичетата. И в 90% от случаите не бихме направили нищо, ако момичето само стой и една дума не ни каже. Защото никое умно момче, няма да иска да се натрапва на момиче. Че сега се наблюдава обратната тенденция, вие момичетата не харесвате някой да ви търси много :)) Или поне ако е момче което не харесват по онзи любовен начин :) Искате да ви търси, само които обичате, ако може неспирно, ех, хубаво би било обичното същество да ни търси :) Ама той как да разбере че имаш чувства? Известно момче е, 100% не си първото момиче което му казва ""Оо, какви красиви очи" адски сладко е което си имала смелостта да му кажеш, браво, малко момичета ще са така смели :) Но... сигурно и преди го е чувал!... Тоест има опит и наблюдение с момичета. Та ако и другите правят като теб, да го наблюдават, да го заговарят, то с какво ти ще се отличиш от другите, та да си каже, "да това е момичето което има чувства към мен"? Внимателно помисли над това :)
Направила си доста, спряла си го, заговорила си го, била си пред него (колко ти е обърнал внимание и е усетил намеренията ти е под въпрос, защото ако е бил уморен, може хич да не е обърнал сериозно внимание, или все пак да не е сигурен какво искаш), е да но изглежда не стига! Според мен е редно да намериш път към него извън заниманията му :) Да го хванеш в по-нормална и обикновена обстановка :) За да хване смисъла на вниманието ти, иначе би си помислил "тя ми е поредната фенка" Разбираш нали? :)
Хммм... което изказах бе странична гледна точка, а сега от погледа на чувствата :) Успяла си да му привлечеш вниманието! Любопитството му към теб! Доказателство е, погледите му към теб, че сте говорили :) Всъщност в началото неговото е било чисто любопитство. Чак когато си му хванала ръката е усетил, че искаш нещо повече! Обаче, желанието ти за близост на него му се струва изменчиво, защото веднъж го гледаш от далеко, втори път докосваш и заговаряш, трети само мълчиш. На него му изглежда че се колебаеш дали искаш да го познаваш. А именно и поради това, не прави нищо специално за да стигне до теб.
Ох, момиче, момиче, няма нищо жалко да му поискаш skypa от друг :) Но жалко ще е, ако оставиш така нещата, ако си могла да поговориш с него, по сплотяващо, а си пропуснала възможността си. Тогава ще е жалко :) Ще си призная, и аз да бях на негово място нямаше да мога да разбера дали ме харесваш! Защото изменчивото ти и колебливо държание, макар присъствието, само намеква, но с нищо не затвърждава че имаш чувства. За присъствието ти, погледите ти, може да има още 100 обикновени причини. Хората на днешно време, са твърде привикнали с действителността, не тръгнат по петите на друг/а, нито рискуват веднага, ако не бъдат уверени в чувствата на другия/другата. От къде знаеш, ако точно сега той си мисли за теб? :) Или подпитва друг за теб? Защото аз например, имам такава памет че всичко което видя и го запомням :) А такова нещо, като момиче което да ти каже хубава дума, да те хване за ръка, не е се забравя туко-така :)
Аз ти предлагам, да му напомняш за теб :) Да му напишеш нещо хубаво, стих, или съобщение (разбира се като му вземеш facebook-a, или skype-a :) Защото така, ще има за какво да мисли, и все ще пожелае да общува с теб. А и няма нищо лошо, да му пишеш, да си говорите. Какво ти обсебване ти си любена :) Обичаш го :) Подходи внимателно, няма да го хванеш и да го разтърсиш с "ей аз те обичам" :)) А ще търсиш контакт с него, като към вид приятел, така обстановката ще е по-приятна и за двама ви. Целта ти е само една - да си имате момент на споделяне, такива моменти сближават :) От друга страна не ти пречи да когато го видиш, да му кажеш пак по здравей, уверен съм че това и чака. Някои момчета са притеснителни, като стане дума за момичета и чувства :))
Хах, не мога да не кажа нещо и за "Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист" А, от кога е задължително щом си момиче на 16, да минеш през спортна зала и да си харесаш момче? Нима за това ходиш да гледаш спорт? ;) Май си търсиш гадже, защото се нуждаеш от близост, но защо търсиш приятел точно сред спортистите? Тялото миличка, не е най-важното, а какъв е човека, каква е личността му, какви са знанията му :) Не се заблуждавай по вида. Вида най-често лъже! Хубавото тяло, красивите цветни очи, с нищо не показват каква е душата на човека. Само ако знаеш колко момичета като теб подведени от собствените си хормони, в търсене на момче, за да не бъдат сами, избират някой голям красавец, а после се разочароват. По тия ти дума, ако бях някой друг, щях да си помисля, че си тръгнала на "лов за любов" :)) А по случайност си се и влюбила!...
"че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.)" Има истина! :D Зависи от ситуацията, и как си намекнала на момчето за чувствата си. Защото хората си обичат свободата. Е, не е чак само при момчетата, среща се и при момичетата. Мисля си че момчето не би отказало, но хубавите неща не стават изведнъж, а бавно и плавно :)
Поздрави :)
Дата: Събота, 2012, Юли 7 00:19:52 EEST
Здравей Winter, реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ми се случи преди време. Не искам да те товаря много, но искам просто да ти споделя и ако може да ми дадеш съвет или просто да кажеш нещо.
Без да увъртам ще говоря с точни събития и места и така.
Съжалявам ако ще те измъча, защото няма да е много кратко, но се нуждая да ми отговориш. Чувствай се свободен да го направиш дори и след седмица не е проблем.
Нека започна с това , че преди около месец, в началото на Юни в моя град Варна имаше републиканско по баскетбол, момчета. Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист. Така де аз отидох там, но никой не ми се наби на очи първия ден. Гледах само и единствено играта.
На втория ден след училище отидох в залата и забелязах в игра едно момче, стори ми се много симпатичен. Прибрах се в нас, приготвих се и отидох за късния мач. След него с 2 приятелки бяхме пред залата и излизаха разни момчета. Мина едно погледнах го, не се сдържах и казах "Оо, какви красиви очи" на висок глас. Потърсих кой е и разбрах, че е момчето от по-рано. За съжаление нямаше фейсбук за това решиш, че трябва да се запозная с него лично.
На следващия ден говорих с приятелка, която познава негов приятел да ни запознае, но не се получи. На по-следващия ден реших, че не е нужно някой друг да ме запознава, а че мога и сама. Хванах се даже с една приятелка на бас, защото тя ме познава много добре и знае, че няма по-срамежлив от мен човек. хаха
Отидохме в залата, аз бях решена да се запозная. Бях казала на приятелките ми да го гледат дали ме гледа (да смешно е) защото знаеш на мен ми се струва, обаче ние момичетата понякога виждаме това, което ни се иска. Е, бях права всеки пък когато ме гледаше и те ми казваха..значи не съм се заблудила много много.
Така де след мача, той седя на едните седалки, а аз бях права. Той ме гледаше и даже се усмихваше. Аз стоях и събирах кураж, вярвах в себе си, че ще успея да преборя срама си. Минавайки покрай мен той ме гледаше с края на окото си и се подсмихваше сякаш знаеше, че искам да се запознаем. Аз събирах кураж все още, но той ме подмина..аз се обърнах и го дръпнах за ръката и го заговорих и после се запознахме.
На следващия ден той имаше мач рано сутринта и отидох с приятелка, която си беше харесала друг от неговия отбор. А всъщност той не игра, защото беше контузен.
След мача той беше пред залата и на излизане го погледнах, той ме погледна, но нищо не каза и аз наведох глава. Ужасно глупаво се почувствах, а и приятелката ми каза, че когато съм се навела той ме е погледнал пак.
Чувствах се ужасно глупаво цял ден. Прибрахме се и след това се срещнахме за финала, който беше по-късно. Там имаше само 2ма от неговия отбор и реших, че се е прибрал към София. Беше ми излязъл от главата, защото се примирих с факта, че няма да го видя пак. И както си гледам играта поглеждам случайно към вратата (Винаги, когато очаквам някой да влезе гледам към нея, но поне час и нещо не бях и точно в този момент реших да го направя) и тогава той влезе. Всичко ми се сви, корем, сърце...Въздуха ми спря за секунда и краката ми омекнаха. Наистина, хлътвала съм и преди, но чак така не ми се е случвало.
Той седна 2 реда по-надолу и докато аз си гледам мача 2 приятелки ми казват "ПОГЛЕДНА ТЕ!" и аз само вдигнах рамене. Както знаеш след 2рата част в баскетбола има голяма почивка и ние отидохме до магазинчето. Седях и чаках с едно момиче и тя ми каза "опа" обърнах се и го видях да се задава. Застана точно до нас пред магазина. Въртеше се, поглеждаше и нищо не каза. Реших, че като аз направих първата крачка трябва да каже поне едно ''здравей''. Както и да е дойдоха момчета от отбора му и му казаха да си тръгва, защото си вземали багажа и тръгвали. Бях почти безразлична. Докато вървеше с момче от отбора си, това момче го бутна и ни погледнаха и почнаха да се бутат и да се бият леко един вид. Стана ми много сладко. :D
Върнахме се в залата и седнахме на първи ред, аз бях се загледала в играта и си мислех, че те си тръгнаха към София, този път наистина и следях само играта. През 3/4 седалки от мен седеше едно момче от отбора му, но то беше със родителите си във Варна. Както си седя и гледам мача усещам твърде много хора около мен. Поглеждам той седи до мен.....а до него целия му отбор. Първо се шокирах и докато гледах мача усещах как на моменти той ме гледа. Мача свърши и изчаквахме награждаването. Приятелите от отбора му му казваха да тръгват, но той ме поглеждаше и казваше не..тръгнаха си след това и ние.
С приятелки се разхождахме по центъра и засякохме него и още 5 момчета. Те се спряха не едно място което беше точно пред нас, а ние бяхме седнали на една пейка. Той се смееше на приятелите си и поглеждаше към мен и аз го гледах и така няколко пъти. След 2/3 минути с приятелките ми тръгнахме, но аз трябваше да се прибирам и се разделихме. Когато се обърнах, момчетата се бяха спрели на улицата и си говореха, а той гледаше право към мен. Аз се обърнах и продължих да вървя.
Няколко дни след всичката тази еуфория около мачовете, аз още мислех за него. Една приятелка попита един от отбора му какъв е той, говорил ли е нещо за мен. Той бил такова момче, че не помнело имена изобщо на един съотборник не му запомнил името дори. Помнил само какво съм го питала, а беше минало време. (някъде към 5 дни, но дори аз не помнех много какво му казах а той да.) Това момче каза, че той е добър, свестен, леко наивен, но като цяло всичко звучеше прекрасно. Питаха ме колко момчета ми харесаха на "репа" и аз казах 1...Казах, че за мен той е най най- красивия там, няма друг толкова красив, но никой не беше не същото мнение, но не ми пречеше.
Сега сме 7ми Юли..точно на 7ми или на 8ми се запознах с него. Боби, все още ме държи, всеки ден си мисля за него, всичко свързвам със него. Във Варна, когато се разхождам всеки 2ри ми прилича на него колкото и смешно да звучи.
Утре, т.е днес, 7ми една приятелка, ще се види с него или по-скоро със приятеля му и ще каже, че питам как му е крака, защото наистина ме е грижа и ако той нещо пита за мен ще е супер, но нямам такъв късмет. Никога не ми се получава, а по принцип много бързо ми минават тръпките по някое момче, не и този път. Още ме държи. Мисля си, че ще ми мине, само ако утре каже, че не иска да ми пише или просто го намекне.
Не искам аз да му искам скайп от някого, защото не искам да и помисли, че съм толкова жалка и ме държи още. Че аз още мисля за него, че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.) Не искам все аз да съм тази, която се притеснява като иска скайпа на някого ( два пъти ми се е случвало, но все пак..) и после нищо...не искам да се подлагам на това пак. Ако той пожелае тогава и само тогава.
Да, здраво съм си хлътнала по него, но ако той дори не ме помни, което е напълно възможно, ще се откажа или по-скоро ще ми мине.
И така, това беше моята история, дано не съм те измъчила, но ще се радвам да ми кажеш какво мислиш по въпроса. Чух от приятелка, че си един страхотен човек и даваш много хубави отговори и съвети, а и се зачетох малко във профила ти. Надявам се не е проблем този дълъг роман, който написах.
Съжалявам пак за което...Благодаря ти предварително. :)
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Юли 10 22:12:38 EEST
Здравей :) Мерсиии :) Колко много емоции си натрупала, дългото ти писмо с нищо не ми попречи, обичам да чета :) За секунда-две се запиташ дали не съм отворил на нечии филмов сценарии :D Смисъл така обстоятелствено си описала, че ако беше добавила и с какво сте били облечени, направо се пренасям в историята ти!... Направи ми впечатление и друго, като че цялото време си отдавала на това момче! Дето се казва, не бих се изненадал и ако си спала в залата за баскетбол, само и само за да си първата която ще го види да влиза :) Донякъде е прекрасно да се види, момиче като теб което обича така силно! Въпросът е защо се смущаваш? Момче като момче, ако нищо не правиш, как ще бъдете заедно? Как ще се сбъднат мечтите ти?
Има и една подробност, важна, аз като представител на мъжкия пол ще ти я споделя :) Ние момчета, макар да се пишем за много смели, в действителност сме по-колебливи и нерешително в дадени моменти от вас момичетата. И в 90% от случаите не бихме направили нищо, ако момичето само стой и една дума не ни каже. Защото никое умно момче, няма да иска да се натрапва на момиче. Че сега се наблюдава обратната тенденция, вие момичетата не харесвате някой да ви търси много :)) Или поне ако е момче което не харесват по онзи любовен начин :) Искате да ви търси, само които обичате, ако може неспирно, ех, хубаво би било обичното същество да ни търси :) Ама той как да разбере че имаш чувства? Известно момче е, 100% не си първото момиче което му казва ""Оо, какви красиви очи" адски сладко е което си имала смелостта да му кажеш, браво, малко момичета ще са така смели :) Но... сигурно и преди го е чувал!... Тоест има опит и наблюдение с момичета. Та ако и другите правят като теб, да го наблюдават, да го заговарят, то с какво ти ще се отличиш от другите, та да си каже, "да това е момичето което има чувства към мен"? Внимателно помисли над това :)
Направила си доста, спряла си го, заговорила си го, била си пред него (колко ти е обърнал внимание и е усетил намеренията ти е под въпрос, защото ако е бил уморен, може хич да не е обърнал сериозно внимание, или все пак да не е сигурен какво искаш), е да но изглежда не стига! Според мен е редно да намериш път към него извън заниманията му :) Да го хванеш в по-нормална и обикновена обстановка :) За да хване смисъла на вниманието ти, иначе би си помислил "тя ми е поредната фенка" Разбираш нали? :)
Хммм... което изказах бе странична гледна точка, а сега от погледа на чувствата :) Успяла си да му привлечеш вниманието! Любопитството му към теб! Доказателство е, погледите му към теб, че сте говорили :) Всъщност в началото неговото е било чисто любопитство. Чак когато си му хванала ръката е усетил, че искаш нещо повече! Обаче, желанието ти за близост на него му се струва изменчиво, защото веднъж го гледаш от далеко, втори път докосваш и заговаряш, трети само мълчиш. На него му изглежда че се колебаеш дали искаш да го познаваш. А именно и поради това, не прави нищо специално за да стигне до теб.
Ох, момиче, момиче, няма нищо жалко да му поискаш skypa от друг :) Но жалко ще е, ако оставиш така нещата, ако си могла да поговориш с него, по сплотяващо, а си пропуснала възможността си. Тогава ще е жалко :) Ще си призная, и аз да бях на негово място нямаше да мога да разбера дали ме харесваш! Защото изменчивото ти и колебливо държание, макар присъствието, само намеква, но с нищо не затвърждава че имаш чувства. За присъствието ти, погледите ти, може да има още 100 обикновени причини. Хората на днешно време, са твърде привикнали с действителността, не тръгнат по петите на друг/а, нито рискуват веднага, ако не бъдат уверени в чувствата на другия/другата. От къде знаеш, ако точно сега той си мисли за теб? :) Или подпитва друг за теб? Защото аз например, имам такава памет че всичко което видя и го запомням :) А такова нещо, като момиче което да ти каже хубава дума, да те хване за ръка, не е се забравя туко-така :)
Аз ти предлагам, да му напомняш за теб :) Да му напишеш нещо хубаво, стих, или съобщение (разбира се като му вземеш facebook-a, или skype-a :) Защото така, ще има за какво да мисли, и все ще пожелае да общува с теб. А и няма нищо лошо, да му пишеш, да си говорите. Какво ти обсебване ти си любена :) Обичаш го :) Подходи внимателно, няма да го хванеш и да го разтърсиш с "ей аз те обичам" :)) А ще търсиш контакт с него, като към вид приятел, така обстановката ще е по-приятна и за двама ви. Целта ти е само една - да си имате момент на споделяне, такива моменти сближават :) От друга страна не ти пречи да когато го видиш, да му кажеш пак по здравей, уверен съм че това и чака. Някои момчета са притеснителни, като стане дума за момичета и чувства :))
Хах, не мога да не кажа нещо и за "Както знаеш съм момиче, а няма как да отиде едно момиче на по 16 години и да не си хареса нито един баскетболист" А, от кога е задължително щом си момиче на 16, да минеш през спортна зала и да си харесаш момче? Нима за това ходиш да гледаш спорт? ;) Май си търсиш гадже, защото се нуждаеш от близост, но защо търсиш приятел точно сред спортистите? Тялото миличка, не е най-важното, а какъв е човека, каква е личността му, какви са знанията му :) Не се заблуждавай по вида. Вида най-често лъже! Хубавото тяло, красивите цветни очи, с нищо не показват каква е душата на човека. Само ако знаеш колко момичета като теб подведени от собствените си хормони, в търсене на момче, за да не бъдат сами, избират някой голям красавец, а после се разочароват. По тия ти дума, ако бях някой друг, щях да си помисля, че си тръгнала на "лов за любов" :)) А по случайност си се и влюбила!...
"че направо съм се обсебила. ( ДА, така е, но не искам той да мисли така, защото за момчетата е плашещо и странно.)" Има истина! :D Зависи от ситуацията, и как си намекнала на момчето за чувствата си. Защото хората си обичат свободата. Е, не е чак само при момчетата, среща се и при момичетата. Мисля си че момчето не би отказало, но хубавите неща не стават изведнъж, а бавно и плавно :)
Поздрави :)
Как да покажа истинското си аз пред хората? Струва ми се че не ме разбират. Каква да бъда с различните хора.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Понеделник, 2012, Юни 25 01:57:19 EEST
От доста дълго, тайно ти се възхищавам на отговорите в Ask.fm и най-накрая събрах смелост да ти споделя за моя проблем, който в продължение на 2 години се опитвам да реша сама, но не ми се получава. Винаги съм била уверена и имам самочувствие на умен и интелигентен човек, но сега съм изправена пред много важен за мен избор, който определено не мога да направя сама.
Най простичко:
трябва да избера дали да бъда в групичка, да са забавлявам, да имам много приятели и общо взето да ми се случват всички тези неща, които се случват на тийнейджърите в разгара на гимназията, НО ДА НЕ БЪДА СЕБЕ СИ. Да се държа по начин, който не ми подобава... Или да бъда себе си, без много приятели и типичният аутсайдер, или както ме наричат в училище - френска принцеса.
Всички около мен (освен 3ма-4рима) си мислят, че съм супер високомерна и че не се интересувам от нищо друго, освен от облеклото си. Което въобще не е истина! И колкото пъти да се опитам да им променя мнението, просто не става, или ако се получи е мимолетно, а аз знам, че не съм някаква снобка и това, че се интересувам от литература, различни култури и като цяло нови неща и не ме прави, цитирам: "захлупена".
Просто не знам, понякога си мисля, че не трябва да се променям заради другите, но просто е много тъжно, когато никой не те харесва и те мисли, за някакво повърхностно същество и ти се подиграват…
И колкото и да си повтарям, че е абсурдно, да се старя да се харесам и да покажа истинското си аз, пред хора които са на мили разстояние от нещата, в които аз вярвам и предпочитат да деградират по цяла нощ слушайки един определен стил „музика”, с държание което отговаря на хора, с извинение, със забавено умствено развитие, понякога си мисля, колко по-лесно, по-забавно, щеше да бъде, ако и аз бях такава.
Просто искам един нормален ден в училище, без да ми се иска налага да се ядосвам и да се прибирам натоварена и разплакана.
Съжалявам, ако ти досадих с писмото си, просто не бях забелязала колко по-лесно е да споделиш, на някой който не те познава.
Пожелавам ти спокойна нощ.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Четвъртък, 2012, Юни 28 22:36:06 EEST
Здравей :)
Не си ми досадила :) Имах много писма на които да отговарям :) Много дълго ли събира смелост? А и проблема ти е напълно нормален, няма от какво да се притесняваш :) И аз като бях в училище, бях доста по-различен от съучениците ми :) Те слушаха една и съща глупава музика, държаха се като деца, а аз имах свой виждания за нещата :) Просто някой израстват по-бързо от други :) Питаш каква да бъдеш?! Преди две седмици едно момче, ме пита същото :) И на него му предстоеше събиране с класа, и то се колебаеше какво да прави, защото го беше страх да тръгне на събирането, тъй като е свикнал да си стой в къщи. Но му беше ясно че ако продължава да се цепи от другите ще го сметнат за задръстеняк и аутсайдер!... Факт е, че хората се държат гадно с по-различните от тях. Какво направи той ли? Не ме послуша и не отиде на събирането, очевидно сам избрал си да бъде отцепник. Виж, не е правилно да не бъдеш себе си, но не е и правилно да се делиш от хората. Да те може би ще бъдат глупави, ще се държат ограничено, неразумно, дразнещо, но са хората с които ще прекарваш часове, значи не е добре да се делиш от тях. Хубаво е да си имате обща приказка, нали? :) А знаеш ли аз как се справих като бях в училище, приобщих се и с по-глупавите :) Има една приказка, умният е умен, защото умее да общува еднакво добре както с умните, така и с глупавите :) Научи се, идеята е да се превърнеш в хамелеон :) Няма как да изгубиш себе си, просто ще се превърнеш в по-сложна и многопластова личност :) Така, ще те възприемат всички, защото ще имаш страна за хората с по-плитки интересни и страна за другите с интереси като твоите :) А себе си, ще показваш единствено на хората които си преценила че са истински :) Не ти пречи, личността ни (себе си) не е закотвено на едно място, целта на всеки е да се усъвършенства :) Така че, имаш възможност, направи живота си по-добър, усъвършенствай се :) Бъди в групичката, забавлявай се :) Човек може да общува с много повече само от групичката, с едни да правиш едно с другите друго и пак ще си себе си, защото ще ти е личен избор :)
Поздрави :)
Когато си изпълнен с омраза, или ниското самочувствие на човек борещ се със собствените си демони.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Четвъртък, 2012, Юни 14 23:43:25 EEST
Здравей уинтър пише ти един човек дълбоко изпълнен със омраза,искам да ти разкажа за това как омразата се зароди в мен,как по най-глупавият начин отрових,осакатих и унищожих душата си,как сам се лиших от всичко прекрасно на този свят. Ако историята ми те натоварва се извинявам за нахалството,че така без предупреждение ти пращам такъв дълъг роман.
Всеобщата ''мисия'' по сриване не само на душата ми,но и на целият ми живот започна през далечната 2003 година,тогава бях 4-ти клас .Както сигурно се досещаш бях обект на физически и психически тормоз от мои съученици.Момчета ми се подиграваха, обиждаха и често ме удряха,когато опитвах да поговоря с някое момче от класа,независимо за какво не получавах отговор,все едно ме нямаше, а ако имаше такъв той беше от сорта на ''разкарай се загубеняк,нещастник,тъпак и т.н.''.В един момент се оказа че съм загубеняка на училището,,никой не ме познаваше,но като станеше дума за мен и като се кажеше ''абе...ония идиота"и веднага се сещаха.Това много ме дразнеше,имаше какво да направя за да престанат да ме тормозят,можех да се опача на директора,на класният ръководител и на родителите си,но не го направих от страх и от срам че и те ще ми се подиграят.Както и да е този тормоз продължи чак до 7-ми клас,след това трябваше да се преместя във друго училище,защото това във което учех беше профилирано и трябваше да си избера профил който искам да уча след седми калс,след това да държа изпит и т.н.Не че не исках да уча,напротив избрах си профил,но нарочно не си издържах изпита,защото знаех какво ме чака от осми до дванайсти калс.И така преместих се в друго училище,но там се повтори историята от старото училище с единствената разлика,че отнесох един стабилен бой от който получих някакъв стрес и започнах да се страхувам от почти всичко.Беше ме страх да излизам на вън,отивах на училище със страх,не излизах в междучасията,тръгвах си последен направо бях много зле.Изкарах 8-ми клас и се записах във техникум там настъпи пълната промяна,никой не ме закачаше,не се интересуваше от мен,дори и много много не разговаряха със мен.Имах някакви приятели в училището така да се каже, имах и в квартала двама трима,но мнго не излизах със тях.И така постепенно се превърнах във един аутсайдер и социален инвалид,наблюдавах от страни как животът си тече,на където и да се обърнех само щастие гледах как връстниците ми си имат приятелки,как се влюбват общо взето как си живеят живота,а аз бях някакъв самотник.С течение на времето започнах да изпитвам омраза към тези които ме бяха тормозили,за броени месеци омразата ми достигна до такова ниво,че започнах да мразя всичко и всички,излизах на вън единствено за да акумолирам омраза,мислех си че притежавам омразата.Дойде и този момен в който омразата ми ескалира до такава степен,че пребих един мой съученик от техникума само защото ме беше нарекъл глупак.След този случай разбрах,че не аз притежавам омразата,а тя притежава мен,научих се да се контролирам защото знаех,че вътре в мен живее един свят на омраза,гняв и ярост.И така от 2003 г. до сега,девет години по-късно аз съм като животно затворено в клетка от собствената си омраза,а всички които през годините ме тормозеха,унижаваха и биха отново си живеят живота спокойно,градят бъдещето си,а аз съм се докарал до такова състояние че със часове си говоря сам.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Петък, 2012, Юни 15 16:57:14 EEST
Здравей :) Историята ти с нищо не ме натоварва, знаеш ли защо? Докато ти мислиш, че историята ти е много тежка, аз съм чел истории на хора много по-дълга със страници, и много по-драматична, дори необратима. Разбираш ли? :) Затова и твоето не ме изненадва, а само виждам че ти се мислиш за бита карта, като че живота е изстискал всички сили и надежда от теб и дълго се лъжеш. Има хора дето страдат защото са изгубили друг човек, има такива който са сами, защото нямат възможност да бъдат с други, примерно, далеко са от нормални хора, и са в някакви затворени малки градчета. Има и такива, които са били на върха на щастието ни изведнъж наречи го скапана случайност всичко се е объркало и мечтите им са се сринали. Има и други, цял живот борели се за да просперират за да си oсигурят спокоен живот. И хоп, каква изненада, осъзнават се чак на 34-5, че нямат семейство и деца, и познай, плаче им се, че ще останат сами. А ти, се притесняваш за омразата в себе си. Сега виждаш, колко по-трогателни неща има? Не го пиша за да те подценявам, а да ти кажа, хей, човече ти имаш надежда и възможност за по-добър живот :) Кое е това ли? Когато спре да ти пука от омразата, от всичко негативно, когато не вземаш глупостите в предвид. Кажеш си, "майната му" на омразата, живота не е омраза, живота е за да се научиш да обичаш :) Не се дръж като отцепник, като аутсайдер или друг, дреме ти какво е било преди, сега пред теб живота е вход свободен, и ще направиш най-голямата грешка ако живееш за миналото. Ок, така си, защото никой никога не се е държал добре с теб, защото може би нито едно момиче не се е държало мило с теб, но е време да се събудиш, не си губи живота. Защо хората те избягват, защото ти се криеш от тях, свит си, и не те забелязват, не изпъкваш с нищо, не се отличаваш. Е, разгърни се, покажи се, излез на светлина да те видят че и ти си човек. За другото да не ти пука, живей си живота за себе си, показвай се сред хората, пък каквото стане :)
Поздрави :)
Дата: Четвъртък, 2012, Юни 14 23:43:25 EEST
Здравей уинтър пише ти един човек дълбоко изпълнен със омраза,искам да ти разкажа за това как омразата се зароди в мен,как по най-глупавият начин отрових,осакатих и унищожих душата си,как сам се лиших от всичко прекрасно на този свят. Ако историята ми те натоварва се извинявам за нахалството,че така без предупреждение ти пращам такъв дълъг роман.
Всеобщата ''мисия'' по сриване не само на душата ми,но и на целият ми живот започна през далечната 2003 година,тогава бях 4-ти клас .Както сигурно се досещаш бях обект на физически и психически тормоз от мои съученици.Момчета ми се подиграваха, обиждаха и често ме удряха,когато опитвах да поговоря с някое момче от класа,независимо за какво не получавах отговор,все едно ме нямаше, а ако имаше такъв той беше от сорта на ''разкарай се загубеняк,нещастник,тъпак и т.н.''.В един момент се оказа че съм загубеняка на училището,,никой не ме познаваше,но като станеше дума за мен и като се кажеше ''абе...ония идиота"и веднага се сещаха.Това много ме дразнеше,имаше какво да направя за да престанат да ме тормозят,можех да се опача на директора,на класният ръководител и на родителите си,но не го направих от страх и от срам че и те ще ми се подиграят.Както и да е този тормоз продължи чак до 7-ми клас,след това трябваше да се преместя във друго училище,защото това във което учех беше профилирано и трябваше да си избера профил който искам да уча след седми калс,след това да държа изпит и т.н.Не че не исках да уча,напротив избрах си профил,но нарочно не си издържах изпита,защото знаех какво ме чака от осми до дванайсти калс.И така преместих се в друго училище,но там се повтори историята от старото училище с единствената разлика,че отнесох един стабилен бой от който получих някакъв стрес и започнах да се страхувам от почти всичко.Беше ме страх да излизам на вън,отивах на училище със страх,не излизах в междучасията,тръгвах си последен направо бях много зле.Изкарах 8-ми клас и се записах във техникум там настъпи пълната промяна,никой не ме закачаше,не се интересуваше от мен,дори и много много не разговаряха със мен.Имах някакви приятели в училището така да се каже, имах и в квартала двама трима,но мнго не излизах със тях.И така постепенно се превърнах във един аутсайдер и социален инвалид,наблюдавах от страни как животът си тече,на където и да се обърнех само щастие гледах как връстниците ми си имат приятелки,как се влюбват общо взето как си живеят живота,а аз бях някакъв самотник.С течение на времето започнах да изпитвам омраза към тези които ме бяха тормозили,за броени месеци омразата ми достигна до такова ниво,че започнах да мразя всичко и всички,излизах на вън единствено за да акумолирам омраза,мислех си че притежавам омразата.Дойде и този момен в който омразата ми ескалира до такава степен,че пребих един мой съученик от техникума само защото ме беше нарекъл глупак.След този случай разбрах,че не аз притежавам омразата,а тя притежава мен,научих се да се контролирам защото знаех,че вътре в мен живее един свят на омраза,гняв и ярост.И така от 2003 г. до сега,девет години по-късно аз съм като животно затворено в клетка от собствената си омраза,а всички които през годините ме тормозеха,унижаваха и биха отново си живеят живота спокойно,градят бъдещето си,а аз съм се докарал до такова състояние че със часове си говоря сам.
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Петък, 2012, Юни 15 16:57:14 EEST
Здравей :) Историята ти с нищо не ме натоварва, знаеш ли защо? Докато ти мислиш, че историята ти е много тежка, аз съм чел истории на хора много по-дълга със страници, и много по-драматична, дори необратима. Разбираш ли? :) Затова и твоето не ме изненадва, а само виждам че ти се мислиш за бита карта, като че живота е изстискал всички сили и надежда от теб и дълго се лъжеш. Има хора дето страдат защото са изгубили друг човек, има такива който са сами, защото нямат възможност да бъдат с други, примерно, далеко са от нормални хора, и са в някакви затворени малки градчета. Има и такива, които са били на върха на щастието ни изведнъж наречи го скапана случайност всичко се е объркало и мечтите им са се сринали. Има и други, цял живот борели се за да просперират за да си oсигурят спокоен живот. И хоп, каква изненада, осъзнават се чак на 34-5, че нямат семейство и деца, и познай, плаче им се, че ще останат сами. А ти, се притесняваш за омразата в себе си. Сега виждаш, колко по-трогателни неща има? Не го пиша за да те подценявам, а да ти кажа, хей, човече ти имаш надежда и възможност за по-добър живот :) Кое е това ли? Когато спре да ти пука от омразата, от всичко негативно, когато не вземаш глупостите в предвид. Кажеш си, "майната му" на омразата, живота не е омраза, живота е за да се научиш да обичаш :) Не се дръж като отцепник, като аутсайдер или друг, дреме ти какво е било преди, сега пред теб живота е вход свободен, и ще направиш най-голямата грешка ако живееш за миналото. Ок, така си, защото никой никога не се е държал добре с теб, защото може би нито едно момиче не се е държало мило с теб, но е време да се събудиш, не си губи живота. Защо хората те избягват, защото ти се криеш от тях, свит си, и не те забелязват, не изпъкваш с нищо, не се отличаваш. Е, разгърни се, покажи се, излез на светлина да те видят че и ти си човек. За другото да не ти пука, живей си живота за себе си, показвай се сред хората, пък каквото стане :)
Поздрави :)
петък, 26 април 2013 г.
Харесва се, но спряхме да си пишем покрай различните клюки които ни възпрепятстват.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Понеделник, 2012, Юни 18 23:00:03 EEST
започнах да пиша в аск, но осъзнах, че всъщност трябва да си излея душицата някъде на мъж, защото приятелите ми момчета няксии нямат мнение... |(
малко ще ти го разкажа накратко... защото искам да се ориентирам горе-долу кво да правя...
харесвах го от не много време, 3-4 месеца, и един ден от разни клюкарчета, мои познати, той разбра... и малко преди това бяхме започнали да си пишем, общи приказки, но.. няколко дена след като разбра, еми.. тръгнахме
на 7-8мия ден ми призна, че е тръгнал с мен за да ми даде шанс, и каза, че се е привързал при мен, казвал ми го, защото бил честен... некви е такива...
и като цяло връзката ни първите 3 седмици беше супер, но после аз заминах за 1 седмица, и... когато се върнах... оттогава не върви особено, беше ми писал на 2-3 пъти, че му липсвам, но не му вярвах, аз някак си не особено лесно се доверявам, като ми казваше, че ме обича, само седях и се чудех ква пък обич може да има от 3 седмици... и адски много го ревнувах, това навсякъде ми го уцелват... голямо ревнивче съм :( и... все тая... последните 2 седмици нещо нещата не вървяха, виждахме се много рядко, и той един ден, когато му писах да се видим, ми каза да си дадем пауза, и след това ме пита за мнението ми. всъщност това беше денят след една нощ, в която имах два поредни съня с него :) в единия правихме някакви глупости, обирахме някакъв автомобил, беше забавно, а във втория сън го направихме, и беше уникално... но сега... от две седмици се подминаваме като пътни знаци, когато се видим, и не знам дали му е приятно вниманието ми и наистина го обичам и искам да го потърся но не знам какво да направя... даже не сме си писали откакто ми поиска време, като се изключи един път, когато се бях напила и му бях оспамила, че го обичам, както и всякакви други глупости от типа на това, че съм самолет изтребител... сънувам го почти всяка нощ и си бия главата, не знам какво да правя... а и имам чувството, че ме има за малко момиченце... но разликата ни не е голяма, 3 години и 3 месеца... апфф, не знам даже дали ще разбереш нещо, но те моля да ми дадеш някакво отговорче, защото сме разделени от 12 дни, а имам чувството, че са години и не знам какво да правя, и... абе, откачам. всъщност защо ли те занимавам, но наистина имах нужда да направя един як СПАМ. мерси!!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Юни 20 18:08:27 EEST
Здравей :) Разбирам те много добре, преди твоята история, съм срещал още много подобни :) Та... да, наясно към че го обичаш много, че ти се иска да направиш нещо, но защо само стоиш и не правиш нищо? Не усещаш ли че така го губиш, защото когато един не прави нищо, какво ще си помисли другия?... Че на първия не му пука, че му е все тая :) Виж сега, ако искаш да бъдете пак заедно, пречупи ината и гордостта си, защото те ти пречат, и го потърси, и му се обади, и го заговори като видиш, просто направи нещо :) Чудесата не се случва от само себе си, а когато правим нещо :) Иначе, нищо не става! Разбираш ли? От друга страна, страхотно е, че той е честен с теб и откровен, но ти откъде знаеш, дали пък не казва същите неща и на други момичета?! Защо ти пиша това, защото какво ти е казал "7-8мия ден ми призна, че е тръгнал с мен за да ми даде шанс", демек, той е много важен и голяма работа :)) Затова се е смилил над теб, за да ти даде шанс! И ти на това вярваш ли? Звучи като редовна реплика!... Все пак пък на него какво му пречи да бъде с теб, като те обичал, дали разбира какво значи да обичаш? Или просто го казва като дума?!... Той те е приел за даденост, че винаги и при всички условия ще го харесваш!... Затова и си позволява да се държи резервирано и дистанцирано!... И след като обича теб, би трябва теб да търси, а не да се радва на чуждото обожание! Е, не го мисли, обичаш го, потърси го :) И поговорете, признай му че и ти имаш чувства към него :) Ако се дърпа и не приема на сериозно, значи сам се инати, или не разбира какво е любов, тогава например, се отдалечи и се дръж както той, в един момент ще му залисваш и сам ще те потърси, стига наистина да те обича :) А че си ревнивче, ами нали си скорпионче :)) Няма лошо да си ревнивче, при вас скорпионите ревността е признак за голяма любов ;) И все пак имай едно на ум, ако не приема и предава нищо сериозно към твоите действия и чувства, и това продължи дълго, загледай се към друг :)
Поздрави :)
Дата: Понеделник, 2012, Юни 18 23:00:03 EEST
започнах да пиша в аск, но осъзнах, че всъщност трябва да си излея душицата някъде на мъж, защото приятелите ми момчета няксии нямат мнение... |(
малко ще ти го разкажа накратко... защото искам да се ориентирам горе-долу кво да правя...
харесвах го от не много време, 3-4 месеца, и един ден от разни клюкарчета, мои познати, той разбра... и малко преди това бяхме започнали да си пишем, общи приказки, но.. няколко дена след като разбра, еми.. тръгнахме
на 7-8мия ден ми призна, че е тръгнал с мен за да ми даде шанс, и каза, че се е привързал при мен, казвал ми го, защото бил честен... некви е такива...
и като цяло връзката ни първите 3 седмици беше супер, но после аз заминах за 1 седмица, и... когато се върнах... оттогава не върви особено, беше ми писал на 2-3 пъти, че му липсвам, но не му вярвах, аз някак си не особено лесно се доверявам, като ми казваше, че ме обича, само седях и се чудех ква пък обич може да има от 3 седмици... и адски много го ревнувах, това навсякъде ми го уцелват... голямо ревнивче съм :( и... все тая... последните 2 седмици нещо нещата не вървяха, виждахме се много рядко, и той един ден, когато му писах да се видим, ми каза да си дадем пауза, и след това ме пита за мнението ми. всъщност това беше денят след една нощ, в която имах два поредни съня с него :) в единия правихме някакви глупости, обирахме някакъв автомобил, беше забавно, а във втория сън го направихме, и беше уникално... но сега... от две седмици се подминаваме като пътни знаци, когато се видим, и не знам дали му е приятно вниманието ми и наистина го обичам и искам да го потърся но не знам какво да направя... даже не сме си писали откакто ми поиска време, като се изключи един път, когато се бях напила и му бях оспамила, че го обичам, както и всякакви други глупости от типа на това, че съм самолет изтребител... сънувам го почти всяка нощ и си бия главата, не знам какво да правя... а и имам чувството, че ме има за малко момиченце... но разликата ни не е голяма, 3 години и 3 месеца... апфф, не знам даже дали ще разбереш нещо, но те моля да ми дадеш някакво отговорче, защото сме разделени от 12 дни, а имам чувството, че са години и не знам какво да правя, и... абе, откачам. всъщност защо ли те занимавам, но наистина имах нужда да направя един як СПАМ. мерси!!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Сряда, 2012, Юни 20 18:08:27 EEST
Здравей :) Разбирам те много добре, преди твоята история, съм срещал още много подобни :) Та... да, наясно към че го обичаш много, че ти се иска да направиш нещо, но защо само стоиш и не правиш нищо? Не усещаш ли че така го губиш, защото когато един не прави нищо, какво ще си помисли другия?... Че на първия не му пука, че му е все тая :) Виж сега, ако искаш да бъдете пак заедно, пречупи ината и гордостта си, защото те ти пречат, и го потърси, и му се обади, и го заговори като видиш, просто направи нещо :) Чудесата не се случва от само себе си, а когато правим нещо :) Иначе, нищо не става! Разбираш ли? От друга страна, страхотно е, че той е честен с теб и откровен, но ти откъде знаеш, дали пък не казва същите неща и на други момичета?! Защо ти пиша това, защото какво ти е казал "7-8мия ден ми призна, че е тръгнал с мен за да ми даде шанс", демек, той е много важен и голяма работа :)) Затова се е смилил над теб, за да ти даде шанс! И ти на това вярваш ли? Звучи като редовна реплика!... Все пак пък на него какво му пречи да бъде с теб, като те обичал, дали разбира какво значи да обичаш? Или просто го казва като дума?!... Той те е приел за даденост, че винаги и при всички условия ще го харесваш!... Затова и си позволява да се държи резервирано и дистанцирано!... И след като обича теб, би трябва теб да търси, а не да се радва на чуждото обожание! Е, не го мисли, обичаш го, потърси го :) И поговорете, признай му че и ти имаш чувства към него :) Ако се дърпа и не приема на сериозно, значи сам се инати, или не разбира какво е любов, тогава например, се отдалечи и се дръж както той, в един момент ще му залисваш и сам ще те потърси, стига наистина да те обича :) А че си ревнивче, ами нали си скорпионче :)) Няма лошо да си ревнивче, при вас скорпионите ревността е признак за голяма любов ;) И все пак имай едно на ум, ако не приема и предава нищо сериозно към твоите действия и чувства, и това продължи дълго, загледай се към друг :)
Поздрави :)
Семейна съм, а от известно време в мислите ми се върти друг мъж.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Вторник, 2012, Май 29 13:56:39 EEST
Аз съм тази с невъзможната любов.Под "невинни душички" имах предвид моите дечица.. да аз съм обвързана а той е свободен,и двамата сме зрели хора на по 30 г и ясно осъзнаваме и разбираме какво ще стане ако решим да бъдем заедно.Никога не съм търсила любов извън семейството си,щастлива съм ,имам прекрасно семейство.. просто незнам как се случи всичко живота ми се обърна на 360 градуса... още по трудно е защото ние работим заедно.Дори нямам смелост да изляза с него на кафе след работа,отказвам му вече 1г а знам че няма нищо лошо в това да изпием по едно кафе,не сме си позволили дори една целувка колкото и банално да звучи,единственият ни контакт е служебен а през останалото време в скайп късно вечер,все си казваме че единственият вариант е единият от нас да напусне работа но никой не събира смелост а пък и в тези времена...всяка вечер се обвинявам че се влюбих и че го обичам толкова много,чувствам се и виновна пред семейството си,чувстам се виновна и пред него,че ме срещна ,че ме обича.Как да го забравя как да залича тези чувства... веднъж той ми каза за една песен която много точно описвала нашето положение-Емануела-Само за мен,незнам каква музика слушаш но ако я чуеш мисля че ще ме разбереш най добре
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Май 29 15:39:00 EEST
Здравей :) Заподозрях нещо, с въпросите ти! Виж, от всичките истории който са минали през очите ми, и от някой житейски неща, съм установил, че твоето е една ествена тенденция, изпитваш липса на любов и я търсиш в друг :) С повечето жени на 30 е точно както с теб! Да се влюбят в друг, да търсят нов романс, просто ти е писнало тягостните рутини в живота ти. Казваш че си обвързана, какво точно значи това? Омъжена ли си? :) Или просто живееш с бащата на децата си като все едно сте бракувани? Ако си омъжена, ще тези ти чувства считай наистина за невъзможни, защото ще нараниш много да! Но и ще разделиш семейния уют на децата си, защото ще трябва да се избира между теб и бащата, ще има дълги инстанции, абе мъка!... Ако не си омъжена, ще е лесно да опиташ с другия, защото освен децата нищо не те свърза с бащата им. А и няма да има бюрократчни затруднения :D
Децата не са глупави, и ако избереш другия, ще им е малко трудно в началото но ще те разберат!... Децата искат само да виждат родителите си щастливи :) И ако ти ще бъдеш щастлива с другия, децата ти ще те разберат, е не веднага де, но ще приемат случващото се. Разбирам го! Не си първата жена която е за изпитвала чувства към друг, при вас обикновено се случва с хора с които прекарвате повече време, прави нещо, и имате време бавно да ги опознаете!... Колкото повече отлагаш срещата си с него, ще го мислиш повече, и ще ти е по-трудно! Дефакто ти подклаждаш огъня на чувствата си, защото ти харесва :) Съветът ми към теб е да се срещнеш с него, и така ще провериш как стоят нещата, може пък чувствата ти да се окажат само една илюзия, и да отшумят. Важното е че ще разбереш. Пък и винаги може да си останете само добри приятели :) Нали? А какво става с другия човек? Защо си с него, щом не го обичаш? Това не е правилно, ако не обичаш някой, да живееш с нея/него ще е като тормоз! Та как стоят нещата, с бащата на децата ти, кога чувствата си отидоха? :)
Поздрави :)
Дата: Вторник, 2012, Май 29 13:56:39 EEST
Аз съм тази с невъзможната любов.Под "невинни душички" имах предвид моите дечица.. да аз съм обвързана а той е свободен,и двамата сме зрели хора на по 30 г и ясно осъзнаваме и разбираме какво ще стане ако решим да бъдем заедно.Никога не съм търсила любов извън семейството си,щастлива съм ,имам прекрасно семейство.. просто незнам как се случи всичко живота ми се обърна на 360 градуса... още по трудно е защото ние работим заедно.Дори нямам смелост да изляза с него на кафе след работа,отказвам му вече 1г а знам че няма нищо лошо в това да изпием по едно кафе,не сме си позволили дори една целувка колкото и банално да звучи,единственият ни контакт е служебен а през останалото време в скайп късно вечер,все си казваме че единственият вариант е единият от нас да напусне работа но никой не събира смелост а пък и в тези времена...всяка вечер се обвинявам че се влюбих и че го обичам толкова много,чувствам се и виновна пред семейството си,чувстам се виновна и пред него,че ме срещна ,че ме обича.Как да го забравя как да залича тези чувства... веднъж той ми каза за една песен която много точно описвала нашето положение-Емануела-Само за мен,незнам каква музика слушаш но ако я чуеш мисля че ще ме разбереш най добре
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Май 29 15:39:00 EEST
Здравей :) Заподозрях нещо, с въпросите ти! Виж, от всичките истории който са минали през очите ми, и от някой житейски неща, съм установил, че твоето е една ествена тенденция, изпитваш липса на любов и я търсиш в друг :) С повечето жени на 30 е точно както с теб! Да се влюбят в друг, да търсят нов романс, просто ти е писнало тягостните рутини в живота ти. Казваш че си обвързана, какво точно значи това? Омъжена ли си? :) Или просто живееш с бащата на децата си като все едно сте бракувани? Ако си омъжена, ще тези ти чувства считай наистина за невъзможни, защото ще нараниш много да! Но и ще разделиш семейния уют на децата си, защото ще трябва да се избира между теб и бащата, ще има дълги инстанции, абе мъка!... Ако не си омъжена, ще е лесно да опиташ с другия, защото освен децата нищо не те свърза с бащата им. А и няма да има бюрократчни затруднения :D
Децата не са глупави, и ако избереш другия, ще им е малко трудно в началото но ще те разберат!... Децата искат само да виждат родителите си щастливи :) И ако ти ще бъдеш щастлива с другия, децата ти ще те разберат, е не веднага де, но ще приемат случващото се. Разбирам го! Не си първата жена която е за изпитвала чувства към друг, при вас обикновено се случва с хора с които прекарвате повече време, прави нещо, и имате време бавно да ги опознаете!... Колкото повече отлагаш срещата си с него, ще го мислиш повече, и ще ти е по-трудно! Дефакто ти подклаждаш огъня на чувствата си, защото ти харесва :) Съветът ми към теб е да се срещнеш с него, и така ще провериш как стоят нещата, може пък чувствата ти да се окажат само една илюзия, и да отшумят. Важното е че ще разбереш. Пък и винаги може да си останете само добри приятели :) Нали? А какво става с другия човек? Защо си с него, щом не го обичаш? Това не е правилно, ако не обичаш някой, да живееш с нея/него ще е като тормоз! Та как стоят нещата, с бащата на децата ти, кога чувствата си отидоха? :)
Поздрави :)
Сестра ми е изневерила на приятеля си. Ще те помоля за съвет, ако може опитай се да се поставиш на нейно място и да ми обясних как да я успокоя, така че да не съсипе брака си.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Вторник, 2012, Май 29 00:49:33 EEST
здравей,малко е странно да моля точно мъж за подобен съвет,но ще опитам.Сестра
ми е значително по голяма от мен на 36 години омъжи се девствена и вече има 17
години брак,но миналата година направи грешка която въобще не е в неин
стил,изневери на съпруга си,както и да е тази грешка не е с тенденция да се
повтори,но сега когато и отида на гости тъй като съпруга и е много зает и се
прибира в малките часове естеството на работата му е такова,с нея стоим до
късно и тя не спира да говори как осъзнава какво е направила и ,че не иска да
се повтаря но "никой не си е отишъл с един чифт обувки от този свят" реплика
която поражда у мен смущение,в същото време казва ,че се е намразила страшно е
объркана как да и помогна да забрави и да се радва на съпруга си и прекрасните
си деца ,не знам изчерпах се вече какво ли не и говорих.но виждам ,че
продължава да мисли за това и се измъчва,тя е много интелигентен човек през
живота си е изчела безброй философски книги и знае как е устроено човешкото
съзнание,но преди всичко е жена което е жалко защото знае как стоят нещата на
теория,но на практика...Ти си човек който много добре умее да се изразява и
сега те моля да влезеш в образа на жена:)) и да ми дадеш идеи какво да и
говоря за да и помогна да не съсипе брака си защото това не е нейното
амплоа,сещаш се има хора го правят без да им мигне окото,но тя не може да си
го избие от ума и се чувства виновна с една дума объркана е ....благодаря ти
предварително!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Май 29 16:41:11 EEST
Здравей :) Хах, повярвай не е чак толкова странно :)) Имал съм и много по-странни запитвания :) Ще ми е интересно да ти отговоря, а и ще ми е забавно! Добреее, ще опитам да се поставя в образа на жена!... ;D Ще говоря в аз, и в женски род :) За да е още по-приемливо!... :))
"Не съм мислела, че така ще се случи. С него бяхме приятели, познавахме се, нооо... Просто стана!... Не знам какво да правя, когато той се прибира не мога да го погледна, имам чувството че той ще разбере. Как можах да му го причиня. Той ми има доверие, вярва ми, а аз го предадох!... (Нейните думи, и нейните мисли :) Сега малък анализ от гледна точка на аз жената! Защо съм постъпила така? Защо съм му изневерила? И какво да ми кажеш, за да не си съсипя брака :) Първо - той се промени, прибираше се късно, нямаше време за мен. Не беше като преди, дори не стигахме до секс, идваше си, лягаше и заспиваше, а в малките периоди когато го правихме, беше някак механично, като по-задължение!!! Не ми обръща внимание, понякога се чудя дали за него съществувам, разбирам го той е зает, но неговата работа поглъща живота ни. Иии, знаеш как се случват тези неща! Не устоях, другия също имаше желание,... не искаш да се случва,.. но.. не издържах, знаеш напрежението, грижите, някой тревоги, имах нужда се разтоваря!... А той изглеждаше толкова привлека телен, и разбиращ ме, че немогах да му откажа. ( Малко обобщение, тя е жена и макар притисната от таените емоции да му е изневерила, съвестта и заговаря, защото знае че това не правилно и ще доведе до последици, все пак той заслужавал ли е тя да му изневери, не! Но пък и очевидно не го е било толкова грижа какво става, щом не и е обърнал внимание, тя се нуждала от малко близост и утеха! Все нормални неща :) Второ - другият мъж се оказва разбиращ женските желания и страсти, и нали случва на подходящ момент, успява да ме изкуши! Казва че всичко ще си остане само между нас, какво толкова, само един път, нищо особено! И аз му се отдадох! Как можах да го направя, проблемът бе че го желаех, и не знам как ще постъпя ако отново го видя! Не искам да се повтаря, искам да забравя това, и всичко да си бъде както преди, все едно нищо не е ставало.
Трето - какво да и кажеш :) - Заедно сте 17 години, ще се справиш, ако няма да те разбере, не му го казвай!... Но, двамата се преживяли много, не можеш да се откажеш от всичко туко така! На първо време, ще излекуваш съвестта си, като скрепиш и заздравиш брака си, отношенията ви =) В един от дните, приготви нещо романтично и го изненадай, направи така че да усети любовта ти, да се отпусне, да покаже от себе си отново
това в което си се била влюбила :) И поговори с него, кажи му че отдавна не сте имали повече време един за друг :) Ще помогне!... Освобождава те си време отивате някъде, и ще си припомниш хубавите неща, а така неприятният спомен че отшуми. (не казваш дали има деца, но ако има намеси и... помисли за децата си :) - Не се тормози, на всеки се случи да сгреши :) Допуснала си грешка, но разбираш че не е правилно, просто стой на страна от този човек, и погрижи се за брака си, за човека поначало до теб и с времето всичко ще се оправи :)
(Ако съпруга и е разбран човек, и може да прощава, според мен ще и прости :) Аз бих простил изневяра :) Е, не се разбива какъв човек е, но ако за да му изневери е била тласната от неговата капризност, лошо държание или егоистичност и безразличност, то вината повече е негова. И ако той се държи лошо с нея, тя няма защо да стой при него, освен ако няма деца! Мисля че всичко е поправимо, но с време, търпение и всеодайност :)
Дано съм се справил в образа на жена =) Направо за театъра съм :))
Поздрави :)
Дата: Вторник, 2012, Май 29 00:49:33 EEST
здравей,малко е странно да моля точно мъж за подобен съвет,но ще опитам.Сестра
ми е значително по голяма от мен на 36 години омъжи се девствена и вече има 17
години брак,но миналата година направи грешка която въобще не е в неин
стил,изневери на съпруга си,както и да е тази грешка не е с тенденция да се
повтори,но сега когато и отида на гости тъй като съпруга и е много зает и се
прибира в малките часове естеството на работата му е такова,с нея стоим до
късно и тя не спира да говори как осъзнава какво е направила и ,че не иска да
се повтаря но "никой не си е отишъл с един чифт обувки от този свят" реплика
която поражда у мен смущение,в същото време казва ,че се е намразила страшно е
объркана как да и помогна да забрави и да се радва на съпруга си и прекрасните
си деца ,не знам изчерпах се вече какво ли не и говорих.но виждам ,че
продължава да мисли за това и се измъчва,тя е много интелигентен човек през
живота си е изчела безброй философски книги и знае как е устроено човешкото
съзнание,но преди всичко е жена което е жалко защото знае как стоят нещата на
теория,но на практика...Ти си човек който много добре умее да се изразява и
сега те моля да влезеш в образа на жена:)) и да ми дадеш идеи какво да и
говоря за да и помогна да не съсипе брака си защото това не е нейното
амплоа,сещаш се има хора го правят без да им мигне окото,но тя не може да си
го избие от ума и се чувства виновна с една дума объркана е ....благодаря ти
предварително!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Вторник, 2012, Май 29 16:41:11 EEST
Здравей :) Хах, повярвай не е чак толкова странно :)) Имал съм и много по-странни запитвания :) Ще ми е интересно да ти отговоря, а и ще ми е забавно! Добреее, ще опитам да се поставя в образа на жена!... ;D Ще говоря в аз, и в женски род :) За да е още по-приемливо!... :))
"Не съм мислела, че така ще се случи. С него бяхме приятели, познавахме се, нооо... Просто стана!... Не знам какво да правя, когато той се прибира не мога да го погледна, имам чувството че той ще разбере. Как можах да му го причиня. Той ми има доверие, вярва ми, а аз го предадох!... (Нейните думи, и нейните мисли :) Сега малък анализ от гледна точка на аз жената! Защо съм постъпила така? Защо съм му изневерила? И какво да ми кажеш, за да не си съсипя брака :) Първо - той се промени, прибираше се късно, нямаше време за мен. Не беше като преди, дори не стигахме до секс, идваше си, лягаше и заспиваше, а в малките периоди когато го правихме, беше някак механично, като по-задължение!!! Не ми обръща внимание, понякога се чудя дали за него съществувам, разбирам го той е зает, но неговата работа поглъща живота ни. Иии, знаеш как се случват тези неща! Не устоях, другия също имаше желание,... не искаш да се случва,.. но.. не издържах, знаеш напрежението, грижите, някой тревоги, имах нужда се разтоваря!... А той изглеждаше толкова привлека телен, и разбиращ ме, че немогах да му откажа. ( Малко обобщение, тя е жена и макар притисната от таените емоции да му е изневерила, съвестта и заговаря, защото знае че това не правилно и ще доведе до последици, все пак той заслужавал ли е тя да му изневери, не! Но пък и очевидно не го е било толкова грижа какво става, щом не и е обърнал внимание, тя се нуждала от малко близост и утеха! Все нормални неща :) Второ - другият мъж се оказва разбиращ женските желания и страсти, и нали случва на подходящ момент, успява да ме изкуши! Казва че всичко ще си остане само между нас, какво толкова, само един път, нищо особено! И аз му се отдадох! Как можах да го направя, проблемът бе че го желаех, и не знам как ще постъпя ако отново го видя! Не искам да се повтаря, искам да забравя това, и всичко да си бъде както преди, все едно нищо не е ставало.
Трето - какво да и кажеш :) - Заедно сте 17 години, ще се справиш, ако няма да те разбере, не му го казвай!... Но, двамата се преживяли много, не можеш да се откажеш от всичко туко така! На първо време, ще излекуваш съвестта си, като скрепиш и заздравиш брака си, отношенията ви =) В един от дните, приготви нещо романтично и го изненадай, направи така че да усети любовта ти, да се отпусне, да покаже от себе си отново
това в което си се била влюбила :) И поговори с него, кажи му че отдавна не сте имали повече време един за друг :) Ще помогне!... Освобождава те си време отивате някъде, и ще си припомниш хубавите неща, а така неприятният спомен че отшуми. (не казваш дали има деца, но ако има намеси и... помисли за децата си :) - Не се тормози, на всеки се случи да сгреши :) Допуснала си грешка, но разбираш че не е правилно, просто стой на страна от този човек, и погрижи се за брака си, за човека поначало до теб и с времето всичко ще се оправи :)
(Ако съпруга и е разбран човек, и може да прощава, според мен ще и прости :) Аз бих простил изневяра :) Е, не се разбива какъв човек е, но ако за да му изневери е била тласната от неговата капризност, лошо държание или егоистичност и безразличност, то вината повече е негова. И ако той се държи лошо с нея, тя няма защо да стой при него, освен ако няма деца! Мисля че всичко е поправимо, но с време, търпение и всеодайност :)
Дано съм се справил в образа на жена =) Направо за театъра съм :))
Поздрави :)
Дългата история за притеснението от това да си признаем че обичаме. Момичето крие от дълго чувствата си, а той не можещ да ги почувства напълно, ту се отдръпва, ту приближава към нея. Цялата история е пропита от несигурността породени от страха да признаеш чувствата си.
Писмо очакващо отговор:
Дата: Събота, 2012, Май 26 03:51:19 EEST
Здравей, Боби! Надявам се, не е проблем, че си позволявам да те наричам на кратко име. Бих написала на галено, но не искам да си мислиш, че се опитвам да те свалям От ask-а виждам, че много същества от женски пол те провокират , а ти успяваш по много културен и интелигентен начин да влезеш в тона им и същевременно, да не изпадаш на тяхното ниво, за което – Евала! И тъй като до тук написаното, пак може да се приеме за свалка, просто преминавам на моя въпрос, като държа да знаеш, че ти се възхищавам! Това е , което ще кажа като една-едничка дума, а ти ще я разшифроваш .
Реших да се обърна към теб за мнение и съвет, като човек и мъж... С теб сме на една възраст и забелязвам, че за много неща имаме сходни виждания, та се надявам за много от нещата, които ще споделя, да бъда разбрана правилно. Което мога и се сетя, ще ти пояснявам. Историята е дълга, та дано не те отегча.
Част Първа:
Преди година и няколко месеца се запознах с едно момче, посредством моя колежка. Бяха приятели, колко близки в онзи момент – не зная, но ще кажа, че е имало лека заигравка половин година преди да ни запознае, но нищо повече. Тя не е била коректна към него и са се разминали като време и пространство. Та, запозна ни тя, той ме добави в Скайп и се започна едно чатенеее (сигурно ти е писнало от това банално начало :P ) но тъй като моята колежка учеше в Чужбина след заминаването ѝ, аз мислех, че той повече няма да си общува с мен, но не стана така. Докато тя беше тук се видяхме 2 пъти, а после в продължение на месец кореспонденция всеки ден, като подчертавам, аз имах лошо мнение за негооо, мислех , че си ме майтапи, а и то така си беше, запълвахме си взаимно вечерите и така... Постепенно го опознах и разбрах,че е страхотен човек! На нашите години е , студент, много интелигентен и умен! Другите епитети, които го описват ще ти ги добавя после. Запознахме се зимата и постепенно до пролетта се посближихме, но на приятелски начала. Аз тогава се бях затворила малко след неуспешна връзка , а той пък беше несподелено влюбен в своя приятелка, която го използваше като душевто кошче и носна кърпичка. Разказваше ми за нея... Споделяше като на приятелка-жена. Само чееее... На един рожден ден се случи немислимото за мен – от алкохола, който погълнахме, се отдадох на натискане с него. Бях учудена от себе си, защото коооолкото и банално да звучи – не съм лековата, напротив. Скромна и тиха, даже повече от необходимото, само с една сериозна връзка зад гърба си и едно несподелено влюбване. Обичам ли някого се отдавам изцяло на това чувство и не мога да погледна друг. А за да забравя обичан от мен човек ми е нужно адски много време.
Та, да се върна... Бях учудена от себе си, че съм потъпила така, при положение, че не изпитвах чувства към него различни от приятелски, но с времето тази история се преглътна от мен, нещата си продължиха по-старому, пак, смях, майтапи, бъзици, излизания, веселби, разходки, купони,чатене и т.н. Разбрахме се , че е било за момента. Лятото мина,ние все повече се сближавахме, виждахме и прочие. Аз станах част от неговата, предимно мъжка компания, които момчета ме приеха нормално даже на днешен ден – топло. Имам си приказка с тях, свестни са, всичко е ок. Та лятото мина, той имаше жестоки проблеми със своята възлюбена, аз от своя страна се занимавах с мой стар познааат, абе изобщо бяхме далеч един от друг в личен план, смисъм само на приятелско ниво си беше всичко. До един момент, в който след последния жесток скандал с нея, той не ме изкара навън в една адска жегааа. Беше края на лятото, преди поправките ни. Беше съсипан. Друга дума няма, която да го опише. Бяха се скралаи много зверски и разни изпълнения , които не са важни, но тогава в онзи момент, нещо в мен трепна- като го видях как върви към мен, с бавна и полюшваща се стъпка, недоспал и видимо отслабнал, с изчезналия блясък от очите му – все едно призрак се приближаваше към мен, а не моят вече така добър приятел. Разказа какво е станало, бяхме с още един негов приятел. Та за трепването – не само, че ми трепна , но и ме жегна нещо... Исках да му помогна, да олекотя болката му, но знаех, че няма как. Той беше нещастно влюбен, а аз нищо не мога да направя. Исках само да се усмихне – нищо друго. Стана ми странно от това мое желание, но в грижата си за него не ѝ обърнах внимание. Мина се малко време, пак се видяхме (междувременно пак си общувахме в скайпа и той ми е споделял разни неща), изглеждаше една идея по-добре... Не беше, но има адски силна воля и се опитваше да е силен смел. След всичко това стана така че септември месец не успяхме да се видим – целият месец, все бяхме заети с нещо, но не спирахме да си общуваме все пак виртуално или по телефона. Само , чеее, за този месец аз установих колко много съм се привързала към него и как ми липсваше, че не го виждам. Както и да е , видяхме се ние октомври и какво да видиш? Аз, която винаги съм се чувствала супер, в неговата компания, се изчервих, беше ми неловко, стоях до него в една бирария, буквално на тръни, а то нямаше реална причина! :D
Анализ на дотук казаното:
( Ще ти напиша моето мнение, за събитията, като се надявам да не ти повлияя на мнението, приемам критики и упреци, абе всичко! Само бъди искрен и честен, нищо друго. Смятам , че съм имала някакви чувства към него още след пролетната ни иццепка, но не съм и м дала воля, защото не го познавах така добре, знаех, че си е влюбен, аз се опитвах да се влюбя в друг, а очевидно не съм успяла. Но след като се разбра, че между него и онова момиче няма да се получи, съм дала воля на чувствата си, като онади раздяла от един месец – чисто визуално, ми е помогнала да го осъзная.)
Част Втора на моя разказ:
След като си подновихме есента вижданията се събрахме на именния ден на негов приятел, като под събрахме, разбирай, моят възлюбен ме покани, което винаги правеше, имаше ли празник на негов приятел, аз бях канена. Та там историята от пролетта се повтори, останахме насаме и този път беше по-настоятелен за интимни ласки, само че, аз се дръпнах рязко. Отдръпна се и той, явно обиден , че видиш ли съм му отказала каквото и да било, а аз го направих от страх да не си помисли, че съм лека. След пролетните ни изпълнения , не исках да изглеждам такава в очите му! (Може и да ме помислиш за заухава, но ти описвам вътрешната си логика, за да можеш да ме разбереш максимално добре) Та след като той се отдръпна и ми обърна гръб, аз усетих колко силно го искам, но мозъкът ми крещеше да се владея, а не да се поддавам на животинските инстинкти, което му казах и на него, не трябва да се държим като разгонени животинчета, при първия удобен случай. Заспах със свито сърце до него, исках да го гушна, да го милвам и целувам, но си го забраних и да ти кажа – успях да издържа на изкушението! За добро или лошо – победих себе си. Подарих си себеуважение. Поне аз така го отчитам де... Ти как мислиш? Какво ще кажеш за тази ситуация? Дали не прикрих страха си от това да съм интимна с него, с по-горе написаното.... Вярвай ми и аз нямам отговор на този въпрос, но наистина исках да му покажа, че съм жена, която се уважава, а и след изцепката пролетта, много исках да си оправя бакиите – пред него и себе си...
Таа нощта премина и на сутринта така се случи, че не тръгвахме по едно и също време от въпросния имен ден. Почна се едно звънене, защо не тръгваме, а аз бях останала с неговите приятели, а той замина рано уж на лекции, но пък нямали и дефакто се беше прецакал, че си тръгна. Започна да ме търси по-често, да е настоятелен в шегите и базиците... Един вид – или оооо, тя не ми пусна, сега ще я накарам следващия път да го стори, хем от друга страна – ехеее, имало и такива момичета, дето няма да легнат с първия срещнат. Тук си ти на ход за мнение! J)))). Времето минаваше и все така си бяхме в добри отношенияяя, все майтапи, че ще се женииим, пък какъв мъж съм искала под формата на майтап, някакви такива все едно – споко, аз ще те взема за жена, но да знам дали отговарям на тези критерии ...
Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D
Продължавам – нещата между нас настанаха в никаква позиция, бъзици и майтапи като на гаджетаа, чатене, ала бала, но нищо сериозно освен приятелство. Празнумахме заедно 8-ми декемри извън София и там имах неблагоразумието да му покажа своята ревност и това му вдигна сомочувствието адски много. И нормално де... За Коледа го изненанадх с подарък, после той мен, но все участва и неговия най-близък приятел, та това не е знак за нещо друго... Нова Година пак бяхме заедно, освен едно гушкане от мен друго не получи, но пък и не заслужаваше, в стая с още 2 момчета и едно момичеее, а той да ми пуска ръце под завивките, ами съжалявам, но няма да стане! Не се правя на Свето Вода ненапита, но просто въпреки чувствата ми към него не искам да се превръщам в поредната курва в неговите очи. И така след Нова Година бях решила да си изясня нещата с него, но не го направих... По ред причини и съборажения, той вече беше наясно с чувствата ми (действията ми говорят много повече от думите! Аз съм на мнение, че делата са важни,не приказкитее) , а аз от своя страна, нямах никаква яснота за неговите... Той ме изнененада с неговия приятел за рождения ми ден, като дойдоха в 8 сутринта вкъщи, а аз му върнах жеста като отидох в 12 вечерта до тях, нищо, че живеем на двата края на София., после и торта за заведението, в което бяхме и виж, само аз момиче и неговите приятели момчета... Те ни гледаха едно умилено ли, подигравателно ли нз. :D А с тортата вече, моят възлюбен загуби ума и дума J)) То стана ептем ясно, че съм влюбена в негооо, но да ти кажа не се срамувам от този факт и не ми пука от ничии приятели! Това са си моите чувства все пак. Приятелите му реагираха много добре на всичко де, като че ли ни се радват, не знам и аз, обърквам се , а и по природа съм много мнителна и на моменти губя вярна преценка с превес към лошото... L Но пък и те , нали ти казвам, радват ми сеее, шегуват се за сватби и децаа с него... Как да тълкувам това?!
Минаха още дни и нощи след всичко това и изводът е един: влюбена съм до полуда в това момче! Не искам да погледна другиго, нито имам желание ,нито нужда. Аз съм тази, която те попита , за бавно зараждащата се любов в ask-a... Смятам, че я има вероятността, в неговия случай да е така. От приятелство с мен , нещата да преминат в друга фаза, само дето няма и 9 месеца от разправиите му с онова момиче, в което той беше влюбен, нормално е да не е робот и хоп – да превключи на режим – мен! Иначе какво да ти кажа за него – умен, интелигентен, забавен, в мойте очи – най-красив :D, гальовен в редки моменти като днес, когато легна в скута ми на една пейка, говорихме и си и закачаше висящите ми обеци, а аз го галех по главата, макар и да не бяхме сами ние двамата, видях в очите му внимание само за мен , онази искра, когато любимият човек е на първо място за теб в даден момент... Иначе държи на мен, търсим се, той е много зает с неговата работа и понякога се прибира много късно, но.... Няма как, трябва да приема това положение. На мен не ми пречи де, мога да го чакам още време да си реши какво да прави, да го изненадвам и подарявам разни мили неща, не излизам с други момчета с цел запознанство, а напук на моите комлекси, се намират такива, които искат да излизамеее, други ме търсят за контааакт, (комплекси – да, това е един огромен мой проблем, имам килограмов излишък и минавам за едра, подбирам си дрехите, според това, което ми отива, но си ми е комплекс – жесток! А прибавяйки, че моят избранник не е 100 кила, а от своя страна минава за слаб... разбери как се чувствам без да ти описвам сама ситуацията... L(( Но вече ми е все по-трудно това положение, не сме гаджета, а на моменти сме като такива, казва, че съм негова собственост, говорим си какви ще са децата ни, как еди какво си щяло да е вкъщи – общото ни вкъщи... Настава лек хаос, поне за мен. Понякога много плача и ми е тежко, друг път съм непукист, но е много, много трудно. Няма друго момиче в живота му, все аз съм там, все се занимава с мен, дори да се майтапи нещо, пак аз, за споделяне на много лични неща свързани с работа и семейство – за всичко ме информира! От друга страна си позволява като е с приятели да обсъждат мацките, които виждаме, което знам, че е нормално, но някакси в съчетание с моите комплекси, е пагубно за мен. Научих се да се владея в такива ситуации, но ми е много трудно. Иначе имаме безброй общи интереси, харесваме много общи неща, което си е плюс, една зодия смеее, абе идилия :D
Аз имам чувството, че той самият осъзнава колко много го обичам, защото да- аз го обичам, искам да е щастлив, искам само най-доброто за него, бих му дала от себе си частица, от съня си, от залъка си, от дома си, от парите си, но да е добре той! Да е щастлив! Затова и не спирам с изненадите, за да има някаква нова емоция, да знае, че е важен за някого! Но може той да не е на тази вълна, има си работа, учението , проблеми вкъщи и аз му идвам май малко в повече... (Преди време ми каза, че прелитам твърде бързо, а той сега не е на тази вълна и , че има много други задължения) Но какво да направя, като го искам?! Боря се, не съм се отказала, но ми е много болно понякога... Знам, че търпение трябва, но не се ли залъгвам? Дали не си преживява нещо благодарение на мен?! Дали не съм му приятелката, с която може да сподели всичко, да се забавлява и приказва но до там?! Объркана съм, на моменти смятам, че има нещо към мен, в другиии – все едно аз го карам на сила, хем, че не е от хората, които правят нещо на сила. И двамата сме с тежки характери. Но той и по-тежкият, а аз като жена, гледам да се съобразявам с това. Иначе знам, че си ме тачи, но не е както аз искам, пак казвам за излизане навън все аз съм в списъка, но пък, тоо, това не е пример адекватен. С него ми е много спокойно , знам, че може да ни измъкне от всякаква лоша ситуация, да намери решение на проблем, който ни засяга, но като , че ли не умее май да слуша... Или поне – не мен. Напоследък е заинтересован от мен повече, но не и както аз. Като му разкажа нещо, от време на време повърхностно се отнася , друг път по-задълбочено, а аз като ми каже нещо той, ще го разчепкам от различни страни, само и само да му помогна, утеша или каквото изисква ситуацията.
Ако съм те объркала и отегчила – извинявай! В главата ми е хаос и може да съм прекалила с някой подробности. Извини ме, моля те! Най-близките ми хора, казват, че много съм се променила и то към по-зле, че съм по-разсеяна, несериозна и нз още какво, аз го отдавам на влюбването си, но ми се иска да ти покажа добрата си същност....
Благодаря, че ме изчете, не можах всичко да ти кажа, но то и не мога... Бъди искрен с мен с мнението си, съветите и препоръки :P Предпочитам истината. Има много подробности, които съм ти спестила, но нека не е всичко в едно писмо... Благодаря ти!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Май 27 20:58:12 EEST
Здравей и от мен :) Разбира се, че не е проблем, че ме наричаш на кратко име, защо не? По-приобщаващо е :) Споко, и на галено да го напишеш, няма да си помисля, че ме сваляш, а че си много мила :) И не са само тези от аska, не ги разбирам тях, че искат от мен някаква интимност, и ме вземат за повърхностен! Не че имам против ако ме харесват с нещо, но за мен е важно да харесам душата, характера, психиката и сърцето на другия човек, а не да се хвърля и да бъде като всички други дето мислят само как да се задоволят.
Спокойно, няма начин да ме отекчиш аз съм добър читател :) И това че има какво да се прочете само ме радва :) Тъй като историята ти е дълга, ще отговарям на всеки твой абзац. Искам да те позравя твоята история е най-добре написаната и структорирана която съм чел някога! Това само ми показва, че си интелигентна, но и чувствителна :)
Хах, не! Вашето сближаване е съвсем нормално, и не ми звучи банално! :) Научил съм от живота че нещата който се случват плавно и естествено са по-траини и красиви =) Та... и двамата сте се нуждаели от близост и неминуемото и непредставимо по е началото се е случило. Колежката ти сигурно те е запознала с него, като нещо нормално, за да покаже човека който познава, но разбира се тя е имала нещо с него!... И както сама си отразила, межди тях каквото и да е имало, не е било много силно!... И просто не са били един за друг. Затова и когато тя е заминала той не е преустановил контактите си с теб :) Нуждаел се е от близост от човек с който да може да общува да сподели някакво време и мисли, а и очевидно си му направила много добро впечатление и те е харесал :) Факта че си му била на среща, че не си ги пренебрегвала, го е накрало да бъде по-откровен с теб да ти сподели за себе си. Хей, нали знаеш, как хубавите връзки, започват от приятелството, така и се опознавате по-добре :) В слушилото се няма лошо, пила си и си направила това което си искала, да бъдете близки да го усетиш :) Виж ще ти каже, че може да ти прозвочи странно, но повечето мъже никога не биха пристъпили границата на близостта, за да не стават досадни или прекалени! И ако беше тази непреднамерена близост която бе създала, както описваш с думата "натискане" днес нямаше сте така близки и да изпитвате каквото изпитвате ;) И аз като теб, скромен на моменти тих, но пък обичам да разнобразвам :) Абсолютно същото е и при мен, когато обичам се отдавам изцяло на чувстото, точно затова и те разбирам :)
Втори твой абзац :) С времето и двамата сте продължили по своя път, защото чувствата ви, са ви накарали да сте някак неловко, и глупаво! Била си очудена от себе си, защото за теб всичко е било нереално. Но не сти била готова да му разкриеш чувства, нито пък той на теб! Смешното е, че хората дето се привличат и обичат, никога не могат да си го признаят лесно, нужно им е време, за да свикнат с чувството което малко ги плаши и им се струва ново. Но и ти не си била готова защото си претърпяла една раздяла. Не си знаела какво искаш за себе си от живота си. И животите ви са тръгнали по-старо му, така става често. Остави какво сте се били разбира ли :D Не сте могли да си го кажете, и е ясно че ще искате да е само едим момент! ( Разбира се подсъзнателно и двамата знаете че се искате, и че не е били просто един си момент а желание на двете ви сърца :) Но забележи дало е отражение, станала си част от компанията му, възприел те е, а и не е искал да те отдалечава от себе си :) Нито ти него ;) После, когато е бил в трудно положение, не е потърсил друг, а теб :) Ти си човека в който намира утеха. Тогава за първи път си си позволила съзнателното признание че го харесваш, като мъж, а не само като приятел. Усетила си онова трепване, жегване ;) Продължи ли сте общуването си, а покъсната ви среща, е очертала влюбването за теб ;) Причината е ясна, влюбила си се в него, в излъчването му в душата му, в сърцето му ;)
(Твоят анализ) Правиш една малка грешка :) Признаваш си, че си се опитвала да се влюбиш в друг, а за него? За мислиш че неговото също не е било опит да се вблюби в друга, която не е за него?! Да двала си воля на чувствата си, защото е имало колебание, била си на границата, на прага, между той и онази да си оправят нещата и ти да го загубиш, повлиало ти е и че той е бил наранен, чувствал се е зле, това те е жегнало още повече, защото ти държиш на него :)
Втора част. Първи абзац :) Да, и преди те е канил, но този път не е било случайно, той е имал нужда от теб, от да се добли до теб. Знаеш какво прави любовта тези силни усещания, за които се говори и те карат да желаеш другия, няма как да избягаш от тях :D Ще ги посмалиш и ще затихнат за кратко затиснати от твойте други грижи и неща, но накрая пак ще изплуват и ще завладяващо силни. Ами бил е раздразнен, че той е бил готов да ти се отдаде, тоест показал се е като лесен, а ти си се одръпнала - недостъпна, станало му е неприятно, почувствал се е като глупак!... Разбирам го, за много жени е както за теб, не искат да бъдат сметнати за леки :) Обаче пък като станете трудни, това също не е начина. Лично аз никога не бих помислил да кажем жената която обичам за лека, ако ми предложи близост, а преди това сме имали достатъчно време през което сме е опознавали. Нали? Щеше да изглеждаш като лека жена, ако се предлагаш още преди да се познавате, или да сте се опознали :) А не е така! Ето защо е нямало причина да се притесняваш, но от вътре мъничко се страхуваш от близостта :) От да му се отдадеш, но знаеш че това е което искаш :) Да, това си приктит страх!... Ама пак си е нещо нормално :) А ти повярвай той знае че си жена която се уважава, иначе ако не беше нямаше изобщо да се занимава с теб :) Тъй като както го описваш, той е умен човек и не се занимава с всякакви неосъзнати жени, а пък и ти си жената която му е грабнала вниманието от дълго :)
Бил е малко съдит :D търсил те е често, защото е искал да ти покаже, че държи на теб, да не си мислиш, че само си говори ей така без покритие.Стигнали сте до шеговитите подмятания, в които се крие част от желанието ви ;) Е пак сте си продължили с вашата несигурност и като че ли и двамата сте упорити и стеснителни от към чувствата си.
"Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D" Браво =) Добро осъзнаване! :)
Както трябва да стене стиганали сте и до базиците и общите празнувания :) Бавно, бавно сте затягали обрача около двама ви, докато не се изправите лице в лице и не си признате че се искате!... Но тук вече си права, да ти пуска ръка, някак не е правилно, щом не си готова! Станал е по-смел, но пък какво за него е любовта! Щом така настървено се опитва да те вкара в леглото! Айде това с подаръците в ок, показва чувства и привързаност, но за другото нима няма търпение?! А как да тълкуваш, ами приятели ви забелязват какво се случва помежду ви, и май удобряват всичко, или пък той тайно е говори с тях, подшушнал им е нещо, или те са дочули някакво негово подмятане :D
Офф някак все още се съмняваш в любовта му, защото въпреки че нещата не стават никак бързо, на теб ти се струват бързи :D E, разбира се че ще е всичко най и най-хуваво та е с очите на любовта ;) Ами според мен си чудесен човек и между вас двамата има нещо силно :) Искра :) Но чак да се държиш на старана от другите хора, е някак прекалено!...
Знаеш ли какво? Сега го осъзнавам и двамата сте една зодия нали? Коя зодия си, ако не е тайна? :) И като една зодия е нормално да сте по твърди характери един към друг, но и с чувство за страстност и взаимно желание. Мисля на вас двамата ви е нужно още време, представите ви и желанията ви не са все още узрели, ако искаш някой и нещо, трябва да го искаш без колебание, без страх, само тогава разбираш че това е което искаш и само това ще те направи щастлив/а :)
Та... времето е пред вас, с това желание може би когато надраснете съвсем страховете и колебанията ще бъдате заедно. И да, той те има и за приятелка, за най-близкия му човек :) Какво? Нима приятелството не може да бъде и любов, или любовта не би могла да върви ръка за ръка с приятелсвтото? Може го! :) Несигирен е!... Не знае какво да очаква и какво иска! Съвета ми е един, продължи каквото и както правиш, и остави нещата да се случат, трябва и двамата да сте сигурни че искате едно и също :)
Поздрави :)
Дата: Събота, 2012, Май 26 03:51:19 EEST
Здравей, Боби! Надявам се, не е проблем, че си позволявам да те наричам на кратко име. Бих написала на галено, но не искам да си мислиш, че се опитвам да те свалям От ask-а виждам, че много същества от женски пол те провокират , а ти успяваш по много културен и интелигентен начин да влезеш в тона им и същевременно, да не изпадаш на тяхното ниво, за което – Евала! И тъй като до тук написаното, пак може да се приеме за свалка, просто преминавам на моя въпрос, като държа да знаеш, че ти се възхищавам! Това е , което ще кажа като една-едничка дума, а ти ще я разшифроваш .
Реших да се обърна към теб за мнение и съвет, като човек и мъж... С теб сме на една възраст и забелязвам, че за много неща имаме сходни виждания, та се надявам за много от нещата, които ще споделя, да бъда разбрана правилно. Което мога и се сетя, ще ти пояснявам. Историята е дълга, та дано не те отегча.
Част Първа:
Преди година и няколко месеца се запознах с едно момче, посредством моя колежка. Бяха приятели, колко близки в онзи момент – не зная, но ще кажа, че е имало лека заигравка половин година преди да ни запознае, но нищо повече. Тя не е била коректна към него и са се разминали като време и пространство. Та, запозна ни тя, той ме добави в Скайп и се започна едно чатенеее (сигурно ти е писнало от това банално начало :P ) но тъй като моята колежка учеше в Чужбина след заминаването ѝ, аз мислех, че той повече няма да си общува с мен, но не стана така. Докато тя беше тук се видяхме 2 пъти, а после в продължение на месец кореспонденция всеки ден, като подчертавам, аз имах лошо мнение за негооо, мислех , че си ме майтапи, а и то така си беше, запълвахме си взаимно вечерите и така... Постепенно го опознах и разбрах,че е страхотен човек! На нашите години е , студент, много интелигентен и умен! Другите епитети, които го описват ще ти ги добавя после. Запознахме се зимата и постепенно до пролетта се посближихме, но на приятелски начала. Аз тогава се бях затворила малко след неуспешна връзка , а той пък беше несподелено влюбен в своя приятелка, която го използваше като душевто кошче и носна кърпичка. Разказваше ми за нея... Споделяше като на приятелка-жена. Само чееее... На един рожден ден се случи немислимото за мен – от алкохола, който погълнахме, се отдадох на натискане с него. Бях учудена от себе си, защото коооолкото и банално да звучи – не съм лековата, напротив. Скромна и тиха, даже повече от необходимото, само с една сериозна връзка зад гърба си и едно несподелено влюбване. Обичам ли някого се отдавам изцяло на това чувство и не мога да погледна друг. А за да забравя обичан от мен човек ми е нужно адски много време.
Та, да се върна... Бях учудена от себе си, че съм потъпила така, при положение, че не изпитвах чувства към него различни от приятелски, но с времето тази история се преглътна от мен, нещата си продължиха по-старому, пак, смях, майтапи, бъзици, излизания, веселби, разходки, купони,чатене и т.н. Разбрахме се , че е било за момента. Лятото мина,ние все повече се сближавахме, виждахме и прочие. Аз станах част от неговата, предимно мъжка компания, които момчета ме приеха нормално даже на днешен ден – топло. Имам си приказка с тях, свестни са, всичко е ок. Та лятото мина, той имаше жестоки проблеми със своята възлюбена, аз от своя страна се занимавах с мой стар познааат, абе изобщо бяхме далеч един от друг в личен план, смисъм само на приятелско ниво си беше всичко. До един момент, в който след последния жесток скандал с нея, той не ме изкара навън в една адска жегааа. Беше края на лятото, преди поправките ни. Беше съсипан. Друга дума няма, която да го опише. Бяха се скралаи много зверски и разни изпълнения , които не са важни, но тогава в онзи момент, нещо в мен трепна- като го видях как върви към мен, с бавна и полюшваща се стъпка, недоспал и видимо отслабнал, с изчезналия блясък от очите му – все едно призрак се приближаваше към мен, а не моят вече така добър приятел. Разказа какво е станало, бяхме с още един негов приятел. Та за трепването – не само, че ми трепна , но и ме жегна нещо... Исках да му помогна, да олекотя болката му, но знаех, че няма как. Той беше нещастно влюбен, а аз нищо не мога да направя. Исках само да се усмихне – нищо друго. Стана ми странно от това мое желание, но в грижата си за него не ѝ обърнах внимание. Мина се малко време, пак се видяхме (междувременно пак си общувахме в скайпа и той ми е споделял разни неща), изглеждаше една идея по-добре... Не беше, но има адски силна воля и се опитваше да е силен смел. След всичко това стана така че септември месец не успяхме да се видим – целият месец, все бяхме заети с нещо, но не спирахме да си общуваме все пак виртуално или по телефона. Само , чеее, за този месец аз установих колко много съм се привързала към него и как ми липсваше, че не го виждам. Както и да е , видяхме се ние октомври и какво да видиш? Аз, която винаги съм се чувствала супер, в неговата компания, се изчервих, беше ми неловко, стоях до него в една бирария, буквално на тръни, а то нямаше реална причина! :D
Анализ на дотук казаното:
( Ще ти напиша моето мнение, за събитията, като се надявам да не ти повлияя на мнението, приемам критики и упреци, абе всичко! Само бъди искрен и честен, нищо друго. Смятам , че съм имала някакви чувства към него още след пролетната ни иццепка, но не съм и м дала воля, защото не го познавах така добре, знаех, че си е влюбен, аз се опитвах да се влюбя в друг, а очевидно не съм успяла. Но след като се разбра, че между него и онова момиче няма да се получи, съм дала воля на чувствата си, като онади раздяла от един месец – чисто визуално, ми е помогнала да го осъзная.)
Част Втора на моя разказ:
След като си подновихме есента вижданията се събрахме на именния ден на негов приятел, като под събрахме, разбирай, моят възлюбен ме покани, което винаги правеше, имаше ли празник на негов приятел, аз бях канена. Та там историята от пролетта се повтори, останахме насаме и този път беше по-настоятелен за интимни ласки, само че, аз се дръпнах рязко. Отдръпна се и той, явно обиден , че видиш ли съм му отказала каквото и да било, а аз го направих от страх да не си помисли, че съм лека. След пролетните ни изпълнения , не исках да изглеждам такава в очите му! (Може и да ме помислиш за заухава, но ти описвам вътрешната си логика, за да можеш да ме разбереш максимално добре) Та след като той се отдръпна и ми обърна гръб, аз усетих колко силно го искам, но мозъкът ми крещеше да се владея, а не да се поддавам на животинските инстинкти, което му казах и на него, не трябва да се държим като разгонени животинчета, при първия удобен случай. Заспах със свито сърце до него, исках да го гушна, да го милвам и целувам, но си го забраних и да ти кажа – успях да издържа на изкушението! За добро или лошо – победих себе си. Подарих си себеуважение. Поне аз така го отчитам де... Ти как мислиш? Какво ще кажеш за тази ситуация? Дали не прикрих страха си от това да съм интимна с него, с по-горе написаното.... Вярвай ми и аз нямам отговор на този въпрос, но наистина исках да му покажа, че съм жена, която се уважава, а и след изцепката пролетта, много исках да си оправя бакиите – пред него и себе си...
Таа нощта премина и на сутринта така се случи, че не тръгвахме по едно и също време от въпросния имен ден. Почна се едно звънене, защо не тръгваме, а аз бях останала с неговите приятели, а той замина рано уж на лекции, но пък нямали и дефакто се беше прецакал, че си тръгна. Започна да ме търси по-често, да е настоятелен в шегите и базиците... Един вид – или оооо, тя не ми пусна, сега ще я накарам следващия път да го стори, хем от друга страна – ехеее, имало и такива момичета, дето няма да легнат с първия срещнат. Тук си ти на ход за мнение! J)))). Времето минаваше и все така си бяхме в добри отношенияяя, все майтапи, че ще се женииим, пък какъв мъж съм искала под формата на майтап, някакви такива все едно – споко, аз ще те взема за жена, но да знам дали отговарям на тези критерии ...
Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D
Продължавам – нещата между нас настанаха в никаква позиция, бъзици и майтапи като на гаджетаа, чатене, ала бала, но нищо сериозно освен приятелство. Празнумахме заедно 8-ми декемри извън София и там имах неблагоразумието да му покажа своята ревност и това му вдигна сомочувствието адски много. И нормално де... За Коледа го изненанадх с подарък, после той мен, но все участва и неговия най-близък приятел, та това не е знак за нещо друго... Нова Година пак бяхме заедно, освен едно гушкане от мен друго не получи, но пък и не заслужаваше, в стая с още 2 момчета и едно момичеее, а той да ми пуска ръце под завивките, ами съжалявам, но няма да стане! Не се правя на Свето Вода ненапита, но просто въпреки чувствата ми към него не искам да се превръщам в поредната курва в неговите очи. И така след Нова Година бях решила да си изясня нещата с него, но не го направих... По ред причини и съборажения, той вече беше наясно с чувствата ми (действията ми говорят много повече от думите! Аз съм на мнение, че делата са важни,не приказкитее) , а аз от своя страна, нямах никаква яснота за неговите... Той ме изнененада с неговия приятел за рождения ми ден, като дойдоха в 8 сутринта вкъщи, а аз му върнах жеста като отидох в 12 вечерта до тях, нищо, че живеем на двата края на София., после и торта за заведението, в което бяхме и виж, само аз момиче и неговите приятели момчета... Те ни гледаха едно умилено ли, подигравателно ли нз. :D А с тортата вече, моят възлюбен загуби ума и дума J)) То стана ептем ясно, че съм влюбена в негооо, но да ти кажа не се срамувам от този факт и не ми пука от ничии приятели! Това са си моите чувства все пак. Приятелите му реагираха много добре на всичко де, като че ли ни се радват, не знам и аз, обърквам се , а и по природа съм много мнителна и на моменти губя вярна преценка с превес към лошото... L Но пък и те , нали ти казвам, радват ми сеее, шегуват се за сватби и децаа с него... Как да тълкувам това?!
Минаха още дни и нощи след всичко това и изводът е един: влюбена съм до полуда в това момче! Не искам да погледна другиго, нито имам желание ,нито нужда. Аз съм тази, която те попита , за бавно зараждащата се любов в ask-a... Смятам, че я има вероятността, в неговия случай да е така. От приятелство с мен , нещата да преминат в друга фаза, само дето няма и 9 месеца от разправиите му с онова момиче, в което той беше влюбен, нормално е да не е робот и хоп – да превключи на режим – мен! Иначе какво да ти кажа за него – умен, интелигентен, забавен, в мойте очи – най-красив :D, гальовен в редки моменти като днес, когато легна в скута ми на една пейка, говорихме и си и закачаше висящите ми обеци, а аз го галех по главата, макар и да не бяхме сами ние двамата, видях в очите му внимание само за мен , онази искра, когато любимият човек е на първо място за теб в даден момент... Иначе държи на мен, търсим се, той е много зает с неговата работа и понякога се прибира много късно, но.... Няма как, трябва да приема това положение. На мен не ми пречи де, мога да го чакам още време да си реши какво да прави, да го изненадвам и подарявам разни мили неща, не излизам с други момчета с цел запознанство, а напук на моите комлекси, се намират такива, които искат да излизамеее, други ме търсят за контааакт, (комплекси – да, това е един огромен мой проблем, имам килограмов излишък и минавам за едра, подбирам си дрехите, според това, което ми отива, но си ми е комплекс – жесток! А прибавяйки, че моят избранник не е 100 кила, а от своя страна минава за слаб... разбери как се чувствам без да ти описвам сама ситуацията... L(( Но вече ми е все по-трудно това положение, не сме гаджета, а на моменти сме като такива, казва, че съм негова собственост, говорим си какви ще са децата ни, как еди какво си щяло да е вкъщи – общото ни вкъщи... Настава лек хаос, поне за мен. Понякога много плача и ми е тежко, друг път съм непукист, но е много, много трудно. Няма друго момиче в живота му, все аз съм там, все се занимава с мен, дори да се майтапи нещо, пак аз, за споделяне на много лични неща свързани с работа и семейство – за всичко ме информира! От друга страна си позволява като е с приятели да обсъждат мацките, които виждаме, което знам, че е нормално, но някакси в съчетание с моите комплекси, е пагубно за мен. Научих се да се владея в такива ситуации, но ми е много трудно. Иначе имаме безброй общи интереси, харесваме много общи неща, което си е плюс, една зодия смеее, абе идилия :D
Аз имам чувството, че той самият осъзнава колко много го обичам, защото да- аз го обичам, искам да е щастлив, искам само най-доброто за него, бих му дала от себе си частица, от съня си, от залъка си, от дома си, от парите си, но да е добре той! Да е щастлив! Затова и не спирам с изненадите, за да има някаква нова емоция, да знае, че е важен за някого! Но може той да не е на тази вълна, има си работа, учението , проблеми вкъщи и аз му идвам май малко в повече... (Преди време ми каза, че прелитам твърде бързо, а той сега не е на тази вълна и , че има много други задължения) Но какво да направя, като го искам?! Боря се, не съм се отказала, но ми е много болно понякога... Знам, че търпение трябва, но не се ли залъгвам? Дали не си преживява нещо благодарение на мен?! Дали не съм му приятелката, с която може да сподели всичко, да се забавлява и приказва но до там?! Объркана съм, на моменти смятам, че има нещо към мен, в другиии – все едно аз го карам на сила, хем, че не е от хората, които правят нещо на сила. И двамата сме с тежки характери. Но той и по-тежкият, а аз като жена, гледам да се съобразявам с това. Иначе знам, че си ме тачи, но не е както аз искам, пак казвам за излизане навън все аз съм в списъка, но пък, тоо, това не е пример адекватен. С него ми е много спокойно , знам, че може да ни измъкне от всякаква лоша ситуация, да намери решение на проблем, който ни засяга, но като , че ли не умее май да слуша... Или поне – не мен. Напоследък е заинтересован от мен повече, но не и както аз. Като му разкажа нещо, от време на време повърхностно се отнася , друг път по-задълбочено, а аз като ми каже нещо той, ще го разчепкам от различни страни, само и само да му помогна, утеша или каквото изисква ситуацията.
Ако съм те объркала и отегчила – извинявай! В главата ми е хаос и може да съм прекалила с някой подробности. Извини ме, моля те! Най-близките ми хора, казват, че много съм се променила и то към по-зле, че съм по-разсеяна, несериозна и нз още какво, аз го отдавам на влюбването си, но ми се иска да ти покажа добрата си същност....
Благодаря, че ме изчете, не можах всичко да ти кажа, но то и не мога... Бъди искрен с мен с мнението си, съветите и препоръки :P Предпочитам истината. Има много подробности, които съм ти спестила, но нека не е всичко в едно писмо... Благодаря ти!
--------------------- Мой отговор на писмото: ---------------------
Дата: Неделя, 2012, Май 27 20:58:12 EEST
Здравей и от мен :) Разбира се, че не е проблем, че ме наричаш на кратко име, защо не? По-приобщаващо е :) Споко, и на галено да го напишеш, няма да си помисля, че ме сваляш, а че си много мила :) И не са само тези от аska, не ги разбирам тях, че искат от мен някаква интимност, и ме вземат за повърхностен! Не че имам против ако ме харесват с нещо, но за мен е важно да харесам душата, характера, психиката и сърцето на другия човек, а не да се хвърля и да бъде като всички други дето мислят само как да се задоволят.
Спокойно, няма начин да ме отекчиш аз съм добър читател :) И това че има какво да се прочете само ме радва :) Тъй като историята ти е дълга, ще отговарям на всеки твой абзац. Искам да те позравя твоята история е най-добре написаната и структорирана която съм чел някога! Това само ми показва, че си интелигентна, но и чувствителна :)
Хах, не! Вашето сближаване е съвсем нормално, и не ми звучи банално! :) Научил съм от живота че нещата който се случват плавно и естествено са по-траини и красиви =) Та... и двамата сте се нуждаели от близост и неминуемото и непредставимо по е началото се е случило. Колежката ти сигурно те е запознала с него, като нещо нормално, за да покаже човека който познава, но разбира се тя е имала нещо с него!... И както сама си отразила, межди тях каквото и да е имало, не е било много силно!... И просто не са били един за друг. Затова и когато тя е заминала той не е преустановил контактите си с теб :) Нуждаел се е от близост от човек с който да може да общува да сподели някакво време и мисли, а и очевидно си му направила много добро впечатление и те е харесал :) Факта че си му била на среща, че не си ги пренебрегвала, го е накрало да бъде по-откровен с теб да ти сподели за себе си. Хей, нали знаеш, как хубавите връзки, започват от приятелството, така и се опознавате по-добре :) В слушилото се няма лошо, пила си и си направила това което си искала, да бъдете близки да го усетиш :) Виж ще ти каже, че може да ти прозвочи странно, но повечето мъже никога не биха пристъпили границата на близостта, за да не стават досадни или прекалени! И ако беше тази непреднамерена близост която бе създала, както описваш с думата "натискане" днес нямаше сте така близки и да изпитвате каквото изпитвате ;) И аз като теб, скромен на моменти тих, но пък обичам да разнобразвам :) Абсолютно същото е и при мен, когато обичам се отдавам изцяло на чувстото, точно затова и те разбирам :)
Втори твой абзац :) С времето и двамата сте продължили по своя път, защото чувствата ви, са ви накарали да сте някак неловко, и глупаво! Била си очудена от себе си, защото за теб всичко е било нереално. Но не сти била готова да му разкриеш чувства, нито пък той на теб! Смешното е, че хората дето се привличат и обичат, никога не могат да си го признаят лесно, нужно им е време, за да свикнат с чувството което малко ги плаши и им се струва ново. Но и ти не си била готова защото си претърпяла една раздяла. Не си знаела какво искаш за себе си от живота си. И животите ви са тръгнали по-старо му, така става често. Остави какво сте се били разбира ли :D Не сте могли да си го кажете, и е ясно че ще искате да е само едим момент! ( Разбира се подсъзнателно и двамата знаете че се искате, и че не е били просто един си момент а желание на двете ви сърца :) Но забележи дало е отражение, станала си част от компанията му, възприел те е, а и не е искал да те отдалечава от себе си :) Нито ти него ;) После, когато е бил в трудно положение, не е потърсил друг, а теб :) Ти си човека в който намира утеха. Тогава за първи път си си позволила съзнателното признание че го харесваш, като мъж, а не само като приятел. Усетила си онова трепване, жегване ;) Продължи ли сте общуването си, а покъсната ви среща, е очертала влюбването за теб ;) Причината е ясна, влюбила си се в него, в излъчването му в душата му, в сърцето му ;)
(Твоят анализ) Правиш една малка грешка :) Признаваш си, че си се опитвала да се влюбиш в друг, а за него? За мислиш че неговото също не е било опит да се вблюби в друга, която не е за него?! Да двала си воля на чувствата си, защото е имало колебание, била си на границата, на прага, между той и онази да си оправят нещата и ти да го загубиш, повлиало ти е и че той е бил наранен, чувствал се е зле, това те е жегнало още повече, защото ти държиш на него :)
Втора част. Първи абзац :) Да, и преди те е канил, но този път не е било случайно, той е имал нужда от теб, от да се добли до теб. Знаеш какво прави любовта тези силни усещания, за които се говори и те карат да желаеш другия, няма как да избягаш от тях :D Ще ги посмалиш и ще затихнат за кратко затиснати от твойте други грижи и неща, но накрая пак ще изплуват и ще завладяващо силни. Ами бил е раздразнен, че той е бил готов да ти се отдаде, тоест показал се е като лесен, а ти си се одръпнала - недостъпна, станало му е неприятно, почувствал се е като глупак!... Разбирам го, за много жени е както за теб, не искат да бъдат сметнати за леки :) Обаче пък като станете трудни, това също не е начина. Лично аз никога не бих помислил да кажем жената която обичам за лека, ако ми предложи близост, а преди това сме имали достатъчно време през което сме е опознавали. Нали? Щеше да изглеждаш като лека жена, ако се предлагаш още преди да се познавате, или да сте се опознали :) А не е така! Ето защо е нямало причина да се притесняваш, но от вътре мъничко се страхуваш от близостта :) От да му се отдадеш, но знаеш че това е което искаш :) Да, това си приктит страх!... Ама пак си е нещо нормално :) А ти повярвай той знае че си жена която се уважава, иначе ако не беше нямаше изобщо да се занимава с теб :) Тъй като както го описваш, той е умен човек и не се занимава с всякакви неосъзнати жени, а пък и ти си жената която му е грабнала вниманието от дълго :)
Бил е малко съдит :D търсил те е често, защото е искал да ти покаже, че държи на теб, да не си мислиш, че само си говори ей така без покритие.Стигнали сте до шеговитите подмятания, в които се крие част от желанието ви ;) Е пак сте си продължили с вашата несигурност и като че ли и двамата сте упорити и стеснителни от към чувствата си.
"Извод след празника: Аз осъзнах, че адски много го харесвам не само като приятел, но и като мъж! Уплаших се, но пак казвам, бях доволна от това, че се победих себе си :D" Браво =) Добро осъзнаване! :)
Както трябва да стене стиганали сте и до базиците и общите празнувания :) Бавно, бавно сте затягали обрача около двама ви, докато не се изправите лице в лице и не си признате че се искате!... Но тук вече си права, да ти пуска ръка, някак не е правилно, щом не си готова! Станал е по-смел, но пък какво за него е любовта! Щом така настървено се опитва да те вкара в леглото! Айде това с подаръците в ок, показва чувства и привързаност, но за другото нима няма търпение?! А как да тълкуваш, ами приятели ви забелязват какво се случва помежду ви, и май удобряват всичко, или пък той тайно е говори с тях, подшушнал им е нещо, или те са дочули някакво негово подмятане :D
Офф някак все още се съмняваш в любовта му, защото въпреки че нещата не стават никак бързо, на теб ти се струват бързи :D E, разбира се че ще е всичко най и най-хуваво та е с очите на любовта ;) Ами според мен си чудесен човек и между вас двамата има нещо силно :) Искра :) Но чак да се държиш на старана от другите хора, е някак прекалено!...
Знаеш ли какво? Сега го осъзнавам и двамата сте една зодия нали? Коя зодия си, ако не е тайна? :) И като една зодия е нормално да сте по твърди характери един към друг, но и с чувство за страстност и взаимно желание. Мисля на вас двамата ви е нужно още време, представите ви и желанията ви не са все още узрели, ако искаш някой и нещо, трябва да го искаш без колебание, без страх, само тогава разбираш че това е което искаш и само това ще те направи щастлив/а :)
Та... времето е пред вас, с това желание може би когато надраснете съвсем страховете и колебанията ще бъдате заедно. И да, той те има и за приятелка, за най-близкия му човек :) Какво? Нима приятелството не може да бъде и любов, или любовта не би могла да върви ръка за ръка с приятелсвтото? Може го! :) Несигирен е!... Не знае какво да очаква и какво иска! Съвета ми е един, продължи каквото и както правиш, и остави нещата да се случат, трябва и двамата да сте сигурни че искате едно и също :)
Поздрави :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)